Страната на СРС-тата - да не смееш да си епилираш вулвата
Ей, мислех, че сме се отървали. Трактора го гръмнаха, Цецо Цветанов се изявява единствено в подкастите на всякакви копейки из ютюб, Богито Бонев се бори да пази лв. из някакви конгреси на плоскоземци и антиваксъри. Викам си – поприключихме с ченгеджиските мурафети, единствено Руди Гела остана да записва с телефон по какъв начин раздава къчове из Народното събрание. Вече не сме страната на СРС-тата. Ама грубо съм се объркал.
Да те снимат с незавити крачета и пищов на шкафчето като Бойко Борисов се понася. Да те нащракат на някакъв парапет като Кирил и Лена е ненапълно възможно. Ама да те наблюдават камери до момента в който, с опрощение, ти епилират оная работа, ми идва малко вповече. Да, за козметичното студио в Бургас приказвам, където влизаш да ти махнат космите, а те ти махат без излишък всяко право на персонален и съкровен живот.
На пръв взор наподобява смешно – ходили някакви кифли да си скубят вулвите, пък след това цъфнали в порно уебсайт. Ама никак не е. Замислете се какъв брой аматьорски камери, какъв брой нелицензирани обектива, какъв брой оптични отверстия, зад които напъва кръвясали очи някой потен воайор, се взират във вас всеки ден? Тук не става въпрос за ерата на технологиите, тук имаме жестокия цивилизационен дисонанс на конфликта сред модерното устройство и чекиджията Ганьо. Между джаджата на 21-и век и селяндура със схващане от времето на Априлския пленум.
След 45 години национална милиция снимането, подслушването, следенето и портенето са се трансформирали в черти от националния ни темперамент. Оставам с усещането, че в страната има не повече от 3-4 телефона, които не се записват. Единият е на комшията ми от горния етаж, който е шизофреник и когато не е на хапчета, дори Цветеслава Гълъбова не може да му наблюдава мисълта. Другият е може би на Йоло Денев. И последният - на шефа на Съюза на глухонемите по обясними аргументи.
Припомням, че може да сте не запомнили. Когато преди тъкмо 15 години избухна абсурдът с така наречен „ Цецомобили “ стана ясно, че България е безспорен първенец в Европа по безотговорно потребление на бръмбари и слушалки. Издадените от съда позволения за СРС надхвърляха десетократно тези в естествени страни като Швеция, Белгия или Република Ирландия да вземем за пример. И най-страшното – единствено 1% от записите стигат до съда.
За какво се употребява следователно всичката тази информация, а? Едва ли като в Бургас за качване в порно канали. Разбира се, за политически и стопански рекет, за надзор над съперника и още повече – над съдружника, с цел да се държат в шах депутати и магистрати, доктори и публицисти, шефове на организации и елементарни наркопласьори. Защото всеки има вулва за бръснене, пардон, нещо за криене.
Пипалата на Държавна сигурност бяха и не престават да бъдат нервните окончания на един колосален организъм, учреден върху подтиквано и следено от страната шпиониране на сътрудници, другари и родственици – абсолютизъм и воайорство, маскирани като отбрана на правовия ред. И последователно това ни е трансформирало в някакво извратено сходство на общество. У нас не вирее хомо сапиенс, а хомо записватус. С други думи – трансформирали сме се в долни чекиджии.
Да те снимат с незавити крачета и пищов на шкафчето като Бойко Борисов се понася. Да те нащракат на някакъв парапет като Кирил и Лена е ненапълно възможно. Ама да те наблюдават камери до момента в който, с опрощение, ти епилират оная работа, ми идва малко вповече. Да, за козметичното студио в Бургас приказвам, където влизаш да ти махнат космите, а те ти махат без излишък всяко право на персонален и съкровен живот.
На пръв взор наподобява смешно – ходили някакви кифли да си скубят вулвите, пък след това цъфнали в порно уебсайт. Ама никак не е. Замислете се какъв брой аматьорски камери, какъв брой нелицензирани обектива, какъв брой оптични отверстия, зад които напъва кръвясали очи някой потен воайор, се взират във вас всеки ден? Тук не става въпрос за ерата на технологиите, тук имаме жестокия цивилизационен дисонанс на конфликта сред модерното устройство и чекиджията Ганьо. Между джаджата на 21-и век и селяндура със схващане от времето на Априлския пленум.
След 45 години национална милиция снимането, подслушването, следенето и портенето са се трансформирали в черти от националния ни темперамент. Оставам с усещането, че в страната има не повече от 3-4 телефона, които не се записват. Единият е на комшията ми от горния етаж, който е шизофреник и когато не е на хапчета, дори Цветеслава Гълъбова не може да му наблюдава мисълта. Другият е може би на Йоло Денев. И последният - на шефа на Съюза на глухонемите по обясними аргументи.
Припомням, че може да сте не запомнили. Когато преди тъкмо 15 години избухна абсурдът с така наречен „ Цецомобили “ стана ясно, че България е безспорен първенец в Европа по безотговорно потребление на бръмбари и слушалки. Издадените от съда позволения за СРС надхвърляха десетократно тези в естествени страни като Швеция, Белгия или Република Ирландия да вземем за пример. И най-страшното – единствено 1% от записите стигат до съда.
За какво се употребява следователно всичката тази информация, а? Едва ли като в Бургас за качване в порно канали. Разбира се, за политически и стопански рекет, за надзор над съперника и още повече – над съдружника, с цел да се държат в шах депутати и магистрати, доктори и публицисти, шефове на организации и елементарни наркопласьори. Защото всеки има вулва за бръснене, пардон, нещо за криене.
Пипалата на Държавна сигурност бяха и не престават да бъдат нервните окончания на един колосален организъм, учреден върху подтиквано и следено от страната шпиониране на сътрудници, другари и родственици – абсолютизъм и воайорство, маскирани като отбрана на правовия ред. И последователно това ни е трансформирало в някакво извратено сходство на общество. У нас не вирее хомо сапиенс, а хомо записватус. С други думи – трансформирали сме се в долни чекиджии.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ