Защо добрите маниери са от значение, когато отглеждаме деца?
Ползите от това да учим децата да бъдат деликатни овреме се разгръщат надалеч оттатък положителните маниери, като изследвания демонстрират, че възпитаването на дребни деца в това да бъдат общителни е от значително значение за тяхното развиване.
Да имате дете, което знае по кое време да каже "моля " и "благодаря " е единствено един аспект от това за какво родителите би трябвало да отглеждат деца, които да бъдат деликатни към другите още от ранна възраст.
Проучване на катедрата по логика на психиката към Университета на Британска Колумбия, оповестено през 2012 година, преглежда резултатите върху дребните деца, когато те показват “просоциално” държание, което значи да демонстрират добрина и благотворителност към другите.
Проучването открива, че преди да навършат 2 години “малките деца показват по-голяма наслада, когато дават неща на другите, вместо когато самите те получават.”
Лара Акнин, един от създателите на изследването, споделя пред CNBC, че “в идеалния случаи полагащите грижи могат да употребяват тези благоприятни условия, с цел да разрешават на децата да усещат, че са избрали да оказват помощ.”
Положителните усеща, които децата може да изпитват от демонстрирането на благотворителност или поддръжка между тях, “вероятно ще провокират вежливи дейности още веднъж в бъдеще,” споделя Анкин.
Вежливи деца в учебно заведение
Междувременно, друго изследване демонстрира, че вежливостта сред дребните деца може в действителност да бъде обвързвана с това какъв брой добре се оправят в учебно заведение.
Проучването, което е оповестено през 2021 година, е извършено от учени от Станфордския университет и английския университет в Лийдс.
Като част от изследването над 1 000 деца от квартали в неравностойно състояние в английския град Брадфорд са били проследени в четири разнообразни стадия до навършването на 7-годишна възраст.
Резултатите демонстрират, че “просоциалното държание може би е предпазен фактор за университетските достижение на децата, които разполагат с лимитирани контекстуални запаси и просветителни благоприятни условия.”
Един от методите да се насърчи това просоциално държание у дребните деца е като ги накарате да се включват в разнообразни фамилни задания, споделя пред CNBC Ема Армстронг-Картър, съавтор на изследването. Според нея това може да включва помощ при готвене, разчистване, полагане на грижи за домашните любимци или помагането на по-малки братя и сестри с домашната работа, да вземем за пример.
Тя обаче прецизира, че това може да варира в другите семейства - според от фактори, като възрастта на детето и социално-икономическите запаси на фамилията.
Тя добавя също по този начин, че е значимо да „ разтеглим разбирането си “ за това по какъв начин децата могат да оказват помощ на другите.
Например, един от способи да поддържаме другите, който не всеки път може да бъде разпознаван, е “просоциалното вдишване на опасности.”
Например, друго изследване, оповестено през предходната година, открива, че “тийнейджъри постоянно си оказват помощ едни на други по способи, които биха подложили на риск обществената им известност.”
Това може да значи да се опълчват на издевателството в учебно заведение, да прекарват време с “непопулярен” съученик, да се застъпват за преподавател, да оказват помощ на другар да получи поддръжка по отношение на психологичното здраве, макар че не го желае или пък да опровергават клюките.
Армстронг-Картър обаче споделя, че тези “ видове държание не постоянно са признавани от родители, учители и общности като ‘помагащи,’” макар че са просоциални.
Вътрешна мотивация и емпатия
Според американския създател Дейв Уитакър е значимо да насърчаваме децата да бъдат вътрешно стимулирани да бъдат вежливи, вместо този вид държание да е провокиран от външни фактори, като награди и санкции.
Според него е значимо децата да бъдат насърчавани да мислят по този метод овреме, тъй като “всяко другарство, което дете има с възрастен или с друго дете, има капацитета да образува връзка в мозъка или по този начин децата се учат.”
Моделирането на държанието, което родителите желаят техните деца да научат, е един от методите да се помогне с това, споделя Уитакър, защото то оказва помощ на децата да се научат по какъв начин да контролират прочувствените си реакции на разнообразни обстановки.
Той предлага родителите да се пробват да разрешат спор с “възстановителни” въпроси или диалози, вместо да употребяват “изискващ език,” защото това оказва помощ да се развива възприятието на съпричастност у детето.
Например, Уитакър изяснява, че е по-добре да помогнем на детето да разбере какво е направило неверно и по какъв начин да бъде позволен въпросът, вместо просто да пожелаваме от него да се извини за нещо.
Да имате дете, което знае по кое време да каже "моля " и "благодаря " е единствено един аспект от това за какво родителите би трябвало да отглеждат деца, които да бъдат деликатни към другите още от ранна възраст.
Проучване на катедрата по логика на психиката към Университета на Британска Колумбия, оповестено през 2012 година, преглежда резултатите върху дребните деца, когато те показват “просоциално” държание, което значи да демонстрират добрина и благотворителност към другите.
Проучването открива, че преди да навършат 2 години “малките деца показват по-голяма наслада, когато дават неща на другите, вместо когато самите те получават.”
Лара Акнин, един от създателите на изследването, споделя пред CNBC, че “в идеалния случаи полагащите грижи могат да употребяват тези благоприятни условия, с цел да разрешават на децата да усещат, че са избрали да оказват помощ.”
Положителните усеща, които децата може да изпитват от демонстрирането на благотворителност или поддръжка между тях, “вероятно ще провокират вежливи дейности още веднъж в бъдеще,” споделя Анкин.
Вежливи деца в учебно заведение
Междувременно, друго изследване демонстрира, че вежливостта сред дребните деца може в действителност да бъде обвързвана с това какъв брой добре се оправят в учебно заведение.
Проучването, което е оповестено през 2021 година, е извършено от учени от Станфордския университет и английския университет в Лийдс.
Като част от изследването над 1 000 деца от квартали в неравностойно състояние в английския град Брадфорд са били проследени в четири разнообразни стадия до навършването на 7-годишна възраст.
Резултатите демонстрират, че “просоциалното държание може би е предпазен фактор за университетските достижение на децата, които разполагат с лимитирани контекстуални запаси и просветителни благоприятни условия.”
Един от методите да се насърчи това просоциално държание у дребните деца е като ги накарате да се включват в разнообразни фамилни задания, споделя пред CNBC Ема Армстронг-Картър, съавтор на изследването. Според нея това може да включва помощ при готвене, разчистване, полагане на грижи за домашните любимци или помагането на по-малки братя и сестри с домашната работа, да вземем за пример.
Тя обаче прецизира, че това може да варира в другите семейства - според от фактори, като възрастта на детето и социално-икономическите запаси на фамилията.
Тя добавя също по този начин, че е значимо да „ разтеглим разбирането си “ за това по какъв начин децата могат да оказват помощ на другите.
Например, един от способи да поддържаме другите, който не всеки път може да бъде разпознаван, е “просоциалното вдишване на опасности.”
Например, друго изследване, оповестено през предходната година, открива, че “тийнейджъри постоянно си оказват помощ едни на други по способи, които биха подложили на риск обществената им известност.”
Това може да значи да се опълчват на издевателството в учебно заведение, да прекарват време с “непопулярен” съученик, да се застъпват за преподавател, да оказват помощ на другар да получи поддръжка по отношение на психологичното здраве, макар че не го желае или пък да опровергават клюките.
Армстронг-Картър обаче споделя, че тези “ видове държание не постоянно са признавани от родители, учители и общности като ‘помагащи,’” макар че са просоциални.
Вътрешна мотивация и емпатия
Според американския създател Дейв Уитакър е значимо да насърчаваме децата да бъдат вътрешно стимулирани да бъдат вежливи, вместо този вид държание да е провокиран от външни фактори, като награди и санкции.
Според него е значимо децата да бъдат насърчавани да мислят по този метод овреме, тъй като “всяко другарство, което дете има с възрастен или с друго дете, има капацитета да образува връзка в мозъка или по този начин децата се учат.”
Моделирането на държанието, което родителите желаят техните деца да научат, е един от методите да се помогне с това, споделя Уитакър, защото то оказва помощ на децата да се научат по какъв начин да контролират прочувствените си реакции на разнообразни обстановки.
Той предлага родителите да се пробват да разрешат спор с “възстановителни” въпроси или диалози, вместо да употребяват “изискващ език,” защото това оказва помощ да се развива възприятието на съпричастност у детето.
Например, Уитакър изяснява, че е по-добре да помогнем на детето да разбере какво е направило неверно и по какъв начин да бъде позволен въпросът, вместо просто да пожелаваме от него да се извини за нещо.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ