В Германия някога достъпният дюнер кебап се превърна в емблема

В Германия в миналото наличният дюнер кебап се трансформира в емблема на възходяща паника – дюнерфлацията. С течение на годините дюнер кебапът, въведен в Германия от турските имигранти, се утвърждава като главен артикул на евтиното улично хранене. В последно време обаче достъпността на това ядене беше подкопана, като цените му се усилиха повече от два пъти в границите на две години, заяви „ Евронюз “.

Фактори като повишението на заплатите и разноските за сила, допълнени от геополитическото напрежение, в това число войната в Украйна, способстваха за това, което самият немски канцлер Олаф Шолц назова „ дюнерфлация “.

Германските политици, изключително левите, взеха отношение по въпроса, като предложиха „ donerpreisbremse “ или ограничение на цените на дюнерите, сходно на съществуващите ограничения, които управляват високите наеми в някои райони. Партията „ Левицата “ да вземем за пример предлага ограничение на цените до 4,90 евро, като за фамилии в неравностойно състояние се планува даже понижена ставка от 2,90 евро.

Продажбите на дюнер в Германия се правят оценка на 7 милиарда евро годишно, а в страната се употребяват 1,3 милиарда дюнера всяка година.

Според оценки на „ Левицата “ сходна стратегия за субсидиране би коствала 4 милиарда евро годишно.

Идеята за стратегия за субсидиране с ежедневни ваучери за дюнери за семействата също е обсъждана от крайнолявата партия.

Ако покачващата се цена на дюнерите е достигнала до най-високите политически ешелони, то е тъй като тя се е трансформирала в изключително взривоопасен проблем за германците, изключително за по-младите им жители. Платформите на обществените медии са претъпкани с полемики и мемета за дюнерфлацията - от комизъм и носталгия до същинско отчаяние. Германците, които най-вече обичат тази евтина улична храна, си спомнят за времето на Ангела Меркел (бившият канцлер може да бъде забелязана да реже месо на шиш на доста снимки), когато кебапът струваше 3 евро.

След известие на канцлера Олаф Шолц в обществените мрежи, в което се изясняват аргументите за дюнерфлацията, която частично е разследване от намаляването на зависимостта от съветския газ след нахлуването на Владимир Путин в Украйна, млад германско-турски жител съобщи: „ Плащам 8 евро... говорете с Путин, желая да заплащам 4 евро “. Но канцлерът отхвърли контрола върху цените като „ неосъществим за използване “ в изискванията на свободен пазар.

Вместо това той похвали „ положителната работа на Европейската централна банка “ в битката с инфлацията. От друга страна, самите продавачи на дюнери се оплакват от невъзможността да въздействат на цените, като се базират на фактори като наеми, разноски за сила и храна, които са отвън техния надзор.

Дениз, продавач на дюнер наоколо до берлинската гара Фридрихщрасе, където цената се е повишила от 3,90 евро на 7 евро за две години, сподели следното: „ Хората непрекъснато ни приказват за дюнерфлация, като че ли ги мамим, само че това е изцяло отвън нашия надзор. Бяхме принудени да повишим цената заради експлодиращите цени на наемите, силата и храните. “ Той и други продавачи на дюнери са песимистично настроени, че цените ще се възстановяват в близко бъдеще.

Всъщност, оттатък простите си стопански измерения и занимателната страна на дебатите за едно нормално ядене, явлението дюнерфлация повдига по-широки въпроси - като да вземем за пример компликациите, пред които са изправени хората с ниски приходи, за които даже скромното нарастване на цените може да има в действителност отрицателни последствия.

Дискурсът за цените на дюнерите отразява изменящите се настройки към достъпността на храните и ролята на държавната интервенция в динамичността на пазара.