Безгрижие и joie de vivre: Ето кой период в историята на Франция обобщават тези думи
Безгрижие и " joie de vivre "... това са думите, които най-добре могат да обобщят този неповторим интервал в историята на Франция. Това е миг на отдих сред две войни, интервал на преход сред два века, по време на който обществените бариери рухват и индустриалната гражданска война дава вяра за по-добър живот за всички, в богато културно обилие от развлечение и лековерие.
Средната класа се смесва с рифовете; известната просвета е подсилена от щастлива болест на наслада и жизнеспособност. В тази атмосфера, благоприятстваща художественото творчество, литературните кръгове се появяват и изчезват съгласно инцидентни срещи, до момента в който художниците и илюстраторите се въодушевяват от ден на ден от тази радостна, от време на време възмутителна, само че изпълнена с фикция атмосфера, която скъсва с предходния консервативен класицизъм на интервала.
" Японизмът ", придвижване с ентусиазъм от Далечния изток, което употребява японските въздействия във френското изкуство, е в разцвета си. Тулуз-Лотрек, със своите известни японски гравюри, е един от най-известните му почитатели по това време. Атмосферата идеално се вписва в образа на първите кабарета, като Мулен Руж през 1889 година
Що се отнася до архитектурата, Гюстав Айфел, същински талант с желязото, в този момент стартира своя най-грандиозен план: 300-метрова кула, на която човек може да се възхищава от всяка точка на Париж. Очаква се Айфеловата кула да бъде главната атракция на Всемирното ревю от 1889 година Друго значимо събитие през тези години е първата кинематографична прожекция.
На 28 декември 1895 година в индийския салон на Grand Café, Boulevard des Capucines, Париж, 23 посетители участват на неизмеримо шоу на братя Люмиер. Снимката, която преди малко е прожектирана на дребен екран, оживява! Карети, коне и минувачи се раздвижват; на екрана се появява същинска улица. " При тази панорама стояхме с отворени уста, изцяло изумени ", споделя фокусникът Жорж Мелиес, който по-късно става прочут, като прави повече от 500 кино лентата, изпълнени с фикция и лирика, като забележителния Voyage dans la Lune (Пътуване до Луната) през 1902 година
На идната галерия през 1900 година намира популярност Хектор Гримард. В непрекъснато изменящия се израз на Арт Нуво, той придава нов жанр на входовете на парижкото метро, Metropolitan, невъобразим до този миг. Станция Blanche е първата, която вижда декоративните арабески и сходните на листа извивки, смесващи се с невероятна сила и жизнеспособност.
Като знак в средата на този разгар попада Butte Montmartre. През 1891 година базиликата Сакре-Кьор е открита с огромна пищност. Надяват се, че с базиликата ще върне малко авторитет към зле посещавания рид.
Въпреки това, обратно на всички упования, близостта на святото място до сходните на пъкъла скатове единствено придава още повече темперамент на тази мека на парижкия живот. Ексцентриците, артистите и художниците не престават да посещават всеобщо кабарета, мюзикхолове и кафенета, към които се причисляват междинната класа, аристократите и светските персони, които стават все по-привлечени от нощните удоволствия.
Кафе-концертите се трансформират в същински знак на тази обществена и културна комбинация. Работници, актьори, междинна класа и аристократи се събират на една маса в радостна атмосфера на празник и лековерие.
На 6 октомври, в подножието на Butte Montmartre, атмосферата е много празнична: в Jardin de Paris се открива нова музикална зала, Moulin Rouge, и това не остава неусетно.
Публиката идва всеобщо на Place Blanche, с цел да открие това екстравагантно място с неговия голям дансинг, огледала и галерии, които са последната дума на елеганса, с цел да се смесят с разбойниците и девойките с лекост в градината, украсена с огромен слон с яздене на магарета за наслаждение на дамите. Има толкоз дива атмосфера, че шоуто е освен на сцената, само че и в близост: аристократи и лумпени с каскети се забавляват един до друг в атмосфера на цялостна еуфория.
Баловете в Мулен Руж бързо се трансформират във високо ценени събития.
За огромния край публиката открива с голям възторг нов танц, френския канкан с неговите танцьорки Chahuteuses (непокорните момичета) и неговия плевел темп, който, за огромно неодобрение на някои хора, в действителност кара феновете да зяпат!
В Пътеводителя за нощния живот в Париж, издание от 1898 година, френските танцьори на канкан са разказани като войска от млади девойки в Париж, които танцуват този възвишен вихър, както го изисква славата му... с такава разтегливост, когато хвърлят краката си нагоре, че ни е разрешено да предположим, че са най-малко толкоз гъвкави във връзка с морала.
Под колоритни и много лъжлив имена най-известните танцьорки от това време се състезават на сцената на Мулен Руж, всяка със собствен характер. Безспорната фигура на френския канкан е и през днешния ден известната Гулю с нейния безподобен нагъл комизъм. Но тя не е единствената, спечелила популярност с помощта на Канкана: Джейн Аврил, известна още като Жана ла Фол (лудата Джейн), La Môme Fromage, Grille d`Egoût, Нини Пат-ан-Лер ( " крайници във въздуха " ), която по-късно отваря учебно заведение по френски канкан, и Ивет Жилбер, известна национална врачка, която имитира Сара Бернхард.
Единственият прославен мъжки воин измежду редиците девойки е Валентин льо Десосе ( " без костите " ), именуван още L’Homme du Quadrille (човекът на кадрилата).
Тулуз-Лотрек, един от по-редовните клиенти, е великият очевидец на този баснословен интервал. Сред неговите картини седемнайсет са непосредствено въодушевени от Мулен Руж и доста от тях са международно известни. Те съставляват емблематични персонажи. Несъмнено Тулуз-Лотрек нямаше да постигнае славата си без Мулен Руж и Гулю. От друга страна, дали мюзикхолът щеше да стане това, което е през днешния ден, без надарения художник?
Средната класа се смесва с рифовете; известната просвета е подсилена от щастлива болест на наслада и жизнеспособност. В тази атмосфера, благоприятстваща художественото творчество, литературните кръгове се появяват и изчезват съгласно инцидентни срещи, до момента в който художниците и илюстраторите се въодушевяват от ден на ден от тази радостна, от време на време възмутителна, само че изпълнена с фикция атмосфера, която скъсва с предходния консервативен класицизъм на интервала.
" Японизмът ", придвижване с ентусиазъм от Далечния изток, което употребява японските въздействия във френското изкуство, е в разцвета си. Тулуз-Лотрек, със своите известни японски гравюри, е един от най-известните му почитатели по това време. Атмосферата идеално се вписва в образа на първите кабарета, като Мулен Руж през 1889 година
Що се отнася до архитектурата, Гюстав Айфел, същински талант с желязото, в този момент стартира своя най-грандиозен план: 300-метрова кула, на която човек може да се възхищава от всяка точка на Париж. Очаква се Айфеловата кула да бъде главната атракция на Всемирното ревю от 1889 година Друго значимо събитие през тези години е първата кинематографична прожекция.
На 28 декември 1895 година в индийския салон на Grand Café, Boulevard des Capucines, Париж, 23 посетители участват на неизмеримо шоу на братя Люмиер. Снимката, която преди малко е прожектирана на дребен екран, оживява! Карети, коне и минувачи се раздвижват; на екрана се появява същинска улица. " При тази панорама стояхме с отворени уста, изцяло изумени ", споделя фокусникът Жорж Мелиес, който по-късно става прочут, като прави повече от 500 кино лентата, изпълнени с фикция и лирика, като забележителния Voyage dans la Lune (Пътуване до Луната) през 1902 година
На идната галерия през 1900 година намира популярност Хектор Гримард. В непрекъснато изменящия се израз на Арт Нуво, той придава нов жанр на входовете на парижкото метро, Metropolitan, невъобразим до този миг. Станция Blanche е първата, която вижда декоративните арабески и сходните на листа извивки, смесващи се с невероятна сила и жизнеспособност.
Като знак в средата на този разгар попада Butte Montmartre. През 1891 година базиликата Сакре-Кьор е открита с огромна пищност. Надяват се, че с базиликата ще върне малко авторитет към зле посещавания рид.
Въпреки това, обратно на всички упования, близостта на святото място до сходните на пъкъла скатове единствено придава още повече темперамент на тази мека на парижкия живот. Ексцентриците, артистите и художниците не престават да посещават всеобщо кабарета, мюзикхолове и кафенета, към които се причисляват междинната класа, аристократите и светските персони, които стават все по-привлечени от нощните удоволствия.
Кафе-концертите се трансформират в същински знак на тази обществена и културна комбинация. Работници, актьори, междинна класа и аристократи се събират на една маса в радостна атмосфера на празник и лековерие.
На 6 октомври, в подножието на Butte Montmartre, атмосферата е много празнична: в Jardin de Paris се открива нова музикална зала, Moulin Rouge, и това не остава неусетно.
Публиката идва всеобщо на Place Blanche, с цел да открие това екстравагантно място с неговия голям дансинг, огледала и галерии, които са последната дума на елеганса, с цел да се смесят с разбойниците и девойките с лекост в градината, украсена с огромен слон с яздене на магарета за наслаждение на дамите. Има толкоз дива атмосфера, че шоуто е освен на сцената, само че и в близост: аристократи и лумпени с каскети се забавляват един до друг в атмосфера на цялостна еуфория.
Баловете в Мулен Руж бързо се трансформират във високо ценени събития.
За огромния край публиката открива с голям възторг нов танц, френския канкан с неговите танцьорки Chahuteuses (непокорните момичета) и неговия плевел темп, който, за огромно неодобрение на някои хора, в действителност кара феновете да зяпат!
В Пътеводителя за нощния живот в Париж, издание от 1898 година, френските танцьори на канкан са разказани като войска от млади девойки в Париж, които танцуват този възвишен вихър, както го изисква славата му... с такава разтегливост, когато хвърлят краката си нагоре, че ни е разрешено да предположим, че са най-малко толкоз гъвкави във връзка с морала.
Под колоритни и много лъжлив имена най-известните танцьорки от това време се състезават на сцената на Мулен Руж, всяка със собствен характер. Безспорната фигура на френския канкан е и през днешния ден известната Гулю с нейния безподобен нагъл комизъм. Но тя не е единствената, спечелила популярност с помощта на Канкана: Джейн Аврил, известна още като Жана ла Фол (лудата Джейн), La Môme Fromage, Grille d`Egoût, Нини Пат-ан-Лер ( " крайници във въздуха " ), която по-късно отваря учебно заведение по френски канкан, и Ивет Жилбер, известна национална врачка, която имитира Сара Бернхард.
Единственият прославен мъжки воин измежду редиците девойки е Валентин льо Десосе ( " без костите " ), именуван още L’Homme du Quadrille (човекът на кадрилата).
Тулуз-Лотрек, един от по-редовните клиенти, е великият очевидец на този баснословен интервал. Сред неговите картини седемнайсет са непосредствено въодушевени от Мулен Руж и доста от тях са международно известни. Те съставляват емблематични персонажи. Несъмнено Тулуз-Лотрек нямаше да постигнае славата си без Мулен Руж и Гулю. От друга страна, дали мюзикхолът щеше да стане това, което е през днешния ден, без надарения художник?
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ