Около 10-20 % от жените след раждане, страдат от следродилна

Около 10-20 % от дамите след раждане, страдат от следродилна меланхолия. Изчислено е, че към 50% от дамите, не посещават доктор или не се интересуват от признаците на разстройство на настроението.

Нелекуваното положение може да докара до неподходящи промени в връзките на дамата с детето, колегата и фамилията и може също по този начин да има неподходящо, дълготрайно влияние върху прочувственото развиване на детето. Постнаталната меланхолия може да се развие в границите на няколко седмици до месеци след раждането. В облика си тя прилича епизод на тежка меланхолия, само че все пак има и свои характерни черти.

Симптоми на следродилна меланхолия

Често срещан феномен за следродилната меланхолия са натрапчиво повтарящите се мисли и страхове на младата майка. Тя мисли, че заради своята непросветеност, неумелост, безнаказаност или несръчност не е в положение да се грижи оптимално за бебето си. И даже по нехайство или под въздействие на нежелателен подтик, това може да му навреди. Поради тази причина контактът с детето може да бъде стресиращо прекарване, което дамата би трябвало да заобикаля – нормално съпроводено от възприятие за виновност, пострадване или беззащитност.

Характерни признаци на постнаталната меланхолия са още:

• прочувствена лабилност;
• сълзливост ;
• непоносима тъга;
• умора;
• несправяне със ситуацията;
• искане на помощ и наблягане на безпомощността;
• липса на самочувствие.

Жена с ПС постоянно има вяра, че детето й е неповторимо и за него е по-трудно да се грижи в сравнение с другите майки. Има висока степен на тревога, от време на време с пристъпи на суматоха, тревога и несъразмерна, несъответстваща угриженост за личното здраве и здравето на детето и с хипохондрични страхове. Пациентът доста постоянно се оплаква от възприятието на самотност, изоставеност, неразбраност, както и компликации в проявяването на усеща – изключително обич (към близки, в това число детето).

Значението на поддръжката при следродилна меланхолия

Майките (особено тези, които са родили за първи път) може да не знаят, че това, което претърпяват, надвишава естественото психическо и физическо положение на дамата след раждането. Освен това общественият или фамилен напън да бъде добра майка води до това, че дамата постоянно се опасява или срами да признае неразположенията, които изпитва.

За ранно и дейно разкриване на следродилна меланхолия е значимо да се оцени психическото положение на дамата през първите три месеца след раждането. Особено деликатно би трябвало да се следят дами от групи с нараснал риск от следродилна меланхолия.

Най-важните рискови фактори за Директива за птиците включват:

• предходна анамнеза за меланхолия (или биполярно разстройство), в това число постнатална меланхолия или меланхолия по време на бременност,
  тежка и продължителна следродилна горест или хипомания;
• фамилна анамнеза за следродилни разстройства на настроението
  наличието на тревожни разстройства преди бременността,
  стресови житейски събития по време на бременност и в следродилния период;
• без партньор;
• брачни спорове, незадоволеност от връзката, слаба поддръжка от колегата и фамилията, неприятни връзки с майката, професионални проблеми;
• нежелана или непланирана бременност;
• съществени здравословни проблеми на бебето незабавно след раждането;
• предходни спонтанни аборти или мъртви раждания;
• тежко, дълготрайно раждане;
• неприятни мемоари на пациентката от родилната зала, свързани с държанието на личния състав.

Как да разберете, че имате следродилна меланхолия

Много сензитивен тест за разкриване на следродилни разстройства на настроението е Единбургската канара за постнатална меланхолия. Състои се от 10 къси въпроса. Жената дава отговор независимо на всеки от тях, като избира един от четири вероятни отговора, който най-добре разказва възприятията й през последните седем дни.

Попълването на теста не е уморително и нормално лишава по-малко от 5 минути. Жените, които имат граничен резултат (12, 13 точки от 30 възможни), евентуално страдат от меланхолия и би трябвало да бъдат прегледани по-подробно или ориентирани за консултация с психолог или психиатър.

Лечението на леки случаи на следродилна меланхолия включва потреблението на психотерапия, психообучение и психическа поддръжка, в по-тежки случаи се употребяват спомагателни антидепресанти. Най-тежките, редки форми изискват болнично лекуване.

Постнаталната меланхолия би трябвало да се разграничава от следните единици:

Следродилна горест

Среща се извънредно постоянно – визира 50-85% от дамите след раждане. Това е една от физиологичните реакции на дамата към раждането и има временен, самоограничаващ се темперамент. Развива се в границите на няколко дни след раждането, като доближава оптималната тежест на признаците на 4-5 ден и може да продължи от няколко часа до няколко дни и нормално изчезва към десетия ден след раждането.

Симптомите включват:

• умерено потиснато настроение;
• прочувствена лабилност;
• сълзливост;
• напрежение;
• раздразнителност;
• възприятие на изтощение;
• затруднена концентрация;
• чести главоболия;
• нарушавания на съня;
• понижен апетит;
• от време на време неприязън към брачна половинка.

Следродилна неуравновесеност

Това е рядко заболяване (0,1% от жените), което се развива в границите на няколко дни до няколко месеца след раждането (най-често през първия месец).

Развива се доста бързо, ранните му признаци са:

• бодърствуване и даже липса на сън в продължение на няколко поредни дни;
• липса на глад;
• възбуда;
• раздразнителност;
• дисфория;
• отбягване на контакт с детето;
• неполагане на грижи за детето.

След известно време се появяват заблуди и халюцинации по отношение на детето или раждането (напр. вярата, че детето е преследвано от дявол, гласове, които подреждат да убият себе си или детето). Понякога обликът на болестта е съпроводен от нарушавания в съзнанието, дезориентация и мощно двигателно безпокойствие. Следродилната неуравновесеност най-често се развива при дами с предходна диагноза биполярно разстройство или шизофрения.

Следродилна хипомания

Това е положение (наблюдавано при няколко до десетина % от дамите след раждане), чийто интензитет и брой феномени надвишават естествената, физиологична „ еуфория “, обвързвана с раждането.

В рамките на няколко дни след раждането дамата развива:

• доста повишение на настроението;
• тромавост;
• препускащи мисли;
• умножаване на идеи;
• понижаване на потребността от сън;
• компликации при фокусиране на вниманието.

Следродилната хипомания е краткотрайна и самоограничаваща се. По предписание не изисква лекуване. Трябва обаче да се помни, че това може да предвещава развиването на следродилна меланхолия.

Следродилната меланхолия е рисков фактор за меланхолия при детето

Във Англия е извършено изследване за връзката сред следродилната меланхолия и появяването на меланхолия при дете.

Анализът включва 58 майки, изпитващи меланхолия след раждането и 42 майки без меланхолия през този интервал. Децата на тези дами са прегледани на 8, 13 и 16 години. До 16-годишна възраст меланхолия (или дистимия ) се появява при съвсем 42% от децата на майки със следродилна меланхолия и при 12% от децата на здрави майки.

Авторите също по този начин означават, че факторите, които евентуално са виновни за развиването на меланхолия при децата, са по-ниската им психическа резистентност, обвързвана с незадоволително сигурна връзка с майката в ранна детска възраст. Друг открит рисков фактор е неподходящата прочувствена конюнктура в фамилията.

Авторите заключават, че следродилната меланхолия е рисков фактор за меланхолия при дете под 16 години.Те предлагат обикновен скрининг на дамите след раждане за меланхолия, с поддръжка за майките, страдащи от това разстройство.

Това е още едно от многото изследвания, подчертаващи значимостта на откриването на следродилна меланхолия и даването на съответни грижи за дами и фамилии, които се борят с нея.

Следродилна меланхолия – затруднения и последици за майката и бебето

Постнаталната меланхолия, сходно на други разстройства на настроението, крие риск от неподходящо влияние върху живота и действието на болната жена, детето и цялото семейство, изключително в случай че остане незабелязана и нелекувана.

Следователно, при жена с прочувствени разстройства и разстройства на настроението, утежняване на психическото благоденствие, е желателно да се направи консултация с психолог или психиатър.

Усложнения на следродилната меланхолия

Често срещано затруднение на следродилната меланхолия е повторната поява на разстройства на настроението след следващи бременности (рискът доближава 30-50%) и нараснал риск от развиване на повтаряща се меланхолия или биполярно разстройство (независимо от следващи бременности и раждания).

Следродилната меланхолия, както всеки различен депресивен епизод, също може да бъде източник на нарушено партньорско и фамилно действие, а също по този начин доста затруднява грижите за детето и се отразява неподходящо на неговото развъждане.

Неблагоприятните резултати върху развиването могат да бъдат забележителна последица от постнаталната меланхолия прочувствено, когнитивно и обществено дете.

Забелязано е, че деца на майки, страдащи от следродилна меланхолия (в съпоставяне с децата на здрави майки) демонстрират доста по-голяма двигателна хиперактивност и проблеми с концентрацията, а също по този начин реализират по-лоши резултати в тестванията, измерващи равнището на просветеност.

Според резултатите от проучването откривателите възприемат тези деца като по-трудни за развъждане и по-малко обществено приспособени. Негативното въздействие на майчината меланхолия визира в по-голяма степен момчетата. Най-сериозните, само че доста редки затруднения на следродилната меланхолия (по-често зараждащи при положение на следродилна психоза) включват: отменяне на детето, самоубийство на майката или рисково държание на дамата по отношение на детето.

Лечение на следродилна меланхолия

Ето за какво не би трябвало да се подценяват тревожните признаци и душевен проблеми, които се появяват след раждането. В някои случаи си коства да се консултирате със експерт, който дружно с дамата може да реши дали пациентът страда от следродилна меланхолия и, в случай че е належащо, да създаде ефикасна тактика за лекуване.

Вижте още: