Альоша засега остава да гледа Пловдив отвисоко
Паметникът няма акт за благосъстоятелност, а е актуван като част от общинския парк (Бунарджика), в който е разположен Областният шеф в намерено писмо до кмета и общинските съветници упорства да се реши въпроса за стопанисването и съществуването му Сигурно е обаче, че в общинския съвет няма да има единогласие по въпроса за неговото разглобяване
Има няколко места, които се свързват с Пловдив. Към наложителните: Стария град, Амфитеатъра, Римския стадион и Гребния канал, неотдавна се причисли Капана. В тази сбирка обаче, изключително за по-старите генерации, неизбежно попада и Альоша.
Паметникът на руския боец се намира на върха на второто по височина тепе. Пътят до горе минава през добре поддържан парк, площадка с фонтани и места за отдих, а от горната страна се разкрива панорама към целия град - или другояче казано идеално за туристите (и влюбените двойки) място, без значение дали ги интересува кой е индивидът с автомата на върха.
Вече три десетилетия към паметника, който служи за " популярност на непобедимата руска войска освободителка " (както гласи надписът), съществуват полемики дали той би трябвало да остане или би трябвало да бъде отстранен - също както и за.
Реклама
Монументът постоянно осъмва надраскан, а не по-рядко за удостояване на избрани дати като 9-ти май. В същото време Альоша постоянно е.
Разговорът за неговото бъдеще още веднъж се възпламени в края на предходната седмица. След като години наред община, страна и регионална администрация си трансферират топката, а паметникът даже няма акт за благосъстоятелност и не е градивно обследван, най-сетне назначения от държавното управление на ПП/ДБ и ГЕРБ регионален шеф инж. Илия Зюмбилев сложи ясно въпроса: чий е паметникът и какво ще вършим с него.
В отворено писмо до кмета на община Пловдив и общинските съветници той моли да се заемат с проблема за стопанисването и демонтирането на паметника, тъй че въпросът да бъде завършен един път и вечно, а ако не - то най-малко той да бъде поддържан за сигурност.
Ако съдим по опита в столицата, решението евентуално няма да има или най-малко няма да е скоро, само че един път отворена, полемиката ще сложи виновните лица под прожектора. На косъм през 1996 година Въпреки че през годините неведнъж е подвиган въпросът за смисъла на " Альоша " в Пловдив и за неговото вероятно разглобяване, пренасяне и прочие, досега е юридически единствено един сериозен опит в тази тенденция - през далечната 1996 година в мандата на тогавашния кмет и след това депутат от ГЕРБ Спас Гърневски.
Реклама
Още в първите месеци на ръководството на Гърневски (1995-1999) - през април 1996 година общинският съвет взима (революционното даже за днес) решение, с което разпорежда на кмета на общината да предприеме нужни дейности паметникът да бъде " премахнат ". Тогава разнообразни представители на десницата в съвета изясняват, че е определена точно тази дефиниция - за " изтриване " на паметника, защото вероятно разглобяване със опазване би довело до огромни вреди по самото тепе и постройките под него.
Това решение е обжалвано от тогавашния регионален шеф Петко Царев (БСП) пред Окръжния съд, който на 20 юни същата година го анулира като незаконосъобразно главно с аргумента, че обектът не може да бъде премахнат от общината без взаимно единодушие сред България и Русия, базирайки се на редица интернационалните спогодби и на Конституцията. Решението на пловдивските магистрати е доказано от Върховния съд и това краткотрайно слага завършек на историята. Гърневски не повтаря мандат, а с това си отива и мощното гледище от негова страна паметникът да бъде отстранен.
Тази тематика беше още веднъж разисквана, когато преди година в София, регионалният шеф тогава Иван Кючуков (ИТН) изясни, че паметникът на Съветската войска в центъра на столицата не може да бъде отстранен, а първо би трябвало да се пита Русия, тъй като двете страни имат подписан " Договор за другарски връзки и съдействие ", като същото важи с цялостна мощ и за паметника на Альоша. Тогава " Капитал " беседва с специалисти и адвокати, които обаче обясниха, че това не е съображение, което да пречи на България, ако тя изиска да реалокира елементи от монумента (виж повече в публикацията ).
Темата беше подвигната още веднъж през 2019 година, когато Пловдив беше Европейска столица на културата, както и през 2022 година, откакто стартира войната на Русия против Украйна. Чий е паметникът Ничий, е късият отговор.
Има няколко места, които се свързват с Пловдив. Към наложителните: Стария град, Амфитеатъра, Римския стадион и Гребния канал, неотдавна се причисли Капана. В тази сбирка обаче, изключително за по-старите генерации, неизбежно попада и Альоша.
Паметникът на руския боец се намира на върха на второто по височина тепе. Пътят до горе минава през добре поддържан парк, площадка с фонтани и места за отдих, а от горната страна се разкрива панорама към целия град - или другояче казано идеално за туристите (и влюбените двойки) място, без значение дали ги интересува кой е индивидът с автомата на върха.
Вече три десетилетия към паметника, който служи за " популярност на непобедимата руска войска освободителка " (както гласи надписът), съществуват полемики дали той би трябвало да остане или би трябвало да бъде отстранен - също както и за.
Реклама
Монументът постоянно осъмва надраскан, а не по-рядко за удостояване на избрани дати като 9-ти май. В същото време Альоша постоянно е.
Разговорът за неговото бъдеще още веднъж се възпламени в края на предходната седмица. След като години наред община, страна и регионална администрация си трансферират топката, а паметникът даже няма акт за благосъстоятелност и не е градивно обследван, най-сетне назначения от държавното управление на ПП/ДБ и ГЕРБ регионален шеф инж. Илия Зюмбилев сложи ясно въпроса: чий е паметникът и какво ще вършим с него.
В отворено писмо до кмета на община Пловдив и общинските съветници той моли да се заемат с проблема за стопанисването и демонтирането на паметника, тъй че въпросът да бъде завършен един път и вечно, а ако не - то най-малко той да бъде поддържан за сигурност.
Ако съдим по опита в столицата, решението евентуално няма да има или най-малко няма да е скоро, само че един път отворена, полемиката ще сложи виновните лица под прожектора. На косъм през 1996 година Въпреки че през годините неведнъж е подвиган въпросът за смисъла на " Альоша " в Пловдив и за неговото вероятно разглобяване, пренасяне и прочие, досега е юридически единствено един сериозен опит в тази тенденция - през далечната 1996 година в мандата на тогавашния кмет и след това депутат от ГЕРБ Спас Гърневски.
Реклама
Още в първите месеци на ръководството на Гърневски (1995-1999) - през април 1996 година общинският съвет взима (революционното даже за днес) решение, с което разпорежда на кмета на общината да предприеме нужни дейности паметникът да бъде " премахнат ". Тогава разнообразни представители на десницата в съвета изясняват, че е определена точно тази дефиниция - за " изтриване " на паметника, защото вероятно разглобяване със опазване би довело до огромни вреди по самото тепе и постройките под него.
Това решение е обжалвано от тогавашния регионален шеф Петко Царев (БСП) пред Окръжния съд, който на 20 юни същата година го анулира като незаконосъобразно главно с аргумента, че обектът не може да бъде премахнат от общината без взаимно единодушие сред България и Русия, базирайки се на редица интернационалните спогодби и на Конституцията. Решението на пловдивските магистрати е доказано от Върховния съд и това краткотрайно слага завършек на историята. Гърневски не повтаря мандат, а с това си отива и мощното гледище от негова страна паметникът да бъде отстранен.
Тази тематика беше още веднъж разисквана, когато преди година в София, регионалният шеф тогава Иван Кючуков (ИТН) изясни, че паметникът на Съветската войска в центъра на столицата не може да бъде отстранен, а първо би трябвало да се пита Русия, тъй като двете страни имат подписан " Договор за другарски връзки и съдействие ", като същото важи с цялостна мощ и за паметника на Альоша. Тогава " Капитал " беседва с специалисти и адвокати, които обаче обясниха, че това не е съображение, което да пречи на България, ако тя изиска да реалокира елементи от монумента (виж повече в публикацията ).
Темата беше подвигната още веднъж през 2019 година, когато Пловдив беше Европейска столица на културата, както и през 2022 година, откакто стартира войната на Русия против Украйна. Чий е паметникът Ничий, е късият отговор.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ