Някои мъже и жени, обременени от личностни проблеми, пристъпват към

Някои мъже и дами, обременени от личностни проблеми, пристъпват към брака само с вярата, че смяната в персоналния им живот ще ги направи щастливи. В резултат ги чака мощно отчаяние, та нали своето благополучие в фамилията всеки носи със себе си – колкото си донесъл, толкоз и ще имаш. Но мнозина мислят, че основаването на семейство е метод за решение на персоналните проблеми. С какви тъкмо проблеми се пробват да се оправят някои, пристъпвайки към брака?

ОТДЕЛЯНЕ ОТ РОДИТЕЛИТЕ

Целта е да се потвърди на родителите: „ Аз съм възрастен, тъй като мога да основа свое семейство ”. Тази мотивация сама по себе си е индикатор за незрялост на личността, за прочувствена взаимозависимост от родителите.

Правилната поредност на събитията е: „ … ще остави човек татко си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат (двамата) една плът ” (Бит. 2:24), а не противоположното. Съпружеството, несъмнено, трансформира формалния статус на „ детето ”, само че не оказва помощ в битката за прочувствена самостоятелност от „ предците ” и не избавя от нуждата да се построяват зрели връзки с родителите.

Тук има и още един подводен камък: в случай че съпрузите най-накрая почувстват, че властта на родителите върху тях е почнала да понижава, този претекст престава да работи и задачата, поради която са встъпили в сватбен съюз, е реализирана. Внезапно може да се окаже, че към този момент нищо, с изключение на устрема да се откъснат от родителското гнездо, не свързва мъжа и жената…

НАМИРАНЕ НА „ ДОБЪР РОДИТЕЛ ”

Намиране на „ добър родител ” и запълване на недостига от внимание, грижа, сигурност и топлота. Или пък израз на желанието самият аз да стана за някого „ положителният магьосник ”, да заменя „ неприятните ” родители и да направя другия благополучен. Това е типичен образец, когато отговорността за своето прочувствено положение се трансферира върху колегата или, в противен случай, неговата отговорност се стоварва върху мен. И в единия, и в другия случай опитът е жертван на крах.

 „ Дребосъче, ще ми станеш ли като родна майка? ” – пита Карлсон своя другар. Възрастните мъже и дами постоянно молят за същото своя сътрудник. „ Бих желала да ме носят на ръце ” – е фантазията на доста девойки. „ За мен е значимо тя да отгатва моите стремежи ” – с тези думи разказват своя блян за жена доста момчета, само че и зрели мъже. Те, несъмнено, ще намерят индивида, който да въплъти тяхната фантазия в живота, само че след известно време, когато се „ сгреят ” и укрепнат, ще открият, че към този момент са надраснали детско-родителските връзки и са подготвени за партньорски. А брачният партньор не всеки път е подготвен за такива промени.

По същия метод и тези, които са мечтали да ощастливят бъдещия брачен партньор, заемайки родителска позиция, могат да осъзнаят, че им е омръзнало да „ коткат ”, да избавят, да носят на ръце, да “разбират без думи ”, да хранят с лъжичка, а им се желае и за тях да се грижат, да им оказват поддръжка, да ги схващат. Съпружеските връзки се разграничават кардинално, качествено от връзките сред родителите и децата, където родителите дават, а децата получават.

Бракът е съюз сред две равностойни зрели персони, учреден върху обич и реципрочност: взаимно почитание, взаимопомощ и взаимно схващане. Това е „ улица с в двете посоки придвижване ”. При това за удовлетворяването на главните персонални прочувствени и физически потребности, за своето въодушевление, за чувството за благополучие и цялост на живота всеки дава отговор самичък. Да, в миналото ще се наложи да признаем това.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗА

Преодоляване на персонална, професионална или духовна рецесия: гибел на непосредствен, загуба на смисъл в живота, неспособност да се реализираш в работата и други В тези случаи човек е движен от илюзията, че сключването на брак ще утоли болката, ще даде нов смисъл. За известно време е допустимо той да се разсее, да почувства облекчение и даже прилив на нови сили – въпреки всичко това е нов живот. Но рано или късно на пътя ще изникнат същите неразрешени въпроси, с които още веднъж ще се наложи да се оправя, и тогава ще бъде комплицирано да се избегнат претенциите и гнева, генериран към колегата, “несправил ” се с предоставената му задача да стане „ светлина в края на тунела ”.

Бракът като средство за излаз от рецесията може да не оправдае предоставените върху него упования, защото встъпването в брак също е рецесия, която изисква огромни прочувствени и физически разноски. За да не погинем в разцвета на годините си под отломките на рухналите очаквания, си коства да си изясним обстановката в личния си живот, като не чакаме, че някой ще направи това вместо нас.

САМОУТВЪРЖДАВАНЕ

Компенсиране на възприятието за малоценност, регистриране в обществените стандарти: да бъда „ като всички естествени хора, които имат семейство ”. Проблемът е в това, че поставяйки „ отметка ” против една точка от листата с предявяваните от обществото упования, човек се оказва изправен пред идващите: може ли да има обикновено семейство без дете (едно, две, три…), без огромен апартамент, без кола, без къща отвън града и така нататък

Да удовлетвориш всички условия, все едно, няма да се получи – и не тъй като те са прекалено много. Просто измежду тях се срещат и някои взаимоизключващи се. Да работиш доста и сполучливо, да градиш кариера, да бъдеш безупречна стопанка, идеална брачна половинка, прелестна майка и грижовна щерка – съчетаването по едно и също време на всичко това не е по силите на никого. Битката с възприятието за лична малоценност в сходна гонка за нормата или за идеала е авансово изгубена – чувството, че „ с мен нещо не е наред, аз не съм като другите ” единствено ще нараства.

Дори в случай че за известно време успеем да създадем вярната „ фасада ”, за нейното основаване и поддържане ще са нужни толкоз доста сили, че те към този момент няма да ни стигнат да изпитаме възприятие на задоволство и наслада. След няколко месеца/години (за колкото ни стигнат силите), ще открием, че „ имаме ” доста, само че не усещаме нищо друго, с изключение на отмалялост и, най-страшното, изгубили сме себе си.

ОТМЪЩЕНИЕ

Представете си, че момче се е разделило с момиче, което те двамата претърпяват тежко. Твърде скоро всеки от тях или единият от тях влиза в нови връзки, подписва брак, само че не по обич, а с цел да облекчи душевните премеждия, да преодолее болката от раздялата или с цел да потвърди нещо на другия, да отмъсти. „ Виждаш ли, бракосъчетавам се. Значи, аз съм оценена, аз съм обичана. Сега ще схванеш кого си изгубил! ”

Това са отзвуци от детската фикция: „ Ето, ще умра (ще погреба себе си в брака без любов), и тогава ще плачете, само че към този момент ще бъде късно ”. В случая с омъжването/женитбата сходна постъпка най-често води до това, че плаче точно „ отмъстителят ”. Да се живее в брак, построен върху яд и възмездие, е тежко, изключително след признаването на личната отговорност за единодушието на подобен брак.

ЧУВСТВО НА ЖАЛОСТ

Проявяване на достойнство, отблагодаряване, възприятие на жал. Благи планове, водещи до печални последици. Така ни се желае да напомним баналната фраза: „ Искали го като по-доброто, а се получило както постоянно ”. На човек му се коства, че е движен от най-прекрасни подбуди, той желае да постъпи благородно: „ След нощта, прекарана дружно, аз, като почтен човек, бях задължен да се оженя за нея. Обичах друга, само че се наложи да рискувам любовта поради достойнството ”.

Има дами, които се омъжват от страдание, с цел да оказват помощ, да спасят: „ Той по никакъв начин не ми харесваше, въобще не е по моя усет, само че беше сирак, самичък в непознатия град, провали се в института, нямаше къде да живее, никому непотребен се скиташе по далечни родственици, стартира да изпада в меланхолия, стана ми жалост за него ”. Още изречения от същата тоналност: „ Не мога да го оставя, макар че не го обичам. Ако го изоставя, ще се пропие ”.

А някои хора се женят от признателност, с цел да се отплатят „ за положителното с положително ”: „ Тя ми оказа помощ толкоз доста, от такава бездна ме изтръгна… Виждах, че ме обича, и не можах да призная, че самият аз не изпитвам към нея нищо, с изключение на признателност ”. Но за какво всички тези благородни пориви не могат да заменят любовта? Защото осъзнавайки, че с него живеят не по обич, а от някакви други, въпреки и най-благородни съображения, някой ден сътрудникът ще се почувства потиснат и измамен.

Всички изброени нагоре претекстове за подписване на брак носят явно невротичен темперамент.

Най-надежден от психична и духовна позиция е бракът по обич – дейна, зряла, изпълнена с другарство и увлечение, виновна и радостна. За страдание, делът на зрелите връзки, построени върху любовта, е много дребен. Точно определение за „ същинска обич ” не съществува, има единствено разнообразни описания на нейните черти и проявления. По-добре е разказана и изучена зависимостта, която мнозина неправилно одобряват за обич.

„ Мъжът и дамата: от АЗ до НИЕ. Как да изградим фамилно благополучие ”, Андрей Лоргус, Олга Красникова, изд. „ Никея ”

Превод: Радостина Ангелова

Източник: pravoslavie.bg
Картини: Marc Chagall