Страхът от страха е по-силен от самия страх
Паническите офанзиви не са болест, те са демонстрация на мощен уплах, споделя Алексей Красиков, психолог. Силен уплах за своя живот и своето здраве, основан на недоумение на това, което се случва с вас. Паническите офанзиви са пай, епизодичен припадък на мощен боязън, постоянно съпроводен с изхвърляне на адреналин. От паник офанзива през последните 10 години никой не е починал, добавя Красиков.
Не бъркайте паническите офанзиви с висока степен на тревога. При паник офанзива човек е уверен че или ще почине всеки миг или ще полудее. Започва да се суети, появява се мощно предпочитание за избавление, да избяга, да извика спешна помощ. Той стартира да работи интензивно.
МеханизъмПаник офанзивата в никакъв случай не стартира ненадейно и не се разпростира на цялостна мощ внезапно. Всичко стартира с общо несигурно напрежение. Слабост, тахикардия, виене на свят, разконцентрация на вниманието. Необясним дискомфорт.
Първа грешкаЧовек се пробва да си изясни какво му се случва, само че не му се получава. Единственото, което му хрумва, че това е инфаркт, инсулт или полуда. Сработва инстинктът за самозапазване. Изхвърля се адреналин, който е нужен на организма да се активизира и да се избави. Учестяват се пулсът и дишането, появява се възприятие за мощно спазматично напрежение, което ражда убеждението, че сърцето се пръска.
Втора грешкаЧовекът почва „ да се избавя “ – пие успокоителни, вика спешна помощ.
Трета грешкаЧовек си мисли, че не е починал поради подхванатите ограничения за избавление и просто му е провървяло. Острият уплах се запомня и човек стартира просто да го чака да се случи още веднъж. И да се опасява.
Какво да се прави?Когато усетите началото на първите пристъпи, Алексей Красиков предлага:Седнете и на глас кажете какво ще се случи в този момент с тялото ви. Обяснете на самия себе си, че това, което ви се случва, не е признак на някаква страшна болест, а реакция на прочувствено положение. Организмът ви по този начин реагира на боязън.
Вие единствено изпитвате боязън.Ако сте изпуснали този миг и изхвърлянето на адреналин към този момент е реалност – пробвайте да успокоите дишането, да не се суетите и да сновете из помещението. Изправете плещи, усмихнете се и си кажете, че на никое място няма да избягате, че сте се уплашили и че всичко с вас е наред. Не правете нищо повече. Дръжте се както нормално.Ако се справите сами, организмът ви ще разбере, че с вас не се случват никакви ужасни неща и вие просто се плашите по малко чудноват метод.
Обезценете паникатаНе реагирайте. Не се съпротивлявайте, тъй като другояче сработва законът на Нютон за действието и противодействието. Колкото повече се съпротивлявате на пристъпа и желаете той да завърши по-бързо, толкоз по-дълбок и нескончаем е той. „ Паническа офанзива? Нека. Не ми пука. Няма да се тревожа, нито да се смущавам! “
Източник
Не бъркайте паническите офанзиви с висока степен на тревога. При паник офанзива човек е уверен че или ще почине всеки миг или ще полудее. Започва да се суети, появява се мощно предпочитание за избавление, да избяга, да извика спешна помощ. Той стартира да работи интензивно.
МеханизъмПаник офанзивата в никакъв случай не стартира ненадейно и не се разпростира на цялостна мощ внезапно. Всичко стартира с общо несигурно напрежение. Слабост, тахикардия, виене на свят, разконцентрация на вниманието. Необясним дискомфорт.
Първа грешкаЧовек се пробва да си изясни какво му се случва, само че не му се получава. Единственото, което му хрумва, че това е инфаркт, инсулт или полуда. Сработва инстинктът за самозапазване. Изхвърля се адреналин, който е нужен на организма да се активизира и да се избави. Учестяват се пулсът и дишането, появява се възприятие за мощно спазматично напрежение, което ражда убеждението, че сърцето се пръска.
Втора грешкаЧовекът почва „ да се избавя “ – пие успокоителни, вика спешна помощ.
Трета грешкаЧовек си мисли, че не е починал поради подхванатите ограничения за избавление и просто му е провървяло. Острият уплах се запомня и човек стартира просто да го чака да се случи още веднъж. И да се опасява.
Какво да се прави?Когато усетите началото на първите пристъпи, Алексей Красиков предлага:Седнете и на глас кажете какво ще се случи в този момент с тялото ви. Обяснете на самия себе си, че това, което ви се случва, не е признак на някаква страшна болест, а реакция на прочувствено положение. Организмът ви по този начин реагира на боязън.
Вие единствено изпитвате боязън.Ако сте изпуснали този миг и изхвърлянето на адреналин към този момент е реалност – пробвайте да успокоите дишането, да не се суетите и да сновете из помещението. Изправете плещи, усмихнете се и си кажете, че на никое място няма да избягате, че сте се уплашили и че всичко с вас е наред. Не правете нищо повече. Дръжте се както нормално.Ако се справите сами, организмът ви ще разбере, че с вас не се случват никакви ужасни неща и вие просто се плашите по малко чудноват метод.
Обезценете паникатаНе реагирайте. Не се съпротивлявайте, тъй като другояче сработва законът на Нютон за действието и противодействието. Колкото повече се съпротивлявате на пристъпа и желаете той да завърши по-бързо, толкоз по-дълбок и нескончаем е той. „ Паническа офанзива? Нека. Не ми пука. Няма да се тревожа, нито да се смущавам! “
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ