Ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C изглежда все по-трудна цел
Николай Петков е климатолог с магистратура по " Метеорология " във Физическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Работи в екологично съдружие " За Земята " и е създател в научно-популярната платформа " Климатека ". За платформата той преглежда най-новия отчет на Междуправителствения панел за климатични промени към Организация на обединените нации (IPCC), който проучва опциите на човечеството за намаляване на климатичните промени, като съгласно изводите на отчета ограничението на световното стопляне до 1.5°C става все по-малко евентуално, като за задачата ще е нужно понижение на въглеродните излъчвания на половина до 2030 година " Капитал " разгласява прочита на отчета от Николай Петков с дребни съкращения, заглавието е на редакцията.
В началото на тази седмица беше оповестен новият отчет на IPCC " Климатични промени 2022: намаляване на климатичните промени ". Първата част на отчета, чийто фокус е физическата просвета за климата, бе оповестена през август 2021 година, а втората, с фокус върху въздействията върху природата, обществата и опциите за акомодация, излезе през февруари 2022 година В документа са направени препратки към над 59 000 научни публикации, а самият отчет е приключен и утвърден от 278 създатели. Той е най-изчерпателният отчет, който преглежда опциите за ограничаване на световното стопляне до 1.5°C от Петия оценъчен отчет на IPCC през 2014 година и Специалния отчет " Затопляне с 1.5°C " през 2018 година насам, както и най-авторитетната оценка на опциите за намаляване на климатичните промени до момента.
" Сега или в никакъв случай, в случай че желаеме да ограничим стоплянето до 1.5°C. Без неотложно и фрапантно понижаване на излъчванията във всички браншове това ще бъде невероятно ", предизвести съпредседателят на отчета на IPCC Джим Скеа в изказване.
В документа са оценени актуалните трендове на парниковите излъчвания, проектираните равнища на бъдещо стопляне и какъв би трябвало да бъде преходът към нисковъглеродна стопанска система, с цел да се ограничи световното стопляне до 1.5°C, съгласно задачите от Парижкото съглашение за климата. Разгледани са секторите сила, превоз, земеделие, строителство и промишленост. Също по този начин са регистрирани предстоящите равнища на стопляне по отношение на актуалните равнища на политически поети задължения. Като цяло отчетът има за цел да показа по какъв начин би могло да се обезпечи по-безопасна среда в подтекста на климата и устойчивата стопанска система.
Какви са главните послания от отчета
От разбора излиза наяве, че човечеството към момента е надалеч от осъществяване на заложените цели за 1.5°C. Необходимата промяна, от която обществата се нуждаят, е към момента блокирана от неприятно ръководство на земите, от дотациите за изкопаеми горива, от продължаващото разширение на инфраструктурата за въглища, петрол и газ и други практики. Ако се запазят актуалните темпове на развиване, изводите са, че човечеството ще провокира стопляне на света с към 3°C.
Следователно вероятността за осъществяването на задачата от 1.5°C става все по-малка. Затова ще е нужно да бъдат понижени годишните излъчвания на CO2 с 48% до 2030 година по отношение на равнищата от 2019 година и постигане на чисто нулево ниво до 2050 година Същевременно ще бъде належащо излъчванията на метан да бъдат понижени с 1/3 до 2030 година и с близо 1/2 доникъде на века. Намаляването на излъчвания на вторични парникови газове като метана усилва вероятността за осъществяване на задачата и понижава потребността от технологии за хващане и предпазване на въглерод.
Намаляването на излъчванията ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с големи понижения на каузи на изкопаеми горива за сметка основно на възобновими енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.
Настоящите трендове на парниковите излъчвания
Емисиите от парникови газове не престават да нарастват във всеки бранш. Въпреки че по време на пандемията от COVID-19 излъчванията от изгаряне на изкопаеми горива и индустриални процеси краткотрайно понижиха, до края на 2020 година те още веднъж набъбнаха и доближиха рекордни нива.
В началото на тази седмица беше оповестен новият отчет на IPCC " Климатични промени 2022: намаляване на климатичните промени ". Първата част на отчета, чийто фокус е физическата просвета за климата, бе оповестена през август 2021 година, а втората, с фокус върху въздействията върху природата, обществата и опциите за акомодация, излезе през февруари 2022 година В документа са направени препратки към над 59 000 научни публикации, а самият отчет е приключен и утвърден от 278 създатели. Той е най-изчерпателният отчет, който преглежда опциите за ограничаване на световното стопляне до 1.5°C от Петия оценъчен отчет на IPCC през 2014 година и Специалния отчет " Затопляне с 1.5°C " през 2018 година насам, както и най-авторитетната оценка на опциите за намаляване на климатичните промени до момента.
" Сега или в никакъв случай, в случай че желаеме да ограничим стоплянето до 1.5°C. Без неотложно и фрапантно понижаване на излъчванията във всички браншове това ще бъде невероятно ", предизвести съпредседателят на отчета на IPCC Джим Скеа в изказване.
В документа са оценени актуалните трендове на парниковите излъчвания, проектираните равнища на бъдещо стопляне и какъв би трябвало да бъде преходът към нисковъглеродна стопанска система, с цел да се ограничи световното стопляне до 1.5°C, съгласно задачите от Парижкото съглашение за климата. Разгледани са секторите сила, превоз, земеделие, строителство и промишленост. Също по този начин са регистрирани предстоящите равнища на стопляне по отношение на актуалните равнища на политически поети задължения. Като цяло отчетът има за цел да показа по какъв начин би могло да се обезпечи по-безопасна среда в подтекста на климата и устойчивата стопанска система.
Какви са главните послания от отчета
От разбора излиза наяве, че човечеството към момента е надалеч от осъществяване на заложените цели за 1.5°C. Необходимата промяна, от която обществата се нуждаят, е към момента блокирана от неприятно ръководство на земите, от дотациите за изкопаеми горива, от продължаващото разширение на инфраструктурата за въглища, петрол и газ и други практики. Ако се запазят актуалните темпове на развиване, изводите са, че човечеството ще провокира стопляне на света с към 3°C.
Следователно вероятността за осъществяването на задачата от 1.5°C става все по-малка. Затова ще е нужно да бъдат понижени годишните излъчвания на CO2 с 48% до 2030 година по отношение на равнищата от 2019 година и постигане на чисто нулево ниво до 2050 година Същевременно ще бъде належащо излъчванията на метан да бъдат понижени с 1/3 до 2030 година и с близо 1/2 доникъде на века. Намаляването на излъчвания на вторични парникови газове като метана усилва вероятността за осъществяване на задачата и понижава потребността от технологии за хващане и предпазване на въглерод.
Намаляването на излъчванията ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с големи понижения на каузи на изкопаеми горива за сметка основно на възобновими енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.
Настоящите трендове на парниковите излъчвания
Емисиите от парникови газове не престават да нарастват във всеки бранш. Въпреки че по време на пандемията от COVID-19 излъчванията от изгаряне на изкопаеми горива и индустриални процеси краткотрайно понижиха, до края на 2020 година те още веднъж набъбнаха и доближиха рекордни нива.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ