Понесох много удари
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Интервю на Валерия Велева за „ Епицентър “
- Г-жо Нинова, 2019-а затваря един 30-годишен цикъл в България - 30 години от началото на демократичните промени. И необичайно, ние придължаваме да назоваваме този интервал " преход ". Защо?
- Защото задачите, които си поставихме като общество, още не са реализирани. Очакванията бяха големи и не се оправдаха. В някои връзки се върнахме в изходна точка. В началото на прехода беше митингът в Русе срещу нечистия въздух. Днес, 30 години по-късно, децата на протестиращите тогава са на улицата още веднъж, борещи се за чист въздух за своите деца. Но с една огромна разлика - тогава замърсяването идваше от Румъния, през днешния ден българското държавно управление позволява горенето на отпадък от целия свят и трови въздуха. В началото на прехода се търсеше независимост на словото. Днес, 30 години по-късно, сме на 111 място по този индикатор. Искахме разделяне на управляващите. Но през днешния ден изпълнителната обезсмисля парламентарната и се меси на правосъдната. Ето от това идва въпросът - свърши ли преходът и по какъв начин да се фокусираме върху идващия стадий на развиване на страната.
- И 30 години вършим все промени, които ни отредиха последно място по всички индикатори в страните членки на Европейски Съюз. Кой сбърка - народът, политиците, външните сили?
- Причините са сложни, само че най-голяма е отговорността на политиците. Те дефинират посоката, те вършат промените.
- Казахте, че думата за 2020 би трябвало да е " храброст ". За какво? И за какво до момента я нямаме тази " храброст "?
- Смелост у всеки - да има мнение и намерено да го отстоява. 10-годишното ръководство на Борисов насади боязън за работното място, за бизнеса ти, боязън от инспекции, уволнения и напън. Правителството се крепи на страха, а не на развиването. Смелост би трябвало и за непопулярни решения, за съвременни промени. Страхлив човек не може да се изправи против корупцията. За същинска здравна промяна се желае храброст, тъй като против теб стоят ползи за милиарди. Затова ми се желае 2020 година да е година на смели решения за бъдещето.
- Не намирате ли, че има нещо сбъркано в връзките народ-власт. Народът ненавижда властта и политиците, само че си ги избира, а те по-късно не престават, както си знаят. И по този начин 30 години. Това е обаян кръг. Как да се излезе? Как да се върне доверието в политическата система?
- Връщането на доверието в политическата система зависи от систематичните партии. Те би трябвало да проумеят, че не може да не престават както си знаят, както досега. Те би трябвало да стартират промени вътре в себе си, както ние започнахме преди три години. Тази смяна се показва в няколко думи - съвременни хрумвания, честни хора и безкористна продуктивност. Такава смяна е доста тежък, непосилен и муден, само че неминуем развой. Тя е избавителен пояс не за партиите, а за държавността. Заради ниското доверие все по-малко българи гласоподават на избори. Все повече считат, че нищо не зависи от тях. Това ни прави нас, политиците, все по-малко представителни. Тук виждам заплаха за демокрацията, парламентаризма и доверието в институциите.
- Възможен ли е рестарт на страната?
- Разбира се, че е вероятен.
-Как да стане?
- Горивото на тази смяна се назовава политическа воля. Трябва да намерим такава за единодушие по няколко въпроса. След като го реализираме, всеки, който ръководи, да не се отклонява от това единодушие. За мен това са: демография, опазване на здравето и обучение. Здрав и просветен народ може да прави високотехнологична стопанска система, която да обезпечава високи приходи и стандарт на живот. На второ място за рестарт е належащо ръководство с верните хора, които да са готови, отдадени на идея, безкористни, съвременни и екипни.
- Всъщност от какво има потребност България в този момент? Едни споделят: от помиряване, от консенсус;други: от гражданска война, от бунт;трети: от свежи пари и работна ръка. Къде е ключът за развиването ни като просперираща нация?
- Ключът е в човешкия капитал. Следя развиването на високите технологии, модерните производства и изкуствения разсъдък в света. Виждам в последните години причинност - където се реалокират учените, висококвалифицираните експерти, в тази страна стартира стопански напредък. Просперитетът следва хората. Така стана да вземем за пример в Канада. Няколко учени се реалокират там от Съединени американски щати, откриват лаборатория, последват ги и други и през днешния ден Канада е един от четирите най-големи центрове в света по високи технологии. Така че в основата са хората. Най-успешни са страните, които влагат в човешкия си капитал. Те са с най-развита стопанска система и най-хубави обществени системи.
- Имате визионерство, а не успявате дастигнете до власт. Не носите ли отговорност вие от Българска социалистическа партия за това, че ГЕРБ към този момент 10 години ръководят България? Една 130-годишна партия не може да победи една 13- годишна групировка! В какво се спъвате в стремежа ви към властта?
- Има разнообразни аргументи. Част от тях са вътре при нас. Друга част са в метода, по който ГЕРБ упражняват властта - силово, с напън, с платен избор, с подправяне на резултати. Правя всичко по силите си, с цел да донеса смяна и да дам вяра за развиване. Съпротивата от време на време е огромна. На моменти това наподобява на удряне на глава в стена, само че съм се захванала с него. Имам съидейници и добър екип. Сигурна съм, че нещата ще се случат.
- Кога?
- Въпрос на време е.
- Андрей Райчев съобщи: " Българска социалистическа партия сподели, че е добра съпротива, само че би трябвало да потвърди, че може да е добър управленец ". Съмнението, че Българска социалистическа партия може да бъде добър управленец не стартира ли да тежи върху Българска социалистическа партия?
- Не. Още повече, че това изказване е изречено от човек, който е бил покрай всяка власт в границите на миналия преход. За сполучливо ръководство трябват три неща. Първо, да имаш хрумвания и да знаеш какво искаш да направиш. Ние сме единствената партия, която събра необятен кръг от експерти и изготви Визия за България. В нея предлагаме ново изцяло развиване на страната в идващите 10-15 години. На второ място е да знаеш с какви хора ще го изпълниш. Предизвикателство е да се образува сполучлив екип, насочен към резултати. Работя по този въпрос. Третото е - хората да ти дадат доверие. В съпротива можеш единствено да предлагаш опция. Да се докажеш можеш, в случай че действително управляваш. Когато ни дадат доверие, хората ще се убедят, че може да има ред в страната и те да живеят по-добре. Сигурна съм.
- Дългата история на Българска социалистическа партия не основава ли комплекси на партията? Каквото и да извършите, все ще се откри някой ще ви аатакува за атентата през 1925, за лагерите през 1955, за за неуспехите на Луканов, Виденов, Станишев... Като че ли борбата с предишното пропилява силата ви. Усещате ли го това?
- Да, чувствам го. Даже ми наподобява целенасочена политика на ГЕРБ. Винаги, когато предложим нещо друго, по-добро, се намира някой от техните депутати, който скача и стартира нападателно да крещи за предишното. Когато нямат причини за сегашното и хрумвания за бъдещето, замазват своето изтощение с диалог за предишното. А още по-безочливо е, че това го вършат някогашни членове на БКП; партийни секретари на Окръжни комитети и Комсомола; внуци на партизани; министър председател, който е напуснал работата си, с цел да избави участието си в партията. Прави чест на Българска социалистическа партия, че сме единствената партия, която си е направила тежка самооценка за присъединяване си в прехода. Никоя друга партия няма мъжеството да го направи.
- Възможен ли е почтен диалог за предишното?
- Разговорът за предишното е потребен, когато го оценяваш обективно - и с плюсовете, и с минусите му. У нас той не се води по този начин, а от време на време се употребява, с цел да измести диалога за сегашното и бъдещето - за неравенства, ниски приходи, обири на властта, водна рецесия, замърсен въздух, злополука в опазването на здравето и ниско качество в образованието.
- Три години сте отпред на Българска социалистическа партия и всички споделят: Нинова изправи Българска социалистическа партия. И незабавно прибавят: само че е прекомерно нападателна и си сътвори доста врагове, хората обичат по-консенсусните политици. Можете ли да бъдете " по-консенсусна "?
- Зависи какво се схваща под по-консенсусна. Ако значи единодушие по какъв начин да спрем демографската гибел на България - да. Веднага сядам с всички на диалог. Или по какъв начин от търговия да превърнем опазването на здравето в налична и качествена услуга за всеки българин, където и да живее той. Ако обаче под консенсус се схваща единодушие с корупцията, безмълвие против пари, подмолни сделки на политическия хайлайф за облаги и постове, не ме търсете!
- Когато поехте управлението на Българска социалистическа партия, какво най-вече ви изненада в тази партия?
- Не бях сюрпризирана. Членувах в нея към този момент 13 години, познавах вътрешно-партийните процеси. По-късно се изненадах от нападателната опозиция против промените в партията, както и от това, че някогашни ръководители на партият излязоха да приказват стещу нея. За мен това е неприемливо.
- Имате ли формула по какъв начин да укротите лобитата в Българска социалистическа партия?
- О, тя е лесна. Просто не правиш нищо. Седиш си в кабинета, титулуваш се ръководител, удовлетворяваш настояванията им. Партията губи доверие, само че ти си най-хубавият водач, никой не те ругатни и не ти желае оставката. Другият път е - загърбваш персоналното си успокоение и поемаш риска да промениш нещата вътре, с цел да има партията престиж на открито. Аз избрах второто. Понесох доста персонални удари, от доста неща взех поука. Помъдрях в борби. Благодарна съм на тези, които ми имат вяра и ме следват, макар че също бяха подложени на офанзиви.
- Къде минава разграничителната линия сред вас и Станишев?
- Имаме разлики в политиката и оценъчни разлики. В политиката той е един от най-големите последователи на Истанбулската спогодба, която се опита да наложи на мощ и на Българска социалистическа партия. Аз се противопоставих. Партията ме поддържа. Имаме оценъчни разлики за ръководството на България. Той счита, че Борисов е израснал от политик до общественик и се държи държавнически. Българска социалистическа партия оценяваме това ръководство като нездравословно, рушащо институциите и държавността, еднолично, некадърно, наредило България на последни места по приходи, независимост на словото, опазване на здравето и обучение. Ако мога да обобщя - имаме ценностни разлики.
-Къде сбъркахте като водач на Българска социалистическа партия за тези три години?
- В желанието ми смяната да бъде бърза и радикална - и в партията, и в България. Очевидно няма да стане по този начин, а малко по малко. Грешила съм и по отношение на хора вътре в партията. Едни надцених и се предоверих, други подцених и ги пренебрегвах. Старая се да поправям тези неточности в процеса на работа.
- Имате ли пояснение за какво е тази нестихваща офанзива против вас? Кому пречите?
- Промените, които върша, нарушиха спокойствието на доста хора. Атаките са нестихващи, тъй като не могат да ме подчинят. Ако не съм водач, ще се успокои статуквото. А какво ще се случи, в случай че не съм аз, е въпрос с доста отговори. Те са в ръцете на партийните членове. За три години имаше толкоз претенденти за мястото ми, ето в този момент им пристигна времето. Заповядайте пред партията и който тя избере. За пръв път ще вършим избор на ръководител от всички членове - съвременна европейска процедура, която дава тежест на всеки член на Българска социалистическа партия. На 26 април 2020 ще стане ясно кого те считат за най-хубав да ги води.
- Ако през днешния ден върнете времето обратно, какво не бихте направила като политик?
- Някои неща бих направила по друг метод, други бих повторила едно към едно, само че бих следвала същата посока. Според мен пътят е правилен и резултатите ни го потвърждават.
Интервю на Валерия Велева за „ Епицентър “
- Г-жо Нинова, 2019-а затваря един 30-годишен цикъл в България - 30 години от началото на демократичните промени. И необичайно, ние придължаваме да назоваваме този интервал " преход ". Защо?
- Защото задачите, които си поставихме като общество, още не са реализирани. Очакванията бяха големи и не се оправдаха. В някои връзки се върнахме в изходна точка. В началото на прехода беше митингът в Русе срещу нечистия въздух. Днес, 30 години по-късно, децата на протестиращите тогава са на улицата още веднъж, борещи се за чист въздух за своите деца. Но с една огромна разлика - тогава замърсяването идваше от Румъния, през днешния ден българското държавно управление позволява горенето на отпадък от целия свят и трови въздуха. В началото на прехода се търсеше независимост на словото. Днес, 30 години по-късно, сме на 111 място по този индикатор. Искахме разделяне на управляващите. Но през днешния ден изпълнителната обезсмисля парламентарната и се меси на правосъдната. Ето от това идва въпросът - свърши ли преходът и по какъв начин да се фокусираме върху идващия стадий на развиване на страната.
- И 30 години вършим все промени, които ни отредиха последно място по всички индикатори в страните членки на Европейски Съюз. Кой сбърка - народът, политиците, външните сили?
- Причините са сложни, само че най-голяма е отговорността на политиците. Те дефинират посоката, те вършат промените.
- Казахте, че думата за 2020 би трябвало да е " храброст ". За какво? И за какво до момента я нямаме тази " храброст "?
- Смелост у всеки - да има мнение и намерено да го отстоява. 10-годишното ръководство на Борисов насади боязън за работното място, за бизнеса ти, боязън от инспекции, уволнения и напън. Правителството се крепи на страха, а не на развиването. Смелост би трябвало и за непопулярни решения, за съвременни промени. Страхлив човек не може да се изправи против корупцията. За същинска здравна промяна се желае храброст, тъй като против теб стоят ползи за милиарди. Затова ми се желае 2020 година да е година на смели решения за бъдещето.
- Не намирате ли, че има нещо сбъркано в връзките народ-власт. Народът ненавижда властта и политиците, само че си ги избира, а те по-късно не престават, както си знаят. И по този начин 30 години. Това е обаян кръг. Как да се излезе? Как да се върне доверието в политическата система?
- Връщането на доверието в политическата система зависи от систематичните партии. Те би трябвало да проумеят, че не може да не престават както си знаят, както досега. Те би трябвало да стартират промени вътре в себе си, както ние започнахме преди три години. Тази смяна се показва в няколко думи - съвременни хрумвания, честни хора и безкористна продуктивност. Такава смяна е доста тежък, непосилен и муден, само че неминуем развой. Тя е избавителен пояс не за партиите, а за държавността. Заради ниското доверие все по-малко българи гласоподават на избори. Все повече считат, че нищо не зависи от тях. Това ни прави нас, политиците, все по-малко представителни. Тук виждам заплаха за демокрацията, парламентаризма и доверието в институциите.
- Възможен ли е рестарт на страната?
- Разбира се, че е вероятен.
-Как да стане?
- Горивото на тази смяна се назовава политическа воля. Трябва да намерим такава за единодушие по няколко въпроса. След като го реализираме, всеки, който ръководи, да не се отклонява от това единодушие. За мен това са: демография, опазване на здравето и обучение. Здрав и просветен народ може да прави високотехнологична стопанска система, която да обезпечава високи приходи и стандарт на живот. На второ място за рестарт е належащо ръководство с верните хора, които да са готови, отдадени на идея, безкористни, съвременни и екипни.
- Всъщност от какво има потребност България в този момент? Едни споделят: от помиряване, от консенсус;други: от гражданска война, от бунт;трети: от свежи пари и работна ръка. Къде е ключът за развиването ни като просперираща нация?
- Ключът е в човешкия капитал. Следя развиването на високите технологии, модерните производства и изкуствения разсъдък в света. Виждам в последните години причинност - където се реалокират учените, висококвалифицираните експерти, в тази страна стартира стопански напредък. Просперитетът следва хората. Така стана да вземем за пример в Канада. Няколко учени се реалокират там от Съединени американски щати, откриват лаборатория, последват ги и други и през днешния ден Канада е един от четирите най-големи центрове в света по високи технологии. Така че в основата са хората. Най-успешни са страните, които влагат в човешкия си капитал. Те са с най-развита стопанска система и най-хубави обществени системи.
- Имате визионерство, а не успявате дастигнете до власт. Не носите ли отговорност вие от Българска социалистическа партия за това, че ГЕРБ към този момент 10 години ръководят България? Една 130-годишна партия не може да победи една 13- годишна групировка! В какво се спъвате в стремежа ви към властта?
- Има разнообразни аргументи. Част от тях са вътре при нас. Друга част са в метода, по който ГЕРБ упражняват властта - силово, с напън, с платен избор, с подправяне на резултати. Правя всичко по силите си, с цел да донеса смяна и да дам вяра за развиване. Съпротивата от време на време е огромна. На моменти това наподобява на удряне на глава в стена, само че съм се захванала с него. Имам съидейници и добър екип. Сигурна съм, че нещата ще се случат.
- Кога?
- Въпрос на време е.
- Андрей Райчев съобщи: " Българска социалистическа партия сподели, че е добра съпротива, само че би трябвало да потвърди, че може да е добър управленец ". Съмнението, че Българска социалистическа партия може да бъде добър управленец не стартира ли да тежи върху Българска социалистическа партия?
- Не. Още повече, че това изказване е изречено от човек, който е бил покрай всяка власт в границите на миналия преход. За сполучливо ръководство трябват три неща. Първо, да имаш хрумвания и да знаеш какво искаш да направиш. Ние сме единствената партия, която събра необятен кръг от експерти и изготви Визия за България. В нея предлагаме ново изцяло развиване на страната в идващите 10-15 години. На второ място е да знаеш с какви хора ще го изпълниш. Предизвикателство е да се образува сполучлив екип, насочен към резултати. Работя по този въпрос. Третото е - хората да ти дадат доверие. В съпротива можеш единствено да предлагаш опция. Да се докажеш можеш, в случай че действително управляваш. Когато ни дадат доверие, хората ще се убедят, че може да има ред в страната и те да живеят по-добре. Сигурна съм.
- Дългата история на Българска социалистическа партия не основава ли комплекси на партията? Каквото и да извършите, все ще се откри някой ще ви аатакува за атентата през 1925, за лагерите през 1955, за за неуспехите на Луканов, Виденов, Станишев... Като че ли борбата с предишното пропилява силата ви. Усещате ли го това?
- Да, чувствам го. Даже ми наподобява целенасочена политика на ГЕРБ. Винаги, когато предложим нещо друго, по-добро, се намира някой от техните депутати, който скача и стартира нападателно да крещи за предишното. Когато нямат причини за сегашното и хрумвания за бъдещето, замазват своето изтощение с диалог за предишното. А още по-безочливо е, че това го вършат някогашни членове на БКП; партийни секретари на Окръжни комитети и Комсомола; внуци на партизани; министър председател, който е напуснал работата си, с цел да избави участието си в партията. Прави чест на Българска социалистическа партия, че сме единствената партия, която си е направила тежка самооценка за присъединяване си в прехода. Никоя друга партия няма мъжеството да го направи.
- Възможен ли е почтен диалог за предишното?
- Разговорът за предишното е потребен, когато го оценяваш обективно - и с плюсовете, и с минусите му. У нас той не се води по този начин, а от време на време се употребява, с цел да измести диалога за сегашното и бъдещето - за неравенства, ниски приходи, обири на властта, водна рецесия, замърсен въздух, злополука в опазването на здравето и ниско качество в образованието.
- Три години сте отпред на Българска социалистическа партия и всички споделят: Нинова изправи Българска социалистическа партия. И незабавно прибавят: само че е прекомерно нападателна и си сътвори доста врагове, хората обичат по-консенсусните политици. Можете ли да бъдете " по-консенсусна "?
- Зависи какво се схваща под по-консенсусна. Ако значи единодушие по какъв начин да спрем демографската гибел на България - да. Веднага сядам с всички на диалог. Или по какъв начин от търговия да превърнем опазването на здравето в налична и качествена услуга за всеки българин, където и да живее той. Ако обаче под консенсус се схваща единодушие с корупцията, безмълвие против пари, подмолни сделки на политическия хайлайф за облаги и постове, не ме търсете!
- Когато поехте управлението на Българска социалистическа партия, какво най-вече ви изненада в тази партия?
- Не бях сюрпризирана. Членувах в нея към този момент 13 години, познавах вътрешно-партийните процеси. По-късно се изненадах от нападателната опозиция против промените в партията, както и от това, че някогашни ръководители на партият излязоха да приказват стещу нея. За мен това е неприемливо.
- Имате ли формула по какъв начин да укротите лобитата в Българска социалистическа партия?
- О, тя е лесна. Просто не правиш нищо. Седиш си в кабинета, титулуваш се ръководител, удовлетворяваш настояванията им. Партията губи доверие, само че ти си най-хубавият водач, никой не те ругатни и не ти желае оставката. Другият път е - загърбваш персоналното си успокоение и поемаш риска да промениш нещата вътре, с цел да има партията престиж на открито. Аз избрах второто. Понесох доста персонални удари, от доста неща взех поука. Помъдрях в борби. Благодарна съм на тези, които ми имат вяра и ме следват, макар че също бяха подложени на офанзиви.
- Къде минава разграничителната линия сред вас и Станишев?
- Имаме разлики в политиката и оценъчни разлики. В политиката той е един от най-големите последователи на Истанбулската спогодба, която се опита да наложи на мощ и на Българска социалистическа партия. Аз се противопоставих. Партията ме поддържа. Имаме оценъчни разлики за ръководството на България. Той счита, че Борисов е израснал от политик до общественик и се държи държавнически. Българска социалистическа партия оценяваме това ръководство като нездравословно, рушащо институциите и държавността, еднолично, некадърно, наредило България на последни места по приходи, независимост на словото, опазване на здравето и обучение. Ако мога да обобщя - имаме ценностни разлики.
-Къде сбъркахте като водач на Българска социалистическа партия за тези три години?
- В желанието ми смяната да бъде бърза и радикална - и в партията, и в България. Очевидно няма да стане по този начин, а малко по малко. Грешила съм и по отношение на хора вътре в партията. Едни надцених и се предоверих, други подцених и ги пренебрегвах. Старая се да поправям тези неточности в процеса на работа.
- Имате ли пояснение за какво е тази нестихваща офанзива против вас? Кому пречите?
- Промените, които върша, нарушиха спокойствието на доста хора. Атаките са нестихващи, тъй като не могат да ме подчинят. Ако не съм водач, ще се успокои статуквото. А какво ще се случи, в случай че не съм аз, е въпрос с доста отговори. Те са в ръцете на партийните членове. За три години имаше толкоз претенденти за мястото ми, ето в този момент им пристигна времето. Заповядайте пред партията и който тя избере. За пръв път ще вършим избор на ръководител от всички членове - съвременна европейска процедура, която дава тежест на всеки член на Българска социалистическа партия. На 26 април 2020 ще стане ясно кого те считат за най-хубав да ги води.
- Ако през днешния ден върнете времето обратно, какво не бихте направила като политик?
- Някои неща бих направила по друг метод, други бих повторила едно към едно, само че бих следвала същата посока. Според мен пътят е правилен и резултатите ни го потвърждават.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ