Край на ядрената ера: Германия затвори последните си три централи
Последните три атомни електроцентрали в Германия затвориха публично порти, с което най-голямата стопанска система в Европейски Съюз постави завършек на траялата повече от шест десетилетия нуклеарна епоха, заяви CNN.
Ядрената енергетика от дълго време провокира разногласия в Германия.
Някои са безапелационни, че страната би трябвало да се откаже от зависимостта си от технология, която е неустойчива, рискова и отклоняваща от пътя към възобновимата сила.
Но съгласно други обаче, затварянето на нуклеарните централи е недалновидно. Определят го като отвод от благонадежден източник на нисковъглеродна сила в миг, когато е належащо фрапантно понижаване на замърсяването на планетата.
Дори когато дебатите не престават и макар апелите в последния миг да се запазят централите в употреба в изискванията на енергийна рецесия, немското държавно управление е непоколебимо.
" Позицията на немското държавно управление е ясна: нуклеарната сила не е зелена. Тя не е и устойчива ", съобщи пред CNN Щефи Лемке, федерален министър на околната среда и отбраната на потребителите на Германия и член на Зелената партия.
" Започваме нова епоха в производството на сила ", сподели тя.
План, подготвян десетилетия наред
Затварянето на трите централи - Емсланд, Изар 2 и Некарвестхайм съставлява кулминационната точка на проект, почнал преди повече от 20 години. Но корените му са още по-стари.
През 70-те години на предишния век в Германия поражда мощно антиядрено придвижване. Различни групи се сплотяват, с цел да стачкуват против новите електроцентрали, обезпокоени от рисковете, които технологията поражда, а за някои и от връзката с нуклеарните оръжия.
Движението дава началото на Зелената партия, която понастоящем е част от ръководещата коалиция.
Ядрените повреди подхранват опозицията. Такива образци с случаят в атомната електроцентрала в Пенсилвания през 1979 година и злополуката в украинската централа в Чернобил през 1986 година, която основава облак от радиоактивни боклуци, достигащ и до някои елементи на Германия.
През 2000 година немското държавно управление се ангажира да се откаже от нуклеарната сила и да стартира затварянето на централи.
Когато новите ръководещи идват на власт през 2009 година, за малко наподобява, че нуклеарната сила ще получи пролонгация като междинна технология, която да помогне на страната да премине към възобновима сила.
Тогава се случва повредата във Фукушима.
През март 2011 година земетресение и последвало цунами взривяват реакторите в електроцентралата " Фукушима-1 ". За мнозина в Германия най-тежкото нуклеарно злополучие в Япония е удостоверение, " че уверенията, че не може да се случи нуклеарна повреда в огромен мащаб, не са надеждни ", изяснява пред CNN Миранда Шрерс, професор по политика в региона на околната среда и климата в Техническия университет в Мюнхен.
Три дни по-късно тогавашният канцлер Ангела Меркел - физик, която преди този момент е била последовател на нуклеарната енергетика, произнася тирада, в която назовава повредата " невъобразима злополука за Япония " и " повратна точка " за света. Тя афишира, че Германия ще форсира последователното прекъсване на нуклеарната енергетика, като старите централи ще бъдат затворени неотложно.
Нахлуването на Русия в Украйна е поврат в сюжета.
Опасявайки се за енергийната си сигурност без съветски газ, немското държавно управление отсрочва проекта за затваряне на последните три централи през декември 2022 година Някои призоваваха за преосмисляне, само че държавното управление отхвърли, като се съгласи да ги резервира в употреба единствено до 15 април.
За участниците в антиядреното придвижване това е победа.
" Това е огромно достижение за милиони хора, които от десетилетия стачкуват против нуклеарната енергетика в Германия и по света ", декларира Пол-Мари Маниер, представител на " Грийнпийс ", пред CNN.
Поляризираща сила
Според критиците на немската политика е ирационално да се изключва нисковъглероден източник на сила в миг, когато въздействието на климатичните промени се ускорява.
" Трябва да поддържаме работата на съществуващите, безвредни нуклеарни реактори, като по едно и също време с това усилваме възобновимите енергийни източници допустимо най-бързо ", споделя пред CNN Лия Стоукс, професор по климатична и енергийна политика в Калифорнийския университет в Санта Барбара.
Според нея огромният риск е изкопаемите горива да запълнят енергийната празнота, оставена от нуклеарната енергетика.
Според проучване, оповестено предходната година, намаляването на нуклеарната сила в Германия след Фукушима е обезщетено най-вече от увеличението на въглищата.
Германия възнамерява да размени към 6% от електрическата енергия, създавана от трите атомни електроцентрали, с възобновими енергийни източници, само че също и с газ и въглища.
Повече от 30% от силата в Германия се създава от въглища, най-мръсното от изкопаемите горива, а държавното управление подхваща противоречиви практики да се насочи към въглищата, с цел да подкрепи енергийната сигурност.
През януари протестиращи, измежду които и шведската активистка Грета Тунберг, се събират в западногерманското село Люцерат в несполучлив опит да спрат добива на въглища от мините там.
" Изграждането на нови въглищни мощности е противоположното на това, от което се нуждаем ", безапелационна е проф. Стоукс. Изкопаемите горива са проблем за климата, само че и риск за здравето, показва тя.
Според скорошен разбор замърсяването на въздуха с изкопаеми горива е причина за 8,7 милиона смъртни случая годишно.
Вероника Грим, един от водещите немски икономисти, съобщи пред CNN, че запазването на нуклеарните електроцентрали в употреба за по-дълго време би дало на Германия повече време " за широкомащабно електрифициране ", изключително откакто растежът на възобновимата сила " остава муден ".
Но поддръжниците на прекъсването на нуклеарната енергетика настояват, че това в последна сметка ще форсира края на изкопаемите горива.
Германия е поела ангажимент да затвори последната си електроцентрала на въглища не по-късно от 2038 година, а в някои региони срокът е 2030 година Целта е до края на това десетилетие 80% от електрическата енергия да идва от възобновими източници.
Представители на немската промишленост за възобновима сила считат, че прекъсването на производството ще отвори вратата за повече вложения в чиста сила.
" Постепенното прекъсване на нуклеарната сила в Германия е историческо събитие и закъсняла стъпка в енергийно отношение ", съобщи пред CNN Симоне Петер, президент на Германската федерация за възобновима сила (BEE). " Крайно време е да оставим нуклеарната епоха зад тила си и поредно да организираме ерата на възобновимите енергийни източници. "
Въздействието на нуклеарната сила също не би трябвало да се подценява, счита проф. Шрерс и показва въглеродното замърсяване, създавано от добива на уран, както и риска от здравословни проблеми за миньорите. Освен това се основава взаимозависимост от Русия, която доставя уран за нуклеарните централи, прибавя тя.
Ядрената енергетика също е уязвима към климатичната рецесия. Миналата година Франция беше принудена да понижи производството, защото реките, употребявани за изстудяване на реакторите, станаха прекомерно горещи по време на горещата вълна в Европа.
Проблем за милиони години
Сега Германия би трябвало да реши какво да прави с радиоактивните боклуци, които могат да останат рискови в продължение на стотици хиляди години.
Понастоящем нуклеарните боклуци се съхраняват във краткотрайни складове наоколо до нуклеарните централи, които се извеждат от употреба. В момента обаче се търси непрекъснато място, където да се съхраняват безвредно за неопределен срок.
Мястото би трябвало да е надълбоко - на стотици метри подземен, а единствено три типа скали са подобаващи за изследвания. Локацията би трябвало и да е постоянна, без заплаха от трусове или подземни реки. Процесът евентуално ще бъде сложен, комплициран и извънредно дълъг - може да продължи повече от 100 години, позволяват специалисти.
BGE, Федералната компания за предпазване на радиоактивни боклуци, пресмята, че окончателното място ще бъде определено едвам сред 2046 и 2064 година След това ще са нужни още десетилетия, с цел да се построи хранилището, да се изпълни с боклуци и да се запечата.
Какво вършат другите?
Много други страни вървят по път, сходен на Германия. През 80-те години на предишния век Дания взема решение да не строи атомни електроцентрали, през 2017 година Швейцария гласоподава за последователно прекъсване на нуклеарната сила, Италия затвори последните си реактори през 1990 година, а единствената атомна електроцентрала в Австрия в никакъв случай не е била употребена.
Но в подтекста на войната в Украйна, внезапното повишаване на цените на силата и натиска за понижаване на въглеродното замърсяване, някои упорстват нуклеарната сила да бъде включена в микса.
Обединеното кралство, което е в развой на създаване на атомна електроцентрала, съобщи в неотдавнашната си тактика за климата, че енергийната нуклеарна сила има " решаваща " роля за " основаването на сигурна, налична и чиста сила ".
Франция, която получава към 70% от силата си от нуклеарни източници, възнамерява шест нови реактора, а Финландия откри нова нуклеарна централа предходната година. Дори Япония, която към момента се оправя с последствията от Фукушима, обмисля да рестартира реактори.
Съединени американски щати, които са най-голямата нуклеарна мощ в света, също влагат в нуклеарна сила и през март пуснаха в употреба нов нуклеарен реактор Vogtle 3 в Джорджия, първият от години насам.
Експертите обаче не са съгласни, че това е началото на нов нуклеарен напредък. Vogtle 3 беше пуснат в употреба с 6 години забавяне и на стойност 30 милиарда $, което е два пъти повече от първичния бюджет.
Това е огромният проблем, който визира цялата нуклеарна промишленост: да се направи по този начин, че стопанската система да пораства. Новите централи са скъпи и построяването им може да отнеме повече от десетилетие. " Дори страните, които се изричат в поддръжка на нуклеарната енергетика, имат огромни проблеми с развиването на нуклеарната енергетика ", добавя проф. Шрерс.
Много нуклеарни електроцентрали в Европа, Съединени американски щати и други страни остаряват - експлоатационният им живот е от 40 до 60 години. Тъй като Германия поставя завършек на своята нуклеарна епоха, за другите настава сериозно време. " Ще настъпи миг на решение дали нуклеарната енергетика в действителност има бъдеще или би трябвало ерата й да завърши вечно ", безапелационни са специалистите.
Ядрената енергетика от дълго време провокира разногласия в Германия.
Някои са безапелационни, че страната би трябвало да се откаже от зависимостта си от технология, която е неустойчива, рискова и отклоняваща от пътя към възобновимата сила.
Но съгласно други обаче, затварянето на нуклеарните централи е недалновидно. Определят го като отвод от благонадежден източник на нисковъглеродна сила в миг, когато е належащо фрапантно понижаване на замърсяването на планетата.
Дори когато дебатите не престават и макар апелите в последния миг да се запазят централите в употреба в изискванията на енергийна рецесия, немското държавно управление е непоколебимо.
" Позицията на немското държавно управление е ясна: нуклеарната сила не е зелена. Тя не е и устойчива ", съобщи пред CNN Щефи Лемке, федерален министър на околната среда и отбраната на потребителите на Германия и член на Зелената партия.
" Започваме нова епоха в производството на сила ", сподели тя.
План, подготвян десетилетия наред
Затварянето на трите централи - Емсланд, Изар 2 и Некарвестхайм съставлява кулминационната точка на проект, почнал преди повече от 20 години. Но корените му са още по-стари.
През 70-те години на предишния век в Германия поражда мощно антиядрено придвижване. Различни групи се сплотяват, с цел да стачкуват против новите електроцентрали, обезпокоени от рисковете, които технологията поражда, а за някои и от връзката с нуклеарните оръжия.
Движението дава началото на Зелената партия, която понастоящем е част от ръководещата коалиция.
Ядрените повреди подхранват опозицията. Такива образци с случаят в атомната електроцентрала в Пенсилвания през 1979 година и злополуката в украинската централа в Чернобил през 1986 година, която основава облак от радиоактивни боклуци, достигащ и до някои елементи на Германия.
През 2000 година немското държавно управление се ангажира да се откаже от нуклеарната сила и да стартира затварянето на централи.
Когато новите ръководещи идват на власт през 2009 година, за малко наподобява, че нуклеарната сила ще получи пролонгация като междинна технология, която да помогне на страната да премине към възобновима сила.
Тогава се случва повредата във Фукушима.
През март 2011 година земетресение и последвало цунами взривяват реакторите в електроцентралата " Фукушима-1 ". За мнозина в Германия най-тежкото нуклеарно злополучие в Япония е удостоверение, " че уверенията, че не може да се случи нуклеарна повреда в огромен мащаб, не са надеждни ", изяснява пред CNN Миранда Шрерс, професор по политика в региона на околната среда и климата в Техническия университет в Мюнхен.
Три дни по-късно тогавашният канцлер Ангела Меркел - физик, която преди този момент е била последовател на нуклеарната енергетика, произнася тирада, в която назовава повредата " невъобразима злополука за Япония " и " повратна точка " за света. Тя афишира, че Германия ще форсира последователното прекъсване на нуклеарната енергетика, като старите централи ще бъдат затворени неотложно.
Нахлуването на Русия в Украйна е поврат в сюжета.
Опасявайки се за енергийната си сигурност без съветски газ, немското държавно управление отсрочва проекта за затваряне на последните три централи през декември 2022 година Някои призоваваха за преосмисляне, само че държавното управление отхвърли, като се съгласи да ги резервира в употреба единствено до 15 април.
За участниците в антиядреното придвижване това е победа.
" Това е огромно достижение за милиони хора, които от десетилетия стачкуват против нуклеарната енергетика в Германия и по света ", декларира Пол-Мари Маниер, представител на " Грийнпийс ", пред CNN.
Поляризираща сила
Според критиците на немската политика е ирационално да се изключва нисковъглероден източник на сила в миг, когато въздействието на климатичните промени се ускорява.
" Трябва да поддържаме работата на съществуващите, безвредни нуклеарни реактори, като по едно и също време с това усилваме възобновимите енергийни източници допустимо най-бързо ", споделя пред CNN Лия Стоукс, професор по климатична и енергийна политика в Калифорнийския университет в Санта Барбара.
Според нея огромният риск е изкопаемите горива да запълнят енергийната празнота, оставена от нуклеарната енергетика.
Според проучване, оповестено предходната година, намаляването на нуклеарната сила в Германия след Фукушима е обезщетено най-вече от увеличението на въглищата.
Германия възнамерява да размени към 6% от електрическата енергия, създавана от трите атомни електроцентрали, с възобновими енергийни източници, само че също и с газ и въглища.
Повече от 30% от силата в Германия се създава от въглища, най-мръсното от изкопаемите горива, а държавното управление подхваща противоречиви практики да се насочи към въглищата, с цел да подкрепи енергийната сигурност.
През януари протестиращи, измежду които и шведската активистка Грета Тунберг, се събират в западногерманското село Люцерат в несполучлив опит да спрат добива на въглища от мините там.
" Изграждането на нови въглищни мощности е противоположното на това, от което се нуждаем ", безапелационна е проф. Стоукс. Изкопаемите горива са проблем за климата, само че и риск за здравето, показва тя.
Според скорошен разбор замърсяването на въздуха с изкопаеми горива е причина за 8,7 милиона смъртни случая годишно.
Вероника Грим, един от водещите немски икономисти, съобщи пред CNN, че запазването на нуклеарните електроцентрали в употреба за по-дълго време би дало на Германия повече време " за широкомащабно електрифициране ", изключително откакто растежът на възобновимата сила " остава муден ".
Но поддръжниците на прекъсването на нуклеарната енергетика настояват, че това в последна сметка ще форсира края на изкопаемите горива.
Германия е поела ангажимент да затвори последната си електроцентрала на въглища не по-късно от 2038 година, а в някои региони срокът е 2030 година Целта е до края на това десетилетие 80% от електрическата енергия да идва от възобновими източници.
Представители на немската промишленост за възобновима сила считат, че прекъсването на производството ще отвори вратата за повече вложения в чиста сила.
" Постепенното прекъсване на нуклеарната сила в Германия е историческо събитие и закъсняла стъпка в енергийно отношение ", съобщи пред CNN Симоне Петер, президент на Германската федерация за възобновима сила (BEE). " Крайно време е да оставим нуклеарната епоха зад тила си и поредно да организираме ерата на възобновимите енергийни източници. "
Въздействието на нуклеарната сила също не би трябвало да се подценява, счита проф. Шрерс и показва въглеродното замърсяване, създавано от добива на уран, както и риска от здравословни проблеми за миньорите. Освен това се основава взаимозависимост от Русия, която доставя уран за нуклеарните централи, прибавя тя.
Ядрената енергетика също е уязвима към климатичната рецесия. Миналата година Франция беше принудена да понижи производството, защото реките, употребявани за изстудяване на реакторите, станаха прекомерно горещи по време на горещата вълна в Европа.
Проблем за милиони години
Сега Германия би трябвало да реши какво да прави с радиоактивните боклуци, които могат да останат рискови в продължение на стотици хиляди години.
Понастоящем нуклеарните боклуци се съхраняват във краткотрайни складове наоколо до нуклеарните централи, които се извеждат от употреба. В момента обаче се търси непрекъснато място, където да се съхраняват безвредно за неопределен срок.
Мястото би трябвало да е надълбоко - на стотици метри подземен, а единствено три типа скали са подобаващи за изследвания. Локацията би трябвало и да е постоянна, без заплаха от трусове или подземни реки. Процесът евентуално ще бъде сложен, комплициран и извънредно дълъг - може да продължи повече от 100 години, позволяват специалисти.
BGE, Федералната компания за предпазване на радиоактивни боклуци, пресмята, че окончателното място ще бъде определено едвам сред 2046 и 2064 година След това ще са нужни още десетилетия, с цел да се построи хранилището, да се изпълни с боклуци и да се запечата.
Какво вършат другите?
Много други страни вървят по път, сходен на Германия. През 80-те години на предишния век Дания взема решение да не строи атомни електроцентрали, през 2017 година Швейцария гласоподава за последователно прекъсване на нуклеарната сила, Италия затвори последните си реактори през 1990 година, а единствената атомна електроцентрала в Австрия в никакъв случай не е била употребена.
Но в подтекста на войната в Украйна, внезапното повишаване на цените на силата и натиска за понижаване на въглеродното замърсяване, някои упорстват нуклеарната сила да бъде включена в микса.
Обединеното кралство, което е в развой на създаване на атомна електроцентрала, съобщи в неотдавнашната си тактика за климата, че енергийната нуклеарна сила има " решаваща " роля за " основаването на сигурна, налична и чиста сила ".
Франция, която получава към 70% от силата си от нуклеарни източници, възнамерява шест нови реактора, а Финландия откри нова нуклеарна централа предходната година. Дори Япония, която към момента се оправя с последствията от Фукушима, обмисля да рестартира реактори.
Съединени американски щати, които са най-голямата нуклеарна мощ в света, също влагат в нуклеарна сила и през март пуснаха в употреба нов нуклеарен реактор Vogtle 3 в Джорджия, първият от години насам.
Експертите обаче не са съгласни, че това е началото на нов нуклеарен напредък. Vogtle 3 беше пуснат в употреба с 6 години забавяне и на стойност 30 милиарда $, което е два пъти повече от първичния бюджет.
Това е огромният проблем, който визира цялата нуклеарна промишленост: да се направи по този начин, че стопанската система да пораства. Новите централи са скъпи и построяването им може да отнеме повече от десетилетие. " Дори страните, които се изричат в поддръжка на нуклеарната енергетика, имат огромни проблеми с развиването на нуклеарната енергетика ", добавя проф. Шрерс.
Много нуклеарни електроцентрали в Европа, Съединени американски щати и други страни остаряват - експлоатационният им живот е от 40 до 60 години. Тъй като Германия поставя завършек на своята нуклеарна епоха, за другите настава сериозно време. " Ще настъпи миг на решение дали нуклеарната енергетика в действителност има бъдеще или би трябвало ерата й да завърши вечно ", безапелационни са специалистите.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ