Банковият срив на годината: Защо Швейцария проспа краха на Credit Suisse?
Около шест месеца преди Credit Suisse да бъде продадена на съперника си UBS в границите на избавителна интервенция, ръководителят на швейцарската централна банка е желал да инжектира 50 милиарда швейцарски франка (57,6 милиарда долара) в кредитора и да го национализира, настояват хора, осведомени с тематиката, пред Reuters.
Затруднена от поредност кавги и несполучливи проекти за преструктуриране при няколко управнически екипа, Credit Suisse претърпява масиран отлив на депозити през октомври 2022 година В оня миг ръководителят на Швейцарската национална банка (SNB) Томас Джордан и други чиновници към този момент считат, че кредиторът е изправен пред екзистенциална рецесия, която не може да бъде решена единствено с инжектиране на парични средства.
„ Национализирането на банката в оня миг щеше да разреши на регулаторите да назначат нови мениджъри, които да възстановят доверието “, разяснява един от източниците на осведомителната организация.
Но швейцарският финансов регулатор FINMA и Министерството на финансите се опълчват на концепцията, както и управлението на Credit Suisse. Неспособни да се спогодят, швейцарските управляващи стигат до извода, че най-хубавото решение е да оставят компанията да откри своя личен път.
Този епизод, доста детайлности от който се оповестяват за първи път в разбора на Reuters, се трансформира в една от няколкото точки на конфликт сред швейцарските надзорни органи през последните години, свързани с разпоредбите за банките в страната. Интервюта на Reuters с повече от две дузини сегашни и някогашни чиновници, ръководители и съветници демонстрират, че точно тези разлики са подкопали способността на швейцарските регулатори да упражняват подобаващ контрол над Credit Suisse, която стана първата редовно значима банка, сринала се след финансовата рецесия от 2008 година
В изискванията на слаб контрол Credit Suisse прескача от един скандал към различен. Въпреки това, когато през март кредиторът на процедура изпада в несъстоятелност заради всеобщо евакуиране на депозити, швейцарските управляващи са неподготвени и имат единствено една реалистична опция - да продадат водещия заемодател на неговия главен съперник UBS, осигурявайки държавно финансирани гаранции от над 200 милиарда франка.
Крахът на Credit Suisse накърни репутацията на Швейцария като главен център на международните финанси и несъмнено леговище и опроверга убеждението, че към днешна дата международните банки са по-сигурни, в сравнение с по време на рецесията от 2008 година
По-доброто схващане на случилото се може да спомогне за усилване на световното финансово контролиране и да държи швейцарските регулатори виновни в този момент, когато те би трябвало да следят още по-голяма банка - след придобиването на Credit Suisse, UBS има баланс от над 1,6 трилиона $, съвсем два пъти по-голям от размера на швейцарската стопанска система, показва осведомителната организация.
" Много хора тук считат, че щеше да е доста по-добре, в случай че политиците бяха работили доста по-рано ", споделя Щефан Герлах, основен икономист на швейцарската EFG Bank и някогашен заместник-управител на централната банка на Ирландия. " Един от детайлите, които са общи за доста финансови произшествия, е, че политиците постоянно прекомерно бързо одобряват изказванията на най-големите банки. "
Говорител на финансовото министерство декларира, че държавното управление е проучило опцията за краткотрайна обществена благосъстоятелност върху Credit Suisse, само че това не е било " най-хубавото налично решение ", като прибавя, че в този момент държавното управление преразглежда банковата регулация.
Говорител на FINMA пък декларира, че регулаторът е почнал да изисква съответни стъпки от Credit Suisse още през лятото на 2022 година, с цел да се приготви за рецесия, което демонстрира, че още тогава признава риска от " дестабилизиране на банката ". Стъпките включват искане Credit Suisse да се приготви за продажба на бизнес единици, а по-късно и за продажба на цялата банка.
Набързо проведената продажба на UBS в последна сметка разрешава на регулаторните органи да избегнат неприятния срив и по-широкото влияние върху международната финансова непоклатимост. След като самата UBS е избавена от страната през 2008 година
Даниел Цубербюлер, началник на банковия регулатор на Швейцария по време на спасяването на UBS през 2008 година, разяснява:
" Трудно е да се реши по кое време е подобаващият миг за интервенция. Ако Credit Suisse се беше сринала, това щеше да бъде нуклеарна бомба за стопанската система. Въпреки това не е триумф, че загубихме една от двете си огромни банки ".
Ранни паники
Джордан от SNB стартира да се тревожи за Credit Suisse още през февруари 2020 година, когато Тиджан Тиам напуща поста основен изпълнителен шеф, откакто излиза наяве, че банката е шпионирала някои от висшите си ръководители.
Загрижеността на регулаторите обаче остава загадка за необятната общност, защото регулаторът формулира предизвестията за банката " доста деликатно ", с цел да избегне основаването на суматоха.
Междувременно обстановката в Credit Suisse продължава да се утежнява.
През 2020 година, когато пандемията от COVID-19 провокира засилен интерес към кредитни парични средства, Credit Suisse се затруднява да посрещне потребностите си от финансиране.
Кризата, за която не е съобщавано по-рано, се случва, защото контрагентите желаят повече заеми - нещо, което Credit Suisse не може да обезпечи. Според двама от източниците на Reuters банката е имала големи проблеми да се оправи с огромните клиенти, които употребяват кредитни линии.
В годишния си отчет по това време Credit Suisse декларира, че през 2020 година е следила нарастване на чистите изходящи парични потоци, което е отслабило ликвидните ѝ буфери, само че твърди, че разполага със " мощна ликвидност и финансиране ". Събитията стимулират FINMA да принуди Credit Suisse да поддържа по-високи ликвидни буфери – ход, който ще разреши на банката да завоюва повече време от регулаторите през октомври 2022 година
Паричните буфери на Credit Suisse също са подложени на напън, защото банката е наранена от поредност от кавги, които демонстрират неприятни практики за ръководство на риска. В началото на 2021 година швейцарският заемодател записва загуби от покупко-продажби с заемодател, наименуван Greensill, на фона на обвинявания в машинация. Само няколко седмици по-късно тя губи милиарди долари, когато хедж фондът Archegos се срутва.
И двата епизода водят до отлив на средства от банката, което принуждава швейцарските регулатори да засилят надзора със стъпки като условие на ежедневни доклади за ликвидността, които демонстрират какъв брой от паричните средства на трезора могат да бъдат елементарно налични.
Липса на власт
Правомощията на FINMA като финансов регулатор са измежду най-слабите в западния свят, като му липсват някои съществени принадлежности - опцията за налагане на санкции на банките да вземем за пример, макар че още през 2021 година организацията несполучливо лобира пред държавното управление това да се промени.
През тази година FINMA се обръща към швейцарското министерство на финансите, като излага причини за спомагателни пълномощия, както и за основаването на защитен механизъм за финансова ликвидност, какъвто имат Съединените щати и някои други юрисдикции. Ликвидният защитен механизъм е финансов инструмент, който банките могат да употребяват в незабавни случаи. Той разрешава на централната банка да работи като заемодател от последна инстанция.
Според FINMA ликвидният защитен механизъм е от решаващо значение, както и последният конструктивен детайл, нужен за действието на всеки проект за преструктуриране. След финансовата рецесия от 2008 година от международни банки като Credit Suisse се изисква да основават проекти за излекуване, наречени " живи завети ", които да разрешат на регулаторните органи да ги унищожават, без да основават по-широки систематични проблеми.
По това време обаче FINMA не получава поддръжка от тогавашния министър на финансите Уели Маурер, член на пробанковата Швейцарска национална партия, който е упрекван, че гравитира към кредитните институции, които пък се оплакват, че дейностите на регулатора са „ прекомерно натрапчиви “. В допълнение към това доста локални банки лобират пред държавното управление за ограничение на пълномощията на тогавашния основен изпълнителен шеф на FINMA Марк Брансън, някогашен банкер, считан от промишлеността за прекомерно непоколебим.
В изявление за швейцарска телевизия през декември 2022 година Маурер показва убеденост в способността на Credit Suisse да се оправи със обстановката с думите: " Просто би трябвало да ги оставите на мира за година-две ".
В началото на 2021 година Марлене Амстад, някогашна академична преподавателка, поема поста ръководител на FINMA. Малко по-късно тя стартира да изисква информация от чиновниците на FINMA за надзора на банките - ход, който вътрешни лица възприемат като метод тя да наднича през рамото на Брансън.
След това Амстад желае да назначи спомагателен личен състав в надзорния съвет на FINMA, което се чака да ѝ разреши да ускори още повече контрола върху екипа на Брансън. Но нейните оферти са отхвърлени.
Няколко месеца по-късно Брансън напуща, с цел да отиде в немския регулаторен орган Bafin, като това овакантяване води до разтърсвания, при които си потеглят основни членове на надзорните органи, отговарящи за банките и ликвидацията на проблематични кредитори.
Бягството от Credit Suisse
За регулаторните органи алените лампички стартират да мигат през октомври предходната година, когато обява в обществените мрежи от публицист, че " огромна интернационална капиталова банка е на ръба ", води до всеобщо бягство на клиенти от Credit Suisse. През идващите седмици клиентите изтеглят повече от 100 милиарда франка.
FINMA основава спешна група и инструктира Credit Suisse да приготви проекти за деяние в изключителни обстановки, в това число включващи продажба на част или на целия бизнес.
FINMA обаче не поддържа концепцията за национализация на банката. В същото време с помощта на буферите, въведени по време на пандемията, регистрираните от Credit Suisse данни за паричните средства са в границите на множеството регулаторни условия, което понижава опциите на регулаторите да принудят кредитора да работи. Така се стига до октомври 2022 година, когато Credit Suisse декларира, че клиентите ѝ са изтеглили средства с темпове, които са довели до нарушение на някои регулаторни условия за ликвидност.
По-късно същата година Credit Suisse съумява да набере 4,2 милиарда $ от вложители посредством продажба на акции, а тегленията стартират да понижават, намалявайки и непосредствения напън.
Но спокойствието трае малко.
Когато през март районната банкова рецесия в Съединени американски щати се популяризира в Европа, вложителите, обезпокоени за сигурността на парите си, още веднъж стартират да теглят милиарди от Credit Suisse. Банката се пробва да укрепи финансите си и се обръща за помощ към регулаторните органи. Според изпълнителен шеф на Credit Suisse, който е директно осведомен с въпроса, избавителната помощ от 50 милиарда франка от SNB би била задоволителна към оня миг. В резултат на това SNB се обръща към Федералния запас на Съединени американски щати, употребявайки малко известна линия за финансиране, с цел да изтегли към 60 милиарда $ (максималния позволен размер) без гласност, настояват двама източници, осведомени с въпроса.
Докато SNB се пробва да запушва дупките във финансирането в обезверен опит да задържи Credit Suisse на повърхността, ръководителят на малко известна административна група, отговаряща за незабавните средства на данъкоплатците, Урсула Шнайдер Шютел, получава телефонно позвъняване, че Credit Suisse се нуждаеше от пари в брой - бързо.
Новият швейцарски министър на финансите Карин Келер-Зуттер оповестява на Шнайдер Шютел в телефонен диалог на 16 март вечерта, че ще би трябвало да подпишат за толкоз пари, колкото са нужни за спасяването на Credit Suisse, и че финансовата и икономическата непоклатимост на страната зависи от това.
Няколко дни по-късно UBS се съгласява да купи Credit Suisse за 3 милиарда франка в акции, благодарение на швейцарското държавно управление.
" След като спасихме UBS след 2008 година, обещанието беше, че това в никакъв случай повече няма да се повтори ", споделя шефът на FINMA от 2008 година Даниел Цубербюлер в умозаключение. " Но това се случи още веднъж. "
Затруднена от поредност кавги и несполучливи проекти за преструктуриране при няколко управнически екипа, Credit Suisse претърпява масиран отлив на депозити през октомври 2022 година В оня миг ръководителят на Швейцарската национална банка (SNB) Томас Джордан и други чиновници към този момент считат, че кредиторът е изправен пред екзистенциална рецесия, която не може да бъде решена единствено с инжектиране на парични средства.
„ Национализирането на банката в оня миг щеше да разреши на регулаторите да назначат нови мениджъри, които да възстановят доверието “, разяснява един от източниците на осведомителната организация.
Но швейцарският финансов регулатор FINMA и Министерството на финансите се опълчват на концепцията, както и управлението на Credit Suisse. Неспособни да се спогодят, швейцарските управляващи стигат до извода, че най-хубавото решение е да оставят компанията да откри своя личен път.
Този епизод, доста детайлности от който се оповестяват за първи път в разбора на Reuters, се трансформира в една от няколкото точки на конфликт сред швейцарските надзорни органи през последните години, свързани с разпоредбите за банките в страната. Интервюта на Reuters с повече от две дузини сегашни и някогашни чиновници, ръководители и съветници демонстрират, че точно тези разлики са подкопали способността на швейцарските регулатори да упражняват подобаващ контрол над Credit Suisse, която стана първата редовно значима банка, сринала се след финансовата рецесия от 2008 година
В изискванията на слаб контрол Credit Suisse прескача от един скандал към различен. Въпреки това, когато през март кредиторът на процедура изпада в несъстоятелност заради всеобщо евакуиране на депозити, швейцарските управляващи са неподготвени и имат единствено една реалистична опция - да продадат водещия заемодател на неговия главен съперник UBS, осигурявайки държавно финансирани гаранции от над 200 милиарда франка.
Крахът на Credit Suisse накърни репутацията на Швейцария като главен център на международните финанси и несъмнено леговище и опроверга убеждението, че към днешна дата международните банки са по-сигурни, в сравнение с по време на рецесията от 2008 година
По-доброто схващане на случилото се може да спомогне за усилване на световното финансово контролиране и да държи швейцарските регулатори виновни в този момент, когато те би трябвало да следят още по-голяма банка - след придобиването на Credit Suisse, UBS има баланс от над 1,6 трилиона $, съвсем два пъти по-голям от размера на швейцарската стопанска система, показва осведомителната организация.
" Много хора тук считат, че щеше да е доста по-добре, в случай че политиците бяха работили доста по-рано ", споделя Щефан Герлах, основен икономист на швейцарската EFG Bank и някогашен заместник-управител на централната банка на Ирландия. " Един от детайлите, които са общи за доста финансови произшествия, е, че политиците постоянно прекомерно бързо одобряват изказванията на най-големите банки. "
Говорител на финансовото министерство декларира, че държавното управление е проучило опцията за краткотрайна обществена благосъстоятелност върху Credit Suisse, само че това не е било " най-хубавото налично решение ", като прибавя, че в този момент държавното управление преразглежда банковата регулация.
Говорител на FINMA пък декларира, че регулаторът е почнал да изисква съответни стъпки от Credit Suisse още през лятото на 2022 година, с цел да се приготви за рецесия, което демонстрира, че още тогава признава риска от " дестабилизиране на банката ". Стъпките включват искане Credit Suisse да се приготви за продажба на бизнес единици, а по-късно и за продажба на цялата банка.
Набързо проведената продажба на UBS в последна сметка разрешава на регулаторните органи да избегнат неприятния срив и по-широкото влияние върху международната финансова непоклатимост. След като самата UBS е избавена от страната през 2008 година
Даниел Цубербюлер, началник на банковия регулатор на Швейцария по време на спасяването на UBS през 2008 година, разяснява:
" Трудно е да се реши по кое време е подобаващият миг за интервенция. Ако Credit Suisse се беше сринала, това щеше да бъде нуклеарна бомба за стопанската система. Въпреки това не е триумф, че загубихме една от двете си огромни банки ".
Ранни паники
Джордан от SNB стартира да се тревожи за Credit Suisse още през февруари 2020 година, когато Тиджан Тиам напуща поста основен изпълнителен шеф, откакто излиза наяве, че банката е шпионирала някои от висшите си ръководители.
Загрижеността на регулаторите обаче остава загадка за необятната общност, защото регулаторът формулира предизвестията за банката " доста деликатно ", с цел да избегне основаването на суматоха.
Междувременно обстановката в Credit Suisse продължава да се утежнява.
През 2020 година, когато пандемията от COVID-19 провокира засилен интерес към кредитни парични средства, Credit Suisse се затруднява да посрещне потребностите си от финансиране.
Кризата, за която не е съобщавано по-рано, се случва, защото контрагентите желаят повече заеми - нещо, което Credit Suisse не може да обезпечи. Според двама от източниците на Reuters банката е имала големи проблеми да се оправи с огромните клиенти, които употребяват кредитни линии.
В годишния си отчет по това време Credit Suisse декларира, че през 2020 година е следила нарастване на чистите изходящи парични потоци, което е отслабило ликвидните ѝ буфери, само че твърди, че разполага със " мощна ликвидност и финансиране ". Събитията стимулират FINMA да принуди Credit Suisse да поддържа по-високи ликвидни буфери – ход, който ще разреши на банката да завоюва повече време от регулаторите през октомври 2022 година
Паричните буфери на Credit Suisse също са подложени на напън, защото банката е наранена от поредност от кавги, които демонстрират неприятни практики за ръководство на риска. В началото на 2021 година швейцарският заемодател записва загуби от покупко-продажби с заемодател, наименуван Greensill, на фона на обвинявания в машинация. Само няколко седмици по-късно тя губи милиарди долари, когато хедж фондът Archegos се срутва.
И двата епизода водят до отлив на средства от банката, което принуждава швейцарските регулатори да засилят надзора със стъпки като условие на ежедневни доклади за ликвидността, които демонстрират какъв брой от паричните средства на трезора могат да бъдат елементарно налични.
Липса на власт
Правомощията на FINMA като финансов регулатор са измежду най-слабите в западния свят, като му липсват някои съществени принадлежности - опцията за налагане на санкции на банките да вземем за пример, макар че още през 2021 година организацията несполучливо лобира пред държавното управление това да се промени.
През тази година FINMA се обръща към швейцарското министерство на финансите, като излага причини за спомагателни пълномощия, както и за основаването на защитен механизъм за финансова ликвидност, какъвто имат Съединените щати и някои други юрисдикции. Ликвидният защитен механизъм е финансов инструмент, който банките могат да употребяват в незабавни случаи. Той разрешава на централната банка да работи като заемодател от последна инстанция.
Според FINMA ликвидният защитен механизъм е от решаващо значение, както и последният конструктивен детайл, нужен за действието на всеки проект за преструктуриране. След финансовата рецесия от 2008 година от международни банки като Credit Suisse се изисква да основават проекти за излекуване, наречени " живи завети ", които да разрешат на регулаторните органи да ги унищожават, без да основават по-широки систематични проблеми.
По това време обаче FINMA не получава поддръжка от тогавашния министър на финансите Уели Маурер, член на пробанковата Швейцарска национална партия, който е упрекван, че гравитира към кредитните институции, които пък се оплакват, че дейностите на регулатора са „ прекомерно натрапчиви “. В допълнение към това доста локални банки лобират пред държавното управление за ограничение на пълномощията на тогавашния основен изпълнителен шеф на FINMA Марк Брансън, някогашен банкер, считан от промишлеността за прекомерно непоколебим.
В изявление за швейцарска телевизия през декември 2022 година Маурер показва убеденост в способността на Credit Suisse да се оправи със обстановката с думите: " Просто би трябвало да ги оставите на мира за година-две ".
В началото на 2021 година Марлене Амстад, някогашна академична преподавателка, поема поста ръководител на FINMA. Малко по-късно тя стартира да изисква информация от чиновниците на FINMA за надзора на банките - ход, който вътрешни лица възприемат като метод тя да наднича през рамото на Брансън.
След това Амстад желае да назначи спомагателен личен състав в надзорния съвет на FINMA, което се чака да ѝ разреши да ускори още повече контрола върху екипа на Брансън. Но нейните оферти са отхвърлени.
Няколко месеца по-късно Брансън напуща, с цел да отиде в немския регулаторен орган Bafin, като това овакантяване води до разтърсвания, при които си потеглят основни членове на надзорните органи, отговарящи за банките и ликвидацията на проблематични кредитори.
Бягството от Credit Suisse
За регулаторните органи алените лампички стартират да мигат през октомври предходната година, когато обява в обществените мрежи от публицист, че " огромна интернационална капиталова банка е на ръба ", води до всеобщо бягство на клиенти от Credit Suisse. През идващите седмици клиентите изтеглят повече от 100 милиарда франка.
FINMA основава спешна група и инструктира Credit Suisse да приготви проекти за деяние в изключителни обстановки, в това число включващи продажба на част или на целия бизнес.
FINMA обаче не поддържа концепцията за национализация на банката. В същото време с помощта на буферите, въведени по време на пандемията, регистрираните от Credit Suisse данни за паричните средства са в границите на множеството регулаторни условия, което понижава опциите на регулаторите да принудят кредитора да работи. Така се стига до октомври 2022 година, когато Credit Suisse декларира, че клиентите ѝ са изтеглили средства с темпове, които са довели до нарушение на някои регулаторни условия за ликвидност.
По-късно същата година Credit Suisse съумява да набере 4,2 милиарда $ от вложители посредством продажба на акции, а тегленията стартират да понижават, намалявайки и непосредствения напън.
Но спокойствието трае малко.
Когато през март районната банкова рецесия в Съединени американски щати се популяризира в Европа, вложителите, обезпокоени за сигурността на парите си, още веднъж стартират да теглят милиарди от Credit Suisse. Банката се пробва да укрепи финансите си и се обръща за помощ към регулаторните органи. Според изпълнителен шеф на Credit Suisse, който е директно осведомен с въпроса, избавителната помощ от 50 милиарда франка от SNB би била задоволителна към оня миг. В резултат на това SNB се обръща към Федералния запас на Съединени американски щати, употребявайки малко известна линия за финансиране, с цел да изтегли към 60 милиарда $ (максималния позволен размер) без гласност, настояват двама източници, осведомени с въпроса.
Докато SNB се пробва да запушва дупките във финансирането в обезверен опит да задържи Credit Suisse на повърхността, ръководителят на малко известна административна група, отговаряща за незабавните средства на данъкоплатците, Урсула Шнайдер Шютел, получава телефонно позвъняване, че Credit Suisse се нуждаеше от пари в брой - бързо.
Новият швейцарски министър на финансите Карин Келер-Зуттер оповестява на Шнайдер Шютел в телефонен диалог на 16 март вечерта, че ще би трябвало да подпишат за толкоз пари, колкото са нужни за спасяването на Credit Suisse, и че финансовата и икономическата непоклатимост на страната зависи от това.
Няколко дни по-късно UBS се съгласява да купи Credit Suisse за 3 милиарда франка в акции, благодарение на швейцарското държавно управление.
" След като спасихме UBS след 2008 година, обещанието беше, че това в никакъв случай повече няма да се повтори ", споделя шефът на FINMA от 2008 година Даниел Цубербюлер в умозаключение. " Но това се случи още веднъж. "
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ