Учен твърди, че е разкрил причината за проклятието на фараона. Мистерията

Учен твърди, че е разкрил повода за проклятието на фараона.

Мистерията на проклятието на фараона

През 1922 година над 20 души, отворили гробницата на цар Тутанкамон, в последна сметка умират заради това, което се допуска, че е „ проклятието на фараона “.

Въз основа на античен египетски текст гибелта от болест, която лекарите не могат да диагностицират, е опасност от всеки, който безпокои останките на кралските мумии. Въпреки това, съгласно Рос Фелоуз, може да има биологично пояснение зад тези мистериозни смъртни случаи.

Тайните са отключени

Според ници “, повода за гибелта е радиационно отравяне, идващо от естествени детайли, които съдържат токсични боклуци и уран, които са били съзнателно сложени в запечатано вместилище. Излагането на субстанции може да е провокирало избрани типове рак, като този, който лиши живота на археолога Хауърд Картър.

Преди повече от век Хауърд Картър беше първият, който влезе в мистериозната гробница. Вероятно е умрял от инфаркт през 1939 година, откакто дълго време е страдал от лимфома на Ходжкин. Преди това радиационното отравяне е свързвано с повода за подобен рак.

Друг човек, който минава през гробницата, е лорд Карнарвън. Той почива заради отравяне на кръвта пет месеца след откриването. Той имаше тежко захапване от комар, което в последна сметка се болести, откакто се поряза с бръснач.

Артър Уейгъл, английски египтолог, също участва на откриването на гробницата. Това бе мястото, където той е упрекнат в подстрекателство на мита за проклятието. В последна сметка Вейгъл умира от рак на 54-годишна възраст.

Други хора, които са били част от разкопките, в последна сметка умират от инсулт, асфиксия, сърдечна непълнота, диабет, отравяне, пневмония, излагане на рентгенови лъчи и малария. Всички те умряли през 50-те си години.

Тази доктрина потвърждава, че гробницата в действителност е била прокълната, макар че това е било биологично и съзнателно, а не по извънреден метод. Въпреки това, съгласно надписи, открити в други погребения в Египет, наподобява, че античните хора са знаели за тези отрови. Текстът отбелязва, че избрани области са били неразрешени заради зли духове.

Проучването изяснява, че високи равнища на радиация са документирани и в руините на гробниците на Старото кралство. Това е следено в два региона на Гиза и няколко подземни гробници в Сакара. Такива изводи са направени и в гробницата на Озирис, ситуирана в Гиза.

Според Фелоуз мощната радиоактивност е обвързвана с два каменни ковчега, изключително тези от вътрешната страна. Професор Робърт Темпъл също изяснява, че сандъкът се е състоял от базалт. Това дефинира, че те са точковият източник на радиация. Други изследвания също мерят посоката на газ радон на разнообразни гробници в Сакара.

Концентрации на радон в околната среда били открити в шест области в руините на Сакара: Южната гробница, тунелите на гробницата Серапеум и списанията на пирамидата на Джосер. Нещо повече, хиляди съдове, изкопани през 60-те години на предишния век под Стъпаловидната пирамида, съдържат до 200 тона субстанции, които към момента не са разпознати. Това допуска, че токсините може да са били заровени дружно с мумифицираните остатъци.

Фелоуз отбелязва, че мощната радиация се приписва свободно на естествения декор на скалната основа. Нивата обаче са извънредно локализирани и във висока степен. Това не подхожда на характерностите на скалната основа на варовика. Вместо това, това допуска други неестествени източници.