Зорница Славова пред ФАКТИ: Имаме проблем, след като зрелостници изкарват 2 на матурата по български
Новата образователна година стартира присъствено. Първокласниците нямат самообладание, а същото може да се каже и за зрелостниците. Но се оказва, че при една част от завършващите имаме неприятни резултати на матурите. Повече за компликациите и неволите пред ФАКТИ приказва Зорница Славова, старши икономист от Института за пазарна стопанска система.
- Г-жо Славова, в 27 учебни заведения междинният триумф на матурата на зрелостниците по български език е слаб 2. Това сочи разбор на Института за пазарна стопанска система. Какво значи това?
- Резултатите не са положителни. През 2022 година в 27 учебни заведения няма нито един възпитаник, който да е минал със междинен 3 матурата по български. В случая приказваме за зрелостници, които завършват образованието си. Това са към 150 деца. Изведнъж в 12 клас се оказва, че има 27 учебни заведения, в които зрелостниците не могат да изкарат даже тройка. Много е късно на изхода на просветителната система да разберем, че тези възпитаници не знаят безусловно нищо за родния си език. Данните демонстрират, че от тези учебни заведения 13 са общообразователни, 13 са професионални и едно е спортно. Това значи, че няма значение какъв тип е учебното заведение. Тоест, не можем да приказваме, че слабите възпитаници са съсредоточени в съответен вид учебно заведение. Другото е, че 27-те учебни заведения са в 18 от 28-те области.
- Не може да се приказва за централизация на едно място…
- Да, няма клъстери от едва представящи се в образованието области. Говорим за всеобщ неуспех, тъй като виждаме разнообразни видове учебни заведения в разнообразни региони. Важно е да споменем, че тук не става въпрос за нестимулирани възпитаници. Те са изкарали по някакъв метод до 12 клас. Явили са се на матури. Това не са прекъснали образованието си и отпаднали деца. Явно е, че става въпрос за хора, които желаят да завършат междинното си обучение. Тук приказваме за неуспех на системата, а не толкоз за липса на мотивация.
- Какъв е изводът от това и какво решение виждате…
- Трябва да се изследва от страна на Министерството на образованието какви са аргументите за неуспеха на всяко едно от тези учебни заведения и аргументите може да са изцяло разнообразни. Може съответното учебно заведение да е в безпаричен регион, децата да пътуват мъчно, може да има мениджърски проблем, може да нямат учители. Решението на казусът следва да се търси, откакто знаем аргументите за възникването му. Решението би могло да е да се изпратят учители, да се обезпечи превоз, да се помогне на управление по чисто мениджърски въпроси. Има доста варианти за деяние. Важно е и да се ревизира друго - дали въпросното учебно заведение има подобен резултат единствено тази година, или това е наклонност.
- Дали в този неприятен резултат можем да заложим и онлайн образованието, което бе наложено поради пандемията от коронавирус. Образователната система се сблъска челно с огромен проблем…
- Вероятно и това е оказало въздействие. Особено в по-бедните фамилии. Ако има стеснен достъп да обучение заради беднотия, хората да не могат да се оправят с софтуерните нововъведения – в случай че нямат компютри, таблети и така нататък Трябва да се отговори на въпроса: „ Защо се е провалило обещано учебно заведение? “ Пак ще се върна на обстоятелството, че не приказваме просто за ниски резултати, а за двойки на цели класове. Това е проблем и неуспех.
- Какъв % съставляват тези 27 учебни заведения от общо учебните заведения у нас…
- Имаме към 950 учебни заведения, в които се организират зрелостни изпити. Не е нужно да гледаме проценти и какъв брой са. Това не е значимо. Важното е, че не би трябвало да имаме въобще такива учебни заведения. Случва се, част от учениците да не се оправят на матурата. В 307 учебни заведения (близо една трета от всички) междинният триумф на учениците е под Среден 3. Но при 27-те учебни заведения приказваме за двойки на всички, които са се явили на изпита. Това демонстрира, че там нещата въобще не са както би трябвало. Там въобще не се дава обучение. Там е неуспехът на системата.
- Започваме новата образователна година. Децата се връщат в клас. Не се приказва за онлайн образование. Връщаме се към нормалността май…
- Надявам се, че към този момент сме преодолели компликациите от пандемията, пред които бе изправено образованието ни в миналите две години. Надявам се да има воля и запас да се изследват тези проблеми и да се търсят решения. Важно е да се зададе цел в образованието. Сега ще имаме нови избори, само че не чуваме доста да се приказва за образованието. Можем да си сложим за цел да нямаме повече нито едно такова учебно заведение следващата година. И друго значимо. Да се работи доста за понижаване на разликите межу учебните заведения, които се показват на високо равнище, и тези, които се показват неприятно. Това се показва и в отчетите на Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA). Това е типично за неразвити страни, в които има учебни заведения, които дават доста положително обучение, и други, които са на дъното. В най-развитите страни и междинният резултат е по-висок, и разликата сред сполучливите и слабите учебни заведения не е толкоз огромна. У нас разликата е голяма. Сигурно можем да приказваме за неща като асортимент на учениците, асортимент на учителите и величина на обитаемото място и така нататък, с цел да се оправдаем. Но дано мислим по какъв начин може на всички места да се вдигне равнището, с цел да нямаме зрелостници с 2 по български или най-малко не цели класове и учебни заведения.
- Г-жо Славова, в 27 учебни заведения междинният триумф на матурата на зрелостниците по български език е слаб 2. Това сочи разбор на Института за пазарна стопанска система. Какво значи това?
- Резултатите не са положителни. През 2022 година в 27 учебни заведения няма нито един възпитаник, който да е минал със междинен 3 матурата по български. В случая приказваме за зрелостници, които завършват образованието си. Това са към 150 деца. Изведнъж в 12 клас се оказва, че има 27 учебни заведения, в които зрелостниците не могат да изкарат даже тройка. Много е късно на изхода на просветителната система да разберем, че тези възпитаници не знаят безусловно нищо за родния си език. Данните демонстрират, че от тези учебни заведения 13 са общообразователни, 13 са професионални и едно е спортно. Това значи, че няма значение какъв тип е учебното заведение. Тоест, не можем да приказваме, че слабите възпитаници са съсредоточени в съответен вид учебно заведение. Другото е, че 27-те учебни заведения са в 18 от 28-те области.
- Не може да се приказва за централизация на едно място…
- Да, няма клъстери от едва представящи се в образованието области. Говорим за всеобщ неуспех, тъй като виждаме разнообразни видове учебни заведения в разнообразни региони. Важно е да споменем, че тук не става въпрос за нестимулирани възпитаници. Те са изкарали по някакъв метод до 12 клас. Явили са се на матури. Това не са прекъснали образованието си и отпаднали деца. Явно е, че става въпрос за хора, които желаят да завършат междинното си обучение. Тук приказваме за неуспех на системата, а не толкоз за липса на мотивация.
- Какъв е изводът от това и какво решение виждате…
- Трябва да се изследва от страна на Министерството на образованието какви са аргументите за неуспеха на всяко едно от тези учебни заведения и аргументите може да са изцяло разнообразни. Може съответното учебно заведение да е в безпаричен регион, децата да пътуват мъчно, може да има мениджърски проблем, може да нямат учители. Решението на казусът следва да се търси, откакто знаем аргументите за възникването му. Решението би могло да е да се изпратят учители, да се обезпечи превоз, да се помогне на управление по чисто мениджърски въпроси. Има доста варианти за деяние. Важно е и да се ревизира друго - дали въпросното учебно заведение има подобен резултат единствено тази година, или това е наклонност.
- Дали в този неприятен резултат можем да заложим и онлайн образованието, което бе наложено поради пандемията от коронавирус. Образователната система се сблъска челно с огромен проблем…
- Вероятно и това е оказало въздействие. Особено в по-бедните фамилии. Ако има стеснен достъп да обучение заради беднотия, хората да не могат да се оправят с софтуерните нововъведения – в случай че нямат компютри, таблети и така нататък Трябва да се отговори на въпроса: „ Защо се е провалило обещано учебно заведение? “ Пак ще се върна на обстоятелството, че не приказваме просто за ниски резултати, а за двойки на цели класове. Това е проблем и неуспех.
- Какъв % съставляват тези 27 учебни заведения от общо учебните заведения у нас…
- Имаме към 950 учебни заведения, в които се организират зрелостни изпити. Не е нужно да гледаме проценти и какъв брой са. Това не е значимо. Важното е, че не би трябвало да имаме въобще такива учебни заведения. Случва се, част от учениците да не се оправят на матурата. В 307 учебни заведения (близо една трета от всички) междинният триумф на учениците е под Среден 3. Но при 27-те учебни заведения приказваме за двойки на всички, които са се явили на изпита. Това демонстрира, че там нещата въобще не са както би трябвало. Там въобще не се дава обучение. Там е неуспехът на системата.
- Започваме новата образователна година. Децата се връщат в клас. Не се приказва за онлайн образование. Връщаме се към нормалността май…
- Надявам се, че към този момент сме преодолели компликациите от пандемията, пред които бе изправено образованието ни в миналите две години. Надявам се да има воля и запас да се изследват тези проблеми и да се търсят решения. Важно е да се зададе цел в образованието. Сега ще имаме нови избори, само че не чуваме доста да се приказва за образованието. Можем да си сложим за цел да нямаме повече нито едно такова учебно заведение следващата година. И друго значимо. Да се работи доста за понижаване на разликите межу учебните заведения, които се показват на високо равнище, и тези, които се показват неприятно. Това се показва и в отчетите на Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA). Това е типично за неразвити страни, в които има учебни заведения, които дават доста положително обучение, и други, които са на дъното. В най-развитите страни и междинният резултат е по-висок, и разликата сред сполучливите и слабите учебни заведения не е толкоз огромна. У нас разликата е голяма. Сигурно можем да приказваме за неща като асортимент на учениците, асортимент на учителите и величина на обитаемото място и така нататък, с цел да се оправдаем. Но дано мислим по какъв начин може на всички места да се вдигне равнището, с цел да нямаме зрелостници с 2 по български или най-малко не цели класове и учебни заведения.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ