Парламентът одобри окончателно на второ четене промените в Закона за

Парламентът утвърди дефинитивно на второ четене измененията в Закона за Българска народна банка, без които не може да се реализира обзор на качеството на активите на българските кредитни институции от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Така на процедура се основава правната основа за кандидатстването на България за Банковия съюз и за Единния контролен механизъм, съобщи Инвестор.
След като тази стъпка е изпълнена, може да се смята, че така наречен механизъм на тясно съдействие с ЕЦБ е на финалната права.
Финалните промени в Закона за Българска народна банка, а посредством него и в Закона за кредитните институции, включват отговорностите на централната банка да съблюдава насоките и условията на ЕЦБ, в това число да постанова по-високи финансови буфери или по-строги ограничения за премахване на систематични опасности, в случай че от Франкфурт постъпи искане за това.
Предвидена е и опция Българска народна банка да стартира да събира от банките надзорни такси.
Централната банка получи и един нов инструмент, посредством който може да въздейства директно върху кредитирането в страната.
От 1 януари 2019 година тя ще може да дефинира с решение на управителния си съвет съотношението сред размера на заема и годишния приход на кредитополучателя. Това е част от така наречен макропруденциален контрол. Мярката ще важи за цялата банкова система и ще се ползва в обстановки на несъразмерен кредитен напредък.
Казано по различен метод размерът на заема би трябвало да е съгласуван с приходите на кредитополучателя, като се вкарват избрани съотношения сред приход и погасителна вноска. Това на процедура оззначава, че не всеки който има приход, може да вземе заем. Промяната по никакъв начин не е безобидна, тъй като от идната година банките няма да могат да понижават самосиндикално условието за приход и да либерализират независимо режима.
С измененията в Закона на Българска народна банка централната банка към този момент ще дефинира до каква степен ще може да стига рискът, в случай че има признаци за прегряване в кредитиранет.
Централната банка ще може да стяга съотношението доходи/погасителна вноска, с което действително да остави забележителна част от хората отвън обсега на кредитните артикули. При ипотечните заеми режимът ще бъде още по-строг, тъй като те попадат и под още една регулация – размерът на заема ще се дефинира на база размера на обезпечението.
Тези условия не са загадка и за тях се знае от дълго време, само че любопитното е, че не бяха включени в текстовете, препоръчани от Министерство на финансите, а станаха част от Закона на Българска народна банка сред първо и второ четене в Народното събрание, импортирани от ГЕРБ.
С признатите през днешния ден промени се вкарва и условие към Българска народна банка, съгласно което централната банка към този момент няма да дава заеми и гаранции под каквато и да е форма, в това число посредством придобиване на дългови принадлежности, на Министерския съвет, общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия. Това ще важи и за сходни институции и предприятия на Европейския съюз и на държавите-членки.
Също по този начин Българска народна банка няма да може да купува дългови принадлежности, издадени от страната или от общините (нито на примитивен, нито на второстепенен пазар). След експлицитното гледище на ЕЦБ, в законопроекта бяха допълнени текстовете, които да засилят автономността на Българска народна банка.
Препоръката на ЕЦБ за опцията членовете на управителния съвет на Българска народна банка да могат да апелират предварителното си освобождение пред способен съд обаче не е изпълнена. В момента такова право има единствено шефът, а съгласно измененията не се планува останалите членове на централната банка да имат такива пълномощия.