Кралският зеленчук - аспержата, се завръща на българския пазар, макар

Кралският зарзават - аспержата, се завръща на българския пазар, въпреки и постепенно, най-много около кулинарните телевизионни излъчвания. Ако се поразровите в енциклопедиите, ще разберете, че първите артефакти за потреблението на аспержи датират отпреди 2750 години в Древен Египет. В Европа са пренесени от римляните, а през днешния ден са най-почитани в Германия.

В България аспержите се отглеждат от малко на брой и по тази причина към момента ги възприемаме за екзотични зеленчуци. Заради комплицираното и трудоемко развъждане аспержите в миналото са били безспорен разкош, и са си спечелили името „ бяло злато ". Всъщност и зелените и белите стебла, наричани още свещи, са от едно и също растение, само че по-скъпите не виждат безоблачен лъч.

„ Аспержата е многогодишно растение. Животът му при положително гледане, положителни грижи, доближава до 20 година като едно овощно дръвче. Плододаването стартира към този момент след 3-та, 4-та година.)

Преди това са нужни още най-малко 12 месеца семената да покълнат и да стане разсад. Така първите добиви идват на петата година ", споделя Борислав Иванов, който има градина.

Земеделецът изяснява, че при развъждането на аспержи, всичко е ръчно - както засяването, по този начин и брането. „ За всяка една аспержа е належащо да се наведеш, да я отрежеш и да се изправиш, да се наведеш и да се изправиш - т.е. това е много трудоемко и изморително ", сподели Борислав.

Той отглежда кралският зарзават от 2016 година и е един от малцината, които се занимават с това у нас. Заимства концепцията от Германия, където дълги години работи в туристическия отрасъл със брачната половинка си. „ Аспержите бяха доста известни, харесаха ни, опитахме ги. Интересно ни беше по какъв начин се създават ", споделя Борислав Иванов.

Всъщност възприеманият и до през днешния ден като другоземен зарзават, единствено преди 80 години, е бил доста известен у нас. Според някои източници даже сме били най-големите производители в Европа при започване на 20-и век. След 9 септември обаче, растението се възприема като буржоазно и е изкоренено.

„ Клиентите натъртват повече на домата, на краставицата, на картофа. Когато някое от растенията не стане, залагаме на по-богат подбор от зеленчуци ", разкрива земеделския производител.