Разгражда ли общият европейски дом националното ни самосъзнание?
Политическият разсъдък в действителност е оксиморон, нещо като дървено желязо и до момента в който не извадим нескрито неговите парадокси, стратегически цели, обществото не може да осъзнае: На какво учим младите? Обърква се в хаоса от промени на образователни стратегии, учебници, условия за изпити, отчайва се от оценките за неначетеност на Евростат, унива, че образованието ни е получило слаб 2. Тук министрите на образованието не оказват помощ доста, защото ясно не обрисуват смисъла на процесите, които текат.
И по този начин, защо става дума? Първата теза е тази на Болонската система, която трансформира образованието от полезност в стока, прекомерно комерсиализира знанието, цели да се построява у младите подготвеност, а не познания, подчертава се на уменията пред опцията за мислене, взимане на решения. Това наложи с днешна дата дуалната система в междинното обучение, където образование и процедура са равностойно застъпени. А вузовете последователно трансформира в бизнес, който раздава дипломи на необятен фронт, легитимира винтчета, които пасват на съответно профилирани структури. Универсалността на знанието, типично за Европейските университети, към този момент е сменена от практичността, от пазарната деловитост на образованието.
Друга европейска теза, изказана от някогашния ръководител на Европейски Съюз Ван Ромпой, е отвод от национална еднаквост, от жанр и татковина и налагане на Европа като общ дом. Тази тактика значи на процедура развой на разграждане на културно-психологическата тъкан на дадена страна и нация, обезценяване на културата и историята, определянето им като провинциални на европейските други възможности. Така се върви към краен резултат - превръщането на нацията в чисто потребителско население, със сервизни функционалности. Тези две настоящи трендове, които разклащат от време на време просветителната ни система и провокират рецесии в обществото, към този момент са доведени до крайната си точка. Стратегията, философията на образованието ни не е ясно дефинирана от политическия разсъдък, той, когато е на власт, извършва непознати наставления, формализира промяната - нови стратегии и други, само че не приказва намерено какво общество ще възпроизвеждаме посредством знанието - комерсиално, обслужващо или национално, изобретателно. Европейската глобализация е в сериозна рецесия, разсъдъкът докара доста страни до концепцията за Европа като клуб на националните страни. Стана ясно, че и българите си желаят „ Аз съм българче “, Ботев, Вазов и всички свои обилни писатели и исторически фигури. Между двете трендове - космополитната и националната, които непрестанно се опълчват в общественото пространство, просветителната система е разтърсена, няма публичен консенсус и изясненост по какъв начин ще се впишем в европейските тактики, по какъв начин ще запазим българските обичаи. В този сериозен проблем политическият разсъдък отсъства с днешна дата.
На този декор прекомерно объркващо прозвуча изказването на президента Плевнелиев на злощастния училищен събор в зала „ Арена армеец “. В миг, когато цялата просветна система е разтърсена, когато предаването на познания - образованието, и основаването на познания - науката, са в рецесия, президентът приказва празнословия за напредъка с нововъведения, за нова образована България… Иновациите, за които Плевнелиев постоянно приказва, само че нищо не направи през целия си президентски мандат. От 2012 година финансирането на Фонд „ Научни проучвания “ е спряно и учените не получават подкрепяне на планов принцип. Не имам вяра Плевнелиев да не е схванал това, тъй като Борисов в профил министъра на образованието Сергей Игнатов от първия си кабинет точно за корупционни схеми при финансирането на нововъведения и до момента фондът не работи. За какви нововъведения приказва Плевнелиев - за някакви внедрени непознати практики, които би трябвало да приемем като нововъведения, с цел да бъдем средноевропейска страна? Защо нито Кунева, нито президентът не осведомиха Европейска комисия, че в България не се отпускат средства за български нововъведения, за просвета повече от четири години?
Втората част от изявлението на Плевнелиев, че образованието би трябвало да е надпартийно, също подейства като зле скроена операция. Защото към този момент от години се преправят в уютната неолиберална мелница нашенските полезности и национални персони. За огромни поети като Вапцаров, Гео Милев се вършат всевъзможни опити за детрониране на тяхната лява увереност, за доктор Кръстев и Пенчо Славейков се насажда в Софийския университет, че са просто доморасли гении.
Не мога да не разясня тематиката, заложена в СУ на кандидат-студенти по литература тази година - „ Вяра и неистина в поемата „ Септември “ на Гео Милев. Да, добре разбрахте, в поемата на Гео Милев има неистина, която претендентите за Алма матер би трябвало да разкрият! По мои скромни догатки като неистина би трябвало да се уточни известният възклик на Гео Милев „ Септември ще бъде май! “ Ако погледнем по този начин примитивно, както е подходил този неизвестен към момента учител от СУ, който е сложил тематиката на изпитваните, тогава и в стихотворението на Ботев „ Хаджи Димитър “ е цялостно с неистини. Какви ти самодиви и по този начин нататък! Целият този примитивизъм, който прави децата ни неразбиращи нито живота, нито поезията, нито метафората, нито действителното познание концентрира безобразията, които МОН, с разсъдъка на специалистите си, позволяват години наред.
Всъщност: На какво учим нашите деца? Когато откъснеш един огромен стихотворец от неговия корен, репресиите на 1923 година и го разглеждаш отвън действителния политически подтекст, просто като отвлечена категория - е, това към този момент е същността на операцията, която се прави в образованието ни. Това е ядрото на вируса, който заразява младите и ги прави неразбиращи - нито историческия подтекст, нито гения на поета. Случилото се на изпита в СУ, свързването на Гео Милев с лъжата, уязвяването на неговата поетическа действителност не направи никакво усещане на министър Кунева, на служителите в МОН, те не взеха позиция и някакви ограничения. Значи аргументите не са единствено в учителите и учениците, а най-много в разсъдъка на специалистите, които измислят сходни „ всемирен тематики “. Засега не е заложена една такава тематика, която също се има за изпитна по литература: „ Ескейпизмът у Йовков “. Няма потребност да се чудите - и Гео Милев, и Йовков са модифицирани през неолибералните визии, изтръгнати от българската история и поетика… Но щом тези наши неолиберали са толкова европейци, да ги попитам дали сходни волности са възможни в други страни на континента. Едва ли някой ще преправя огромните си класици по европейски наставления. Политическият разсъдък у нас би трябвало да е наясно, че дълго сходни операции в съюз с специалистите не биха могли да устоят пред публичния взор. Нека не забравяме, че езикът на лъжата и операциите води до езика на омразата, до експанзията. Да разделяш обществото посредством псевдообразование? Чудовищно, нали?
Автор: Проф. Мирослава Кортенска
Инфо: www.trud.bg
