Тези шест месеца за нас са относително понятие. Ти се

„ Тези шест месеца за нас са релативно разбиране. Ти се опитваш да си в всекидневието и да живееш, само че не можеш. Ти живееш с дата 19 ноември. Тези шест месеца са единствено един факт и всеки ден, който ми тежи, че брат ми претърпява това нещо. Най-тежкото е непосредствен да страда и ти да не можеш да направиш нищо. Това, че не можеш да окажеш помощ, те убива. Аз знам, че брат ми ще се оправи, само че това, че не мога да му оказа помощ ме мачка всеки ден “.

Това сподели в „ 120 минути “ по bTV Веселина Чанева, сестра на капитан Любомир Чанев от Благоевград, който е един от българските моряци на кораба „ Галакси Лийдър “, покорен от хутите.

„ Винаги гледаме картата. На компютъра непрекъснато следим къде се намира корабът. Когато чух по новините, че нещо се случва с български транспортен съд и като знам, че е някъде там изтръпнах. После като видях името на кораба и крещя „ Убиха ми детето “. На никого не поисквам да претърпява това “, сподели Славка Радева, майка на Данаил Веселинов, втория български моряк, плнен от йеменските бунтовници.

През ноември 2023 година, месец след началото на войната сред Израел и „ Хамас “, придвижването хути в Йемен щурмува в Червено море комерсиалния транспортен съд „ Галакси Лийдър “ с капитан Любомир Чанев и помощник-капитан Данаил Веселинов. Подкрепяното от Иран придвижване, сложи искане за освобождението на екипажа - прекъсване на израелските удари в Газа.

Снимка: bTV

Шест месеца по-късно двамата български моряци продължавт да бъдат в плен на йеменските бунтовници. Макар и за малко, те има опция да се чуват със своите близки. Когато ще се видят обаче - не е ясно.

„ Няма доста време. Благодарни сме, че той се обажда и внучката ни включва и нас. Гледаме детето повече да поддържа връзка с татко си. Ние какво да му кажем – обичаме те, имай самообладание. Той споделя „ аз съм добре, подготвен съм и една година да заставам, тормозя се за вас “, описа Славка Чанева,майка на Данаил Веселинов.

Снимка: bTV

Въпреки сложната обстановка, българските ни моряци резервират хладнокръвие и се държат в името на фамилиите си.

„ Той не знае какъв брой ще продължи диалога и в същото време, в което във всеки един миг му споделят „ стига толкоз “, той се пробва оптимално да каже каквото може. В множеството време се интересува за фамилията си. Тяхното терзание е по какъв начин се претърпява това от децата и околните им. Брат ми всякога споделя „ дръжте се вие, ние ще минем през това “. Неговият акцент е по какъв начин сте вие “, показа Веселина, сестра наЛюбомир Чанев.

И Данаил Веселинов, и Любомир Чанев са първи моряци в фамилиите си.

Снимка: bTV

„ Синът ми Данаил е второ дете в фамилията, има по-голяма брат и по-малка сестра. В момента е на 40 години и по подигравка на ориста 40-годишнината му се случи тъкмо в плен, не се чества 40-годишнина, само че не трябваше да бъде тъкмо по този начин. Знаете ли какво възприятие за виновност изпитах, когато това се случи, тъй като аз го накарах да отиде в морското учебно заведение. Той беше признат в Техническия университет, когато беше на опашката за Техническия университет, аз го върнах и му споделих, че е признат в морското учебно заведение “, спомня си СлавкаРадева.

„ Ние сме от Благоевград, надалеч сме от морето и тази концепция, просто всичко беше непринудено. Всичко потегли на смешка – за какво не станеш капитан. И за родителите в първия миг си казваш „ аз дадох тази концепция “. Моето чувство е, че брат ми си харесва работата “, сподели Веселина Чанева.

През миналите месеци фамилиите на българските моряци и техни другари популяризират идеята за освобождението им, като ангажират спортисти и други известни имена. Въпреки това, те имат вяра, че помощта би трябвало да пристигна от българските институции.

Снимка: bTV

„ Сигурна съм, че се поставят всички старания и способи, които могат да се употребяват в дипломацията и искане на помощ. Моето чувство обаче е, че няма единност сред институциите, няма обединяване в една идея. Трябва да се обединим и да създадем всичко допустимо по всевъзможен начин. Ще стане, когато се поставят старания в синхрон “, означи ВеселинаЧанева, сестра на капитан Любомир Чанев.

„ Мисля, че в този момент е времето да се осмелят. Не желаеме да заемаме страна, само че една позиция против войната постоянно може да бъде оправдана. Трябва на доста високо равнище да се вземат решенията. Не упреквам нашите институциите, те в действителност не могат да създадат нищо, само че могат да имат воля да притискат другите, които имат тази опция “, уточни СлавкаЧанева,майка на помощник-капитана Данаил Веселинов.

Снимка: bTV

Двете дами насочат обръщение към хутите от Йемен .

„ Бих им споделила, че идеята, която има е хубава. Разбира се, почтени хора не би трябвало да страдат, само че в действителност държейки нашите близки, те също държат почтени хора. Ако се бориш за една идея, докажи, че защитаваш почтените и не ги лишаваш от правото има на независимост “, споделя Веселина Чанева.

„ Разбирам позицията им, не ги упреквам, само че несъмнено има и други средства, а не да държат заложници “, добави Славка Радева.

Славка и Веселина се обърнаха и към двамата пленени моряци.

„ Аз знам, че той ще се оправи, само че бих му споделила „ ти си един благополучен човек “, тъй като видях силата на брачната половинка и децата му и може да е благополучен с това, което има. Много съм признателна на брачната половинка му за огромна мощ, която прояви, за средата, която сътвори за децата си, поддръжката ѝ към нас и към него “, разяснява Веселина Чанева.

„ Когато се върне, той ще види едно толкоз сплотено семейство и той е повода за това. Ние сме в един пестник всички дружно. Всеки си има своята болежка, само че имаме опция да се сплотяваме “, сподели Славка Радева.