Продават най-ценната монета в света, изсечена от убиеца на Юлий Цезар
Някои я дефинират като Светия граал в нумизматиката, за други тя е просто инвестиция, за трети е кървавата пара, сечена във прослава на най-драматичната сцена от римската история.
Една от най-известните монети на античния свят Eid Mar, в нейния златен вид (ауреус) ще бъде продадена на търг в Швейцария в края на май.
Ценното парче метал е изсечено по разпореждане на Марк Юний Брут, влезнал в историята като предателя, провел убийството на Юлий Цезар на 15 март 44 година пр.н.е., споделя вестник Стандарт.
За един продънен ауреус
View this post on Instagram A post shared by VENI VIDI VICI COINS (@venividivici_coins)
Изключително рядката златна монета е изложена в Британския музей през последните 10 години, взета чартърен от частен колекционер, чието име се пази в загадка. Не за първи път този същият Eid Mar влиза в фамозния музей. През 1932 година е импортиран там от специалиста нумизмат Оскар Равел.
Гипсова отливка на монетата, направена по това време, се пази в Британския музей и през днешния ден. На видно място скъпият предмет е стоял и по време на изложбата "Шекспир: Да поставиш света на сцената " (Shakespeare: Staging the World) за Олимпийските игри в Лондон през 2012 година
В допълнение към ауреуса Eid Mar в Британския музей, съществуват още два златни разновидността, останали от древността - един в сбирката на "Дойче Бундесбанк " (централната банка на Германия) и различен, който беte продаден за рекордните за римска монета 4=2 млн. $ на нумизматичен търг през 2020 година
Ауреусът Eid Mar е по-ценният вид, а по-лекият (около 2 грама) и изсечен от сребро денарий е по-разпространен, само че също е доста безценен и лелеян от нумизматите по света.
View this post on Instagram A post shared by Ashmolean Museum (@ashmoleanmuseum)
От едната страна на монетата е изобразен портрет на Брут с латинския надпис BRVT IMP, което го отбелязва като утвърден боен победител. На противоположната страна има два кинжала, представляващи Брут и Касий, както и пилос (на лат. Пилеус), прочут като "шапката на свободата " (символ на освободените от иго в античен Рим).
Този съответен ауреус е свръхценен и поради друга негова специфичност. Той е с продънен тъкмо над главата на Брут отвор, с цел да бъде носен на шията. При това има огромна възможност с него да се е кичил почитан участник в заговора против Цезар, даже може би някой от сенаторите персонално пронизвали диктатора.
Монетата авансово се прави оценка на към 750 000 швейцарски франка, което се равнява на близо 820 000 $, само че съгласно специалистите на търга евентуално ще се стигне до по-висока стойност. И няма метод да не се случи, тъй като без подозрение това е една от най-интригуващите монети, появили се на пазара.
Не просто парче скъп метал, а и съвсем фантастична част от историята, необикновен документ, оживял повече от 2000 години, с цел да ни върне към едно от най-драматичните събития на древността, написа вестник Стандарт.
"И ти ли, Бруте? "
View this post on Instagram A post shared by Melchiorre Calvaruso (@pieces_of_junk_collection)
Всички към този момент знаят, че "И ти ли, Бруте? " (Et tu, Brute?) не е последното нещо на света, което Цезар е изрекъл, а единствено имитация, ослепително употребена от Уилям Шекспир в неговата пиеса "Юлий Цезар ". Няма доказателства, че великият военачалник е произнесъл нещо, умирайки пронизан от камите на предателите.
Век и половина след знаменателното събитие римският историк Светоний твърди, че Цезар не е споделил нищо, само че имало очевидци за противното.
Според тях последните думи на диктатора Kai su, teknon (от гръцки), които се превеждат като "И ти, дете " или "И ти, младежо ", били ориентирани към Брут. Има версия, че teknon е обидно послание към дете или юноша, т.е. на чист български може да звучи, да речем: И ти ли, пикльо? А другояче и у Шекспир това не е последната имитация на героя, там той умира, изричайки: "Смърт, тогава идвай! " (според превода на Валери Петров).
Друг римски историк - Плутарх, написа, че след убийството Брут пристъпва напред, с цел да каже нещо на своите съзаклятници сенатори, само че те бягат от постройката. Брут и неговите придружители минават през Капитолия и афишират: "Римляни, ние сме още веднъж свободни! ", само че жителите на Вечния град им дават отговор с тишина.
Убийство на тиранин или грозно изменничество?
Убийството на Гай Юлий Цезар, осъществено на мартенските иди (15 март) през 44 година пр.н.е., е резултат от скрит план, управителен от Марк Юний Брут и Гай Касий Лонгин. Прави усещане, че Брут се заема с грозната задача, макар че е наследник на дългогодишната държанка на Цезар - Сервилия, а е и един от околните на пълководеца хора.
В историята до през днешния ден на него е отредена ориста на спорна персона - от една страна поборник за независимост, а от друга - най-гнусния от предателите. Брут е роден към 85 година пр.н.е., дете на съюза сред две от най-изтъкнатите семейства в античен Рим - Юниите, от които е татко му Марк Юний Брут Старши, и Сервилите - родът на майка му.
Бил ли е противозаконен наследник на Цезар?
Брут става протеже на прочут сенатор и бранител на републиката Катон Младши, дами се за щерка му Порция. Като квестор (служител на хазната) в провинциите Брут натрупа благосъстояние посредством огромни лихви по отпускани от него заеми и изнудване на длъжниците при потребление на армията.
Когато диктаторът Юлий Цезар прекосява Рубикон на 10 януари 49 година пр.н.е. и потопява републиката в революция, Брут е изправен пред алтернатива: дали да поддържа своя другар (и ухажор на майка си) Цезар или републиканската идея, въплътена от неговия покровител Катон, само че сега олицетворявана от килъра на татко му Помпей.
Ненавиждайки Помпей, Брут въпреки всичко избира да застане на страната негова страна и се причислява към републиканците в заточение в Гърция в средата на 49 година пр.н.е. След провалянето на Помпей при Фарсала през идната година, Брут е опрощение от Цезар. Подкрепя го и по-късно печели доста мощни позиции в редиците на диктатора, което провокира клюки, че Брут, в действителност, е противозаконен наследник на Цезар.
Апетитът на Цезар към власт обаче кара Брут да изпитва опасения за ориста на обичаната си република. Когато неговият другар Гай Касий Лонгин го кани да се причисли към скрит план против Юлий Цезар, Брут с приема драговолно и става един от основните съзаклятници.
Битката против траките го прави император
На мартенските иди (15 март) 44 година пр.н.е. в Сената има сесия, на която Юлий Цезар би трябвало да изложи проекти за идно навлизане в Партия. Сенаторите заговорници, водени от Брут и Касий, обкръжават Цезар и в гневна кървава сцена го пронизват доста пъти до гибел (все още се спори какъв брой са били убийците, какъв брой пъти всеки от тях е намушкал диктатора и какъв брой от тях също са потърпевши в мелетоЕ). Те, схваща, се чакат да бъдат приветствани като освободители, само че римляните са ужасени от убийството на Цезар и даже упорстват причинителите да бъдат осъдени.
Брут напуща Рим през април, едвам заобикаляйки линч от тълпата. Той отива при Касий в Македония, където построяват своя републиканска база, с цел да поведат война против легионите на наследилите Цезар, Марк Антоний и Октавиан.
Успешна акция против едни от най-непокорните траки - бесите, му печели купата император (imperator - най-високата военна служба в републикански Рим). Тогава стартира да сече монети, с цел да заплаща на възходящата си войска.
Наследството на Брут върху злато и сребро
Ранното монетосечене, стартирано от Брут, следва обичайни тематики, само че в последния стадий, когато се създават Eid Mar-и в средата на 42 година пр.н.е., е нарушено остаряло републиканско табу. Брут слага личния си портрет на лицевата страна, комбиниран с пилоса сред кинжалите, употребявани за изтезанието на Цезар.
Иронията тук е осезаема. По-рано Юлий Цезар сече лика си върху монети, тревожейки съперниците си, че се стреми да стане цар на Рим. Брут следва неприятния образец, като възхвалява със собствен портрет измяната против Цезар на емблематичната противоположна страна.
Този тематичен избор като че ли се трансформира в финален обезверен акт на непокорство в миг, когато армиите на враждуващите фракции се срещат в финален конфликт в Северна Гърция - Брут и Касий против Марк Антоний и Октавиан.
А финалният поврат на ориста е, че Брут употребява същата кама, която е забил в Цезар, с цел да отнеме личния си живот след окончателното проваляне на неговите и на Касий войски във втората борба при Филипи на 23 октомври 42 година пр.н.е.
Денариите и изключително ауреусите Eid Mar са редки през днешния ден, освен поради отдалечеността във времето, само че и тъй като те са събрани и претопени преднамерено от спечелилите Марк Антоний и Октавиан.
Независимо дали е ауреус (златна) или денарий (сребърна), Eid Mar безспорно е най-важната от всички антични монети - единствената от времето на Рим със характерна дата (макар и единствено ден от месец), и неповторимата, която намерено възхвалява ликвидиране. Факти, които подвигат цената им с всеки минал век.
Една от най-известните монети на античния свят Eid Mar, в нейния златен вид (ауреус) ще бъде продадена на търг в Швейцария в края на май.
Ценното парче метал е изсечено по разпореждане на Марк Юний Брут, влезнал в историята като предателя, провел убийството на Юлий Цезар на 15 март 44 година пр.н.е., споделя вестник Стандарт.
За един продънен ауреус
View this post on Instagram A post shared by VENI VIDI VICI COINS (@venividivici_coins)
Изключително рядката златна монета е изложена в Британския музей през последните 10 години, взета чартърен от частен колекционер, чието име се пази в загадка. Не за първи път този същият Eid Mar влиза в фамозния музей. През 1932 година е импортиран там от специалиста нумизмат Оскар Равел.
Гипсова отливка на монетата, направена по това време, се пази в Британския музей и през днешния ден. На видно място скъпият предмет е стоял и по време на изложбата "Шекспир: Да поставиш света на сцената " (Shakespeare: Staging the World) за Олимпийските игри в Лондон през 2012 година
В допълнение към ауреуса Eid Mar в Британския музей, съществуват още два златни разновидността, останали от древността - един в сбирката на "Дойче Бундесбанк " (централната банка на Германия) и различен, който беte продаден за рекордните за римска монета 4=2 млн. $ на нумизматичен търг през 2020 година
Ауреусът Eid Mar е по-ценният вид, а по-лекият (около 2 грама) и изсечен от сребро денарий е по-разпространен, само че също е доста безценен и лелеян от нумизматите по света.
View this post on Instagram A post shared by Ashmolean Museum (@ashmoleanmuseum)
От едната страна на монетата е изобразен портрет на Брут с латинския надпис BRVT IMP, което го отбелязва като утвърден боен победител. На противоположната страна има два кинжала, представляващи Брут и Касий, както и пилос (на лат. Пилеус), прочут като "шапката на свободата " (символ на освободените от иго в античен Рим).
Този съответен ауреус е свръхценен и поради друга негова специфичност. Той е с продънен тъкмо над главата на Брут отвор, с цел да бъде носен на шията. При това има огромна възможност с него да се е кичил почитан участник в заговора против Цезар, даже може би някой от сенаторите персонално пронизвали диктатора.
Монетата авансово се прави оценка на към 750 000 швейцарски франка, което се равнява на близо 820 000 $, само че съгласно специалистите на търга евентуално ще се стигне до по-висока стойност. И няма метод да не се случи, тъй като без подозрение това е една от най-интригуващите монети, появили се на пазара.
Не просто парче скъп метал, а и съвсем фантастична част от историята, необикновен документ, оживял повече от 2000 години, с цел да ни върне към едно от най-драматичните събития на древността, написа вестник Стандарт.
"И ти ли, Бруте? "
View this post on Instagram A post shared by Melchiorre Calvaruso (@pieces_of_junk_collection)
Всички към този момент знаят, че "И ти ли, Бруте? " (Et tu, Brute?) не е последното нещо на света, което Цезар е изрекъл, а единствено имитация, ослепително употребена от Уилям Шекспир в неговата пиеса "Юлий Цезар ". Няма доказателства, че великият военачалник е произнесъл нещо, умирайки пронизан от камите на предателите.
Век и половина след знаменателното събитие римският историк Светоний твърди, че Цезар не е споделил нищо, само че имало очевидци за противното.
Според тях последните думи на диктатора Kai su, teknon (от гръцки), които се превеждат като "И ти, дете " или "И ти, младежо ", били ориентирани към Брут. Има версия, че teknon е обидно послание към дете или юноша, т.е. на чист български може да звучи, да речем: И ти ли, пикльо? А другояче и у Шекспир това не е последната имитация на героя, там той умира, изричайки: "Смърт, тогава идвай! " (според превода на Валери Петров).
Друг римски историк - Плутарх, написа, че след убийството Брут пристъпва напред, с цел да каже нещо на своите съзаклятници сенатори, само че те бягат от постройката. Брут и неговите придружители минават през Капитолия и афишират: "Римляни, ние сме още веднъж свободни! ", само че жителите на Вечния град им дават отговор с тишина.
Убийство на тиранин или грозно изменничество?
Убийството на Гай Юлий Цезар, осъществено на мартенските иди (15 март) през 44 година пр.н.е., е резултат от скрит план, управителен от Марк Юний Брут и Гай Касий Лонгин. Прави усещане, че Брут се заема с грозната задача, макар че е наследник на дългогодишната държанка на Цезар - Сервилия, а е и един от околните на пълководеца хора.
В историята до през днешния ден на него е отредена ориста на спорна персона - от една страна поборник за независимост, а от друга - най-гнусния от предателите. Брут е роден към 85 година пр.н.е., дете на съюза сред две от най-изтъкнатите семейства в античен Рим - Юниите, от които е татко му Марк Юний Брут Старши, и Сервилите - родът на майка му.
Бил ли е противозаконен наследник на Цезар?
Брут става протеже на прочут сенатор и бранител на републиката Катон Младши, дами се за щерка му Порция. Като квестор (служител на хазната) в провинциите Брут натрупа благосъстояние посредством огромни лихви по отпускани от него заеми и изнудване на длъжниците при потребление на армията.
Когато диктаторът Юлий Цезар прекосява Рубикон на 10 януари 49 година пр.н.е. и потопява републиката в революция, Брут е изправен пред алтернатива: дали да поддържа своя другар (и ухажор на майка си) Цезар или републиканската идея, въплътена от неговия покровител Катон, само че сега олицетворявана от килъра на татко му Помпей.
Ненавиждайки Помпей, Брут въпреки всичко избира да застане на страната негова страна и се причислява към републиканците в заточение в Гърция в средата на 49 година пр.н.е. След провалянето на Помпей при Фарсала през идната година, Брут е опрощение от Цезар. Подкрепя го и по-късно печели доста мощни позиции в редиците на диктатора, което провокира клюки, че Брут, в действителност, е противозаконен наследник на Цезар.
Апетитът на Цезар към власт обаче кара Брут да изпитва опасения за ориста на обичаната си република. Когато неговият другар Гай Касий Лонгин го кани да се причисли към скрит план против Юлий Цезар, Брут с приема драговолно и става един от основните съзаклятници.
Битката против траките го прави император
На мартенските иди (15 март) 44 година пр.н.е. в Сената има сесия, на която Юлий Цезар би трябвало да изложи проекти за идно навлизане в Партия. Сенаторите заговорници, водени от Брут и Касий, обкръжават Цезар и в гневна кървава сцена го пронизват доста пъти до гибел (все още се спори какъв брой са били убийците, какъв брой пъти всеки от тях е намушкал диктатора и какъв брой от тях също са потърпевши в мелетоЕ). Те, схваща, се чакат да бъдат приветствани като освободители, само че римляните са ужасени от убийството на Цезар и даже упорстват причинителите да бъдат осъдени.
Брут напуща Рим през април, едвам заобикаляйки линч от тълпата. Той отива при Касий в Македония, където построяват своя републиканска база, с цел да поведат война против легионите на наследилите Цезар, Марк Антоний и Октавиан.
Успешна акция против едни от най-непокорните траки - бесите, му печели купата император (imperator - най-високата военна служба в републикански Рим). Тогава стартира да сече монети, с цел да заплаща на възходящата си войска.
Наследството на Брут върху злато и сребро
Ранното монетосечене, стартирано от Брут, следва обичайни тематики, само че в последния стадий, когато се създават Eid Mar-и в средата на 42 година пр.н.е., е нарушено остаряло републиканско табу. Брут слага личния си портрет на лицевата страна, комбиниран с пилоса сред кинжалите, употребявани за изтезанието на Цезар.
Иронията тук е осезаема. По-рано Юлий Цезар сече лика си върху монети, тревожейки съперниците си, че се стреми да стане цар на Рим. Брут следва неприятния образец, като възхвалява със собствен портрет измяната против Цезар на емблематичната противоположна страна.
Този тематичен избор като че ли се трансформира в финален обезверен акт на непокорство в миг, когато армиите на враждуващите фракции се срещат в финален конфликт в Северна Гърция - Брут и Касий против Марк Антоний и Октавиан.
А финалният поврат на ориста е, че Брут употребява същата кама, която е забил в Цезар, с цел да отнеме личния си живот след окончателното проваляне на неговите и на Касий войски във втората борба при Филипи на 23 октомври 42 година пр.н.е.
Денариите и изключително ауреусите Eid Mar са редки през днешния ден, освен поради отдалечеността във времето, само че и тъй като те са събрани и претопени преднамерено от спечелилите Марк Антоний и Октавиан.
Независимо дали е ауреус (златна) или денарий (сребърна), Eid Mar безспорно е най-важната от всички антични монети - единствената от времето на Рим със характерна дата (макар и единствено ден от месец), и неповторимата, която намерено възхвалява ликвидиране. Факти, които подвигат цената им с всеки минал век.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ