Нарцисизмът е разстройство на личността, което включва дългосрочна тенденция към

Нарцисизмът е разстройство на личността, което включва дълготрайна наклонност към абнормално държание, отличаващо се с пресилени усеща на себезначимост, несъразмерна потребност от внимание и удивление и липса на схващане към възприятията на другите. При по-тежките форми на егоизъм се следи и податливост към садизъм. Нарцистичното личностно разстройство съставлява значителен проблем при поддържането на съответни и пълноценни връзки с обкръжаващия свят, защото страдащите от него са кардинално взискателни, недоволни и разочаровани, а останалите рядко се усещат удобно в тяхната компания.

Обикновено нарцисистът ще обезкуражи или ще девалвира индивида против него, наблягайки на - и даже преувеличавайки - личния си триумф. Когато осъзнае, че думите му са наранили някой различен, нарцисистът е податлив да реагира с пренебрежение и да одобри отсрещната реакция като симптом на уязвимост. Когато обаче личното му его е засегнато от рецензия, гневът му нормално е несъразмерен по отношение на обстановката, само че дейностите му постоянно са съзнателни и добре изчислени. Поради кардиналната липса на съпричастност , пациентът с нарцистично разстройство е благоразположен към непримиримо отношение и експанзия в границите на околните взаимоотношения.

Свързани публикации.. Нарцисизъм - по какъв начин да познаем нездравословния? 2 Способни ли са дребните деца на емпатия и съпричастност? 0 СЗО: По-добро психологично здраве – по-развита стопанска система 0

Въпреки че учените не са съумели да изолират една единствена причина за развиването на нарцистично разстройство, някои откриватели считат, че то се демонстрира при биологично уязвими деца , както и в подтекста на родителско държание, което може да е или прекомерно покровителствено , или прекомерно надменно . Генетиката и невробиологията също могат да играят роля в развиването на разстройството. Например, налице са систематични наблюдения на аномалии в някои области на мозъка, изключително в инсуларната кора (слаба интензивност и сведен размер на сиво вещество), които са корелирани с поведенчески особености като понижени или изчезнали съчувствени качества.

Въпреки че нарцисистите са способни да показват държание на убеденост и даже надменност, на невронно ниво те са извънредно несигурни . Според обява в Social Cognitive and Affective Neuroscience от 2016 година мозъкът на нарцисистите се отличава с отслабени връзки във

фронтостриаталните пътища , невроните при които са ангажирани с разнообразни аспекти на процесите на заплащане и мотивация. С други думи, ниската интензивност при тях, която се следи у нарцисистите, е съгласно психичния им профил като непрекъснато търсещи одобряване и внимание от близките. Възможно пояснение на тяхното възприятие за величественост е, че то съставлява регулаторна тактика

на мозъка да компенсира съответния невронен недостиг.

Понастоящем науката продължава с опитите да се открият мозъчните корелати на патологичното нарцистично държание.