Още през 2020 г. прокуратурата е знаела, че по разследването

Още през 2020 година прокуратурата е знаела, че по следствието „ Осемте джуджета “ са осъществявани нарушавания и евентуално даже закононарушения, само че Иван Гешев не е подхванал никакви дейности. Това стана ясно на съвещанието на Висшия правосъден съвет (ВСС) в четвъртък. На тогавашния основен прокурор е бил възложен обстоен отчет по тематиката. Той обаче единствено е поставил резолюция, че е осведомен и по-късно документът е отишъл в архива.

Докладът за „ Осемте джуджета “ бе изваден от там три години по-късно и даден на Висш съдебен съвет. От него излиза наяве, че огромно количество злато (около 35 килограма) и към 1 млн. лева са били конфискувани при обиски и претърсвания, а по-късно върнати на други хора в нарушаване.

Докладът, с който Mediapoоl разполага, е направен от прокурора Марио Василев, който към днешна дата е пенсиониран. След в детайли запознаване с документи той прави следния извод:

„ При връщането на обилни по количество и стойност материални доказателства са позволени груби престъпления, аргументите за които не могат да бъдат изцяло изяснени с инструментариума и формата на актуалната инспекция, само че следва да получат своето съответно санкциониране “.

Началото на „ Джуджетата “

Скандалът „ Осемте джуджета “ избухна през лятото на 2020 година Тогава предприемачът Илия Златанов описа пред организацията „ Антикорупционен фонд “, че е станал жертва на мрежа за въздействие в правосъдната система, построена от тогавашния следовател Петьо Петров, прочут с прякора Еврото.

Златанов търси Петров поради спор със сина си Явор, с който са и съдружници в фамилния бизнес за произвеждане на асансьори в предприятието „ Иззамет “. След интервенция на Петров, Златанов-младши и още няколко души са задържани по обвинявания в незаконна група. Делото се води от профилираната прокуратура.

Здравословното положение на Явор Златанов се утежнява в ареста и той има незабавна потребност от хемодиализа. Тогава от Петров и хората към него стартира напън против бащата да трансферира фирмените си дялове, тъй като в противоположен случай синът му няма да получи лекуване.

Златото и парите

Делото против Явор Златанов е формирано през лятото на 2019 година Следствените дейности стартират в незабавен порядък.

На 17 юли от трезор на банка са конфискувани 10 класьора с общо 507 златни монети. В листата с материалните доказателства те са разказани като „ Обект 1 “, само че в документите не е отразен общият им брой, нито са претеглени. Същия ден е претърсено жилището на Златанов, откъдето са взети още монети и пари. От втора банкова каса са конфискувани „ обилни по стойност пачки с еврови банкноти “.

Същия ден следователка по делото предава доказателствата на основния счетоводител на профилираната прокуратура. Съхранението им по този метод е нарушаване на закона, защото полезностите би трябвало да се предадат в банка.

На идващия ден претърсванията не престават. От банкова касета са взети девет пакета с 811 монети, няколко златни плочки и пари в евро. Те са снимани, само че са разказани много незадълбочено в протокола – по брой и цвят, записано е и че са били в пликове.

„ Липсва всякаква друга индивидуализация, обвързвана с година на парична емисия, тип валута, изображение или надпис. В протокола категорично е записано, че всички разказани монети и плочки от жълт метал са с друг размер в диаметър и тегло “, открива по-късно инспекцията.

Тези полезности също отиват при основния счетоводител на спецпрокуратурата.

В началото на август е назначена нумизматична експертиза. В средата на септември обаче една от следователките по делото написа мнение, че такова проучване не е нужно. Мотивите ѝ – експертизата щяла да е доста скъпа, а също така монетите не са нито предмет, нито средство за осъществяване на закононарушение.

Прокурори

Междувременно по делото текат разпити и други следствени дейности. Златанов-син е арестуван и оставен за непрекъснато в ареста.

Реклама

Това произвеждане не може да се оплаче от липса на внимание. Още от самото му начало за наблюдаващ прокурор е определен Дилян Деянов. После се появява и втори обвинител – прокурор Георги Мойсев. Назначен е и трети – Ивета Маркович. Накрая с резолюция на тогавашния началник на спецпрокуратурата Димитър Франтишек по делото встъпва и четвърти – Кирил Пейчинов. Освен това работят и трима следователи.

Още при започване на септември е ясно, че здравето на Златанов-син е разтърсено. В първите дни на месеца по предписание на прокурор Деянов той е изпратен за лекуване в „ Софиямед “. Месец по-късно той е лекуван в болничното заведение при пандиза в София, само че към края на октомври е изпратен в болница „ Лозенец “. Заради влошеното му здравен при започване на ноември е пуснат под гаранция.

През пролетта на идната година обаче прокурор Деянов образува ново дело против Златанов-син по отделени материали от първото. И отново е пожелан непрекъснатият му арест.

Да се образува второ произвеждане е остарял прокурорски номер. Така посредством него може да се желае наново задържане, разпити и всевъзможни следствени дейности, въпреки че неведнъж става дума за едни и същи данни. В случая със Златанов проверяващият прокурор Василев установи:

„ Под въпрос остава законосъобразността и повода да се разделя главното досъдебно произвеждане осем месеца след образуването му при обезпечен по делото важен запас от четирима наблюдаващи прокурори и трима следователи в случай, че Явор Златанов е бил притеглен за същото вторично закононарушение по главното дело “.

Адвокати

Междувременно още от началото на октомври от името на Илия Златанов е подадена молба да му бъдат върнати конфискуваните златни монети. Тя е подписана от юрист Магдалена Мончовска, за която предприемачът по-късно ще опише, че е участвала на връщането на монетите, само че вместо у него те останали у някогашната брачна половинка на Петров – Любена Павлова. Към тази молба е прибавен и цялостен лист на конфискуваните монети. По този мотив проверяващият прокурор отбелязва.

„ Описът изцяло кореспондира с описаните движимости, отразени в протоколите за изземване от 17 и 18 юли 2019 година Списъкът с монети в молбата очевидно е бил буквално преписан от протоколите за претършуване и изземване, защото повтаря поредността и характерните описания на монетите от доказателствените средства. Илия Златанов не е участвал при осъществяване на следствените дейности и не са му връчвани протоколите “.

Към молбата са приложени и копия на фактури за покупка на монети от австрийски дилър, с цел да се потвърди, че Златанов-старши е притежателят им. По-късно той ще съобщи, че тези документи са открити от хората към Петров. До този миг при всичките си разпити и тъжби Златанов-баща не е предявявал никакви искания към въпросните монети, нито пък е твърдял, че са негови.

Четири месеца по-късно прокурорът Деянов връща част от монетите. Според инспекцията той се произнесъл без делото да е било при него. Деянов написа, че движимостите не съставляват интерес, тъй като са изследвани и не са предмет или средство на закононарушение.

„ Горното изказване не дава отговор на истината, защото монетите не били подлагани нито на химическо, нито на нумизматично-оценъчно проучване вследствие на отказаната с разпореждане от 16.09.2019 година експертиза, който факт е невероятно да не се знае от наблюдаващия делото прокурор “, открива инспекцията.

Копията на фактури са признати за достоверни без даже да са заверени.

През март се появява нова молба. Този път е от Димитър Ламбовски, бивш народен представител от Национална движение „Симеон Втори". Написана е от различен юрист – Цветелина Цветкова. С нея Ламбовски упорства да му се върнат 650 хиляди евро, конфискувани при обиските от Златанов-син. Ламбовски показва, че имал контракт със Златанов, по силата на който му оставил тези пари за бранене. По-късно Ламбовски ще опише, че парите въобще не са останали у него, а ги взел юрист, непосредствен до Петров.

Тази молба е ориентирана за разглеждане от прокурор Пейчинов. Пет дни след постъпването на молбата, той я почита отчасти и връща на Ламбовски 550 хиляди евро. Това се случва единствено часове откакто още веднъж с резолюция на Франтишек е бил посочен като спомагателен наблюдаващ делото прокурор. За решението му липсва каквато и да е аргументация.

„ Без да познава в елементи фактологията по делото заради екстрения му избор на спомагателен прокурор по делото, прокурор Пейчинов изцяло голословно и случайно постановява търсената от молителя забележителна сума в размер на 550 хиляди евро да се върне “, установи проверяващият прокурор Василев.

Още по-абсурдното е, че два дни откакто парите са върнати Пейчинов желае мнение от следовател по делото дали парите би трябвало да се върнат.

Няколко дни по-късно същият прокурор сформира протокол за връщане на монетите след решението на сътрудника му Деянов от февруари. Тогава обаче му връща и монети, за които Деянов е постановил отвод, твърди се в инспекцията. Действията му са наречени своеволни от проверяващия. После е формиран още един протокол, още веднъж за връщане на монети. Тези протоколи са официални и от тях не може да се разбере какво тъкмо се дава, тъй като изложение на полезностите няма.

Извън това инспекцията установи, че за седеммесечен интервал по това дело не са вършени никакви следствени дейности.

През цялото време няма данни монетите и парите да са излъчени за предпазване в банка, както изисква законът.