Първа част на материала В желанието си да дадат най-доброто

Първа част на материала

В желанието си да дадат най-хубавото от себе си, доста родители се пробват да влязат в ролята на супер-майка или супер-баща. Доведената майка може да идва с интензивно възприятие за грижа за детето, дома и колегата си. Доведеният татко може да се пробва да влезе в фамилията прекомерно бързо, да има отношение към дисциплината и да желае да научи децата на това, което счита, че са пропуснали. И двамата може да се пробват да подкупват децата с дарове и приятни занимания. Биологичните родители също вършат сходни неточности. За страдание, тези практики постоянно водят до разочарования. По-продуктивно е да се подходи с внимание, успокоение и самообладание.

Друго постоянно срещано предизвикателство за новосъздадените фамилии са нереалистичните упования, които могат да доведат до отменяне или засегнатост. Например детето може да чака доведеният родител да бъде ужасяващ или прелестен, родителят може да чака, че може да стои настрани от детето на колегата си без последици; доведеният родител може да има вяра, че с появяването си ще оправи дисциплината и реда в фамилията и така нататък Важно е да има допустимо най-висока степен на осъзнатост, с цел да се избегнат подводните камъни и непредвидени обрати.

Много хората имат вяра, че в случай че някой изпитва усеща към колегата си, то този човек автоматизирано би обичал и детето му. За страдание обаче, това не всеки път е по този начин. Любовта се случва, само че упованието това да е директно и незабавно, може да има противоположен резултат.

Дисциплината е една от най-често срещаните провокации в фамилиите с доведени деца или родител. Същността на дисциплината не е в наказването, а в обезпечаването на конструкция и напътстването на децата. Дори в биологичното семейство постоянно имат различия, макар че сътрудниците по дифолт са равноправни участници във вземането на решения. В фамилиите с доведени родители сътрудниците би трябвало да реализират единодушие освен за модела на дисциплинираност, само че и за това кой какви решения и отговорности може да поема, взимайки в поради и съществуващата динамичност в фамилията. Дисциплината и структурата са форма на грижа и обич към децата.

Срещите с изчезналия биологичен родител постоянно са разстройващи за всички. Всеки път, когато детето се мести от един дом в различен, болката от контузията, обвързвана с развода може да се възстановява. Този проблем се преодолява най-лесно като ясно се възнамеряват и съгласуват тези срещи, в това число тяхната периодичност и дълготрайност. Важно е да се помни, че стабилността не зависи толкоз от структурата на фамилията – дали родителите са разведени, самотни или има доведен родител. Стабилността зависи най-вече от организацията на фамилията, която включва грижа, постоянство/предсказуемост, чувство за принадлежност и ясни граници/очаквания.

Свързани публикации.. Психологична динамичност на фамилиите с доведени деца. Семейна психотерапия с Деница Банчевска и доктор Веселин Христов 0 Романтичната обич и дълготрайните партньорски връзки. Семейна психотерапия с Деница Банчевска и доктор Веселин Христов 0 Що е то градивен спор в двойката? Семейна психотерапия с Деница Банчевска и доктор Веселин Христов 0

Чувството на виновност и съревнованието сред родителите може да докара до неналичието на възприятие за граници на децата, което се асоциира с проблеми по-късно в живота. Отсъстващият родител постоянно страда от това, че децата му се отглеждат от някой, който той не утвърждава. Страхува се, че може да загуби връзката си с децата или да бъде компрометиран в техните очи. Този родител – татко или майка, постоянно изпитва потребността да „ наваксва “ като ги „ глези “. В случаите, когато родителите разделят равни права, децата имат опцията да ги манипулират един по отношение на различен, което още веднъж може да докара до проблематично образование. Затова колаборацията и ясните упования сред сътрудници и родители са от изключителна значимост.

Доведените фамилии са подбудени от загуба. Такова семейство се основава след „ гибелта “ на биологичното семейство или пропадналия брак. Всеки член на такова семейство евентуално е претърпял загуба на позиция и територия и постоянно живее с чувството за неустановеност на новата си позиция. Желанието за непоклатимост и поддръжка се изостря и се отразява на фамилната динамичност. Всеки, умишлено или не, се пита към какво принадлежи и каква е неговата позиция. Важно е да се дефинира и откри този ред, с цел да се предотврати проблематичното съревнование.

Въпреки провокациите, добре функциониращото семейство с доведени членове предлага на децата повече запаси. Предоставя им се по-голямо многообразие от хрумвания, концепции и опитности. В същото време доведеният родител печели любовта, възхищението и уважението на още едно дете. Историята познава доста случаи на доведени родители, които са упражнили мощно положително въздействие върху доведените си деца.

В нашата психотерапевтична процедура постоянно работим с деца и доведени родители и знаем, че динамичността в такива фамилии може да бъде функционална и удовлетворителна за всички членове на фамилията. Важно е да има схващане за комплексността на тези взаимоотношения, осъзнаване на провокациите и ясно систематизиране на функциите в фамилията. Взимайки в поради уникалността на съответното семейство, оказваме помощ на родителите да доближат до консенсус във връзка с цели, отговорности и упования. Подкрепяме ги в съставянето на проект, който да включва подчиненост на взаимоотношенията, организация на дома, отговорности и упования от членовете на фамилията.