Ние, учителите, вечно вярващи по донкихотовски, погледнахме за сетен път

Ние, учителите, постоянно вярващи по донкихотовски, погледнахме за прощален път напред. Очаквахме Новото, тъй като имаме потребност от смяна. Ето за какво преди старта на образователната година се заехме, несъмнено с вяра, да проучим новите документи в системата на националната култура. И останахме едва казано изумени, усещайки, че край нас минава „ нещо ”, което в последна сметка се оказва „ нищо ”, макар че е многословно, с искания за пълнота – Проект на разпоредба за приобщаващото обучение.

 Винаги сме считали, че безмисленото редене на членове и алинеи в един закон, сътворен от неуморните чиновнически глави, има някакъв предел. Уви, когато човек чете алинеите в новите наредби, се убеждава, че и в това отношение човешките благоприятни условия са неограничени. Може би някои считат, че би трябвало да сме горди от обстоятелството, че ни се вменяват спомагателни отговорности, присъщи за институции от ранга на обществени отдели и центрове, които и сега изискват безчет доклади и писма за направеното от нас в учебно заведение. Не, не сме горди, а обезпокоени. Защото сме учители и главното ни обвързване е да учим и възпитаваме децата. Наредбата дава подробни указания по какъв начин ни се лишава то.

 Ако тръгнеш да четеш това извънредно създание, би трябвало да си доста твърдоглав, тъй като то е изтъкано от ненужни повторения, объркваща обстоятелственост и неправилност. Инициира се една наклонност за въвеждане на нови понятия, с които се посочват към този момент познати феномени, документи и длъжности. Сякаш работата ни ще бъде по-ползотворна, в случай че използваме термините „ рамка на оценка ”, „ координатор ”, „ спешна намеса ”.

 Стандарт № 12 за приобщаващото обучение дефинира каква обща и спомагателна поддръжка би трябвало да получат в учебно заведение учениците със специфични просветителни потребности; тези, застрашени да отпаднат от училище; невладеещите български език, както и тези със усложнения в обучението; децата, които не получават поддръжка от фамилията си; учениците, подложени на тормоз; учениците с изявени дарби; учениците с проблематично държание. С това сме съгласни. В учебните заведения и сега работят построени комисии за поддръжка на възпитаници със СОП, комисии за работа с възпитаници с противообществени прояви, учителите организират редовно и по график спомагателна работа с изоставащи възпитаници, готвят безплатно възпитаници за олимпиади, надпревари и други И през днешния ден шефовете награждават, съгласно опциите на учебното заведение, своите изявени ученици.

 Само че, съгласно новия документ, не трябва всичко да свършва дотук. Истинско безумство е концепцията за всеки един възпитаник и съответен случай да бъдат основани екипи от учители и експерти, които да вършат оценка на потребностите за личностно развиване, да основават графици, да изготвят проекти за деяние и самостоятелни просветителни стратегии, да вършат разбори и доклади. Или, най-простичко казано, във всеки клас ще има минимум по 4-5 екипа – за възпитаници със СОП, за надарени възпитаници, за възпитаници с девиантно държание и така нататък Служителите, писали наредбата, не са отчели, че с изключение на ангажирането с няколко възпитаници с девиантно държание, би трябвало да се ангажираме с доста други. С този план силите ни ще са свършили с писането и документирането на дейностите с учениците под приблизително равнище и няма да остане креативна сила за останалите. Затова се питаме по кое време ще учим децата, по кое време ще се самоусъвършенстваме и приготвяме уроците си, с цел да бъдем в крайник с времето и условията му. А шефовете несъмнено ще попитат по какъв брой заповеди дневно би трябвало да издават за новосформираните екипи и кой ще обезпечи нужните средства за експертите, посочени в наредбата – ресурсен преподавател, логопед, психолог и други

 Качественото използване на този стандарт постанова привличането на спомагателни човешки запаси. Ние към този момент от дълго време изпитваме потребност от учители и се помиряваме с какви ли не дипломирани фрагменти, без мотивация, познания и съществени умения за работа в учебно заведение. Откъде ще намерим тези педагогичен и непедагогически експерти и за какви заплати? Как ще притеглим млади учители, като с цялата тази бумащина и вменени „ нови ” отговорности, ние авансово ги демотивираме. Освен в ролята на „ ледоразбивач ”, учителят би трябвало да извършва и отговорностите на обществения служащ, админ, секретар и какво ли още не. Ако желаеме добре работещи учители, дано им оставим време за творчество.

 В наредбата би трябвало да се даде доста повече изясненост за метода, по който протича процеса на приобщаване, неговия смисъл и резултати за всички деца в класната стая. Нужна е ясна методика и проект на работа, съответни материали, с които да работят учителите, ясни и съответни подходи и способи за работа. Най-шокиращото е задължението да бъде писан проект за деяние за всеки възпитаник. Добре, че нашите възпитаници не четат наредбите. Обидно е, че на децата ни се гледа като на стихийно злополучие, за което би трябвало да се вземат бързи ограничения. Само при естествен прелом рационалните хора вършат проект за деяние. Времето, употребявано за този писмен акт, бихме подарили на дребния човек, който е поверен в ръцете ни. Та белким нашите велики възрожденски учители, които са давали сърце и душа за просветата, не са почтени за удивление, белким не са имали триумфи в просветителното дело, въпреки и без проект за деяние. Те са писали книги, проповядвали са хрумвания, изработвали са образователни принадлежности. Днес ние, учителите, постоянно сме сложени в обстановката да се гърчим от позор, било за неприятно написаните от някого учебници, било за недомислени хрумвания, които би трябвало да проповядваме.

 Ние сме изпълнителни, по-скоро послушни, рядко имаме въпроси, защото за разлика от нашите възпитаници на нас няма кой да ни отговори. Но въпреки всичко ще попитаме: „ Защо МОН не сътвори проект за деяние, с цел да бъдат подготвени в период учебниците по новата образователна стратегия? Защо не бяха основани екипи, които да прегледат обширно всеки член от наредбата, взаимно с учителите от страната? Защо не бяха апробирани концепциите в новите планове? ” Въпросите задаваме с последна вяра да бъдем чути. Въпреки всичко отново сме подготвени да се отзовем на учебния звънец и да седнем на мястото си. Пак ще учим учениците си да търсят светлината даже там, където не чакат да я намерят. Ще ги учим, че някъде, в миналото, през девет планини в десета, ще намерят това, за което са мечтали и са се борили. А мислено ще си споделяме: „ Кой знае… ”

30.08.2016 година
гр. Панагюрище

Инфо: www.pia-news.com