Ние, хората, знаем много са кучетата и котките. Имаме доста

Ние, хората, знаем доста са кучетата и котките. Имаме много информация за птиците и другите животни, с които съжителстваме или са обект на лов и отглеждане, само че прекомерно малко се интересуваме от едно от най-невероятните създания на нашата планета.

А животинският свят е цялостно с изненади, които могат да учудят освен средностатистическият човек, само че и учените. Доказателство за това е животното, което можем с право да определим като едно от най-интересните. Това е язовецът, именуван още бурсук.

Язовецът е един от най-популярните бозайници в централните елементи на нашия континент, само че методът му на живот е загадка за болшинството хора, тъй като по-голямата част от живота му протича подземен. Поради тази причина животното е мощно късогледо, а този факт е намерил необятно отражение в националното творчество. Макар че приказките показват язовеца като темерут, това не е правилно. Бозайникът е отзивчиво животно, което живее в фамилни общности и обича да бъде измежду себеподобни, а това изключва построения от фолклора облик на начумерен кавгаджия, който си е самодостатъчен. Представите за язовеца могат да бъдат изменени с познаване на неговия метод на живот.

Външен тип на язовеца

Язовецът е средноголямо животно с натъртено яйцевидно тяло. Задната му част е по-висока и по-масивна. Главата му е огромна, с удължена зурла. На цвят главата му е бяла, с две надлъжни и необятни тъмнокафяви ленти, които минават през бузите му, до момента в който главата изпод, гушата, тялото и краката му са черни.

Краката на язовеца са къси, с по пет пръста всеки и приключват с дълги и доста здрави нокти. Стъпва нацяло ходило, поради което не може да бяга бързо. Тялото му доближава на дължина до 1 метър, опашката му е къса, от 15 до 30 сантиметра. Високо е към 30 сантиметра и тежи към 20 кг.

Козината му съставлява козина със сребристосив цвят. Мъжките са по-едри, само че ясно полово разграничаване по цвят няма. По гърба козината е дълга и твърда, оцветена в жълтеникаво, в долната част е на райета в бяло и черно в горната третина.

Местообитание на язовеца

Язовецът, с латинско наименование Meles meles, е представител на фамилията на поровете. Може да се срещне във всички елементи на нашия континент, в Мала Азия и някои региони на Близкия изток. Среща се и на наша територия.

Язовецът се среща на всички места из Европа, само че не и в най-северните елементи, където е прекомерно студено.

Той не се качва над горната граница на гората, което значи, че не върви над 1800 метра надморска височина. Обитава перваза на гората и откритите пространства. Обича обработваемите площи, засети с разнообразни култури, които може да яде.

Поведение на язовеца

Симпатичният бозайник е нощно животно. Живее в дупки, наречени язовина. Тя има голямо отклонение от тунели, дълги до 10 метра и на дълбочина до 3 метра, където отглежда и дребните си.

Язовците живеят на колонии, само че постоянно като обособени фамилии. Големината на колонията зависи от запасите храна в региона. Понякога в един регион се следят няколко групи животни. Начело на групата стои преобладаващ мъжки, който прогонва всеки пришелец. Членовете на една група се отбелязват със секреция от жлезите.

За да търсят храна, животните изминават огромни дистанции, само че постоянно маршрутът им е един и същи. Ако регионът е богат на храна, те не се отдалечават на повече от два километра от бърлогата. През размножителния сезон мъжките изминават огромни дистанции, с цел да търсят женски.

Интересни са следите, които оставя. Той стъпва нацяло ходило и ноктите се отпечатват постоянно ясно през пръстите. Дължината на стъпката на предните крайници доближава до 8 сантиметра, а ширината до 6, 5 сантиметра. Крачката му е към около 25 сантиметра, а дистанцията сред отпечатъците, оставени от левите и десните крайници е към 15 сантиметра. Следата му е толкоз присъща, че не може да се сбърка с различен бозайник.

През зимата той изпада в положение, сходно на хибернация. Събужда се през пролетта, когато слънцето напече земята и снегът се стопи. Тогава е мършав и търси доста интензивно храна, с цел да възвърне тежестта си. Ако зимата е топла, също може да се разсъни прибързано.

Язовецът е доста чисто животно. Жилището си, изкопано със мощните предни крайници и яките нотки, той поддържа в съвършен ред. Дори изпражненията си заравя в особено изкопани тоалетни ямички пред дупката. Възможно е да зарови някои от тунелите на язовината, в случай че се случи непредвидено събитие там.

Язовец може да бъде пропъден от вкъщи си единствено от лисица. Тя има табиет да се настанява през зимата в някой от лабиринтите на язовината и разхвърля на всички места мръсотии и останки от храна.

Хранене на язовеца

Храненето на язовеца е много разнообразна, има най-вече растителен генезис. Много обича зърнени култури, когато са в зрелостта си. Яде и всевъзможни плодове. От почвата изравя също инсекти, гризачи, меки корени, обича и клубените на растенията. Яде яйца, дребни пиленца и всичко, което успее да улови.

Понякога яде мърша. Любима храна за язовеца са му земните червеи, нищо че е мощно и огромно животно. В тихите и влажни есенни нощи язовецът може да прекара по 10 часа в търсене на земни червеи.

Тъй като обича царевица, тикви, дини, грозде и плодове, той нанася много вреди на селското стопанство. Тъй като не вижда добре, в търсенето на храната си разчита най-много на обонянието и на слуха си. На лов излиза нормално по здрач.

Размножаване на язовеца

Размножителният интервал при язовеца не е твърдо избран, само че е сред април и юни. Бременността на женската продължава от 200 до 350 дни. Малките нормално се раждат напролет на идната година, март или април. Новородените са на брой от 2 до 6, по-рядко 8. Отначало са слепи, проглеждат след 20 дни. Когато пораснат, дребните язовци се заселват покрай възрастните и по този начин образуват генерации. Половата зряла възраст при този тип настава на 2 до 3-годишна възраст.

Язовецът и хората

Човекът е единственото живо създание, зложелател на язовеца. В естествената си среда той няма рискови неприятели, въпреки за такива да се считат лисицата, чакалът и скитащите диви кучета.

Язовецът е ловджийски обект и хората го преследват поради козината му, от която се вършат най-хубавите четки за бръснене и изобразяване. Залагат се клопки и се върви на лов за този горски жител и от ловна пристрастеност.

При лов на лисици в Англия постоянно запушват входовете на язовината, с цел да пресекат пътя на преследваната лисица. Язовците възвръщат входовете си, само че природозащитниците считат, че по този метод се нарушава циркулацията на въздуха в леговището и това смущава хранителния режим на жителите.

Човек може да следи язовеца най-добре по здрач, когато напуща леговището си, с цел да търси храна. Трябва да се ревизира дали пред входа има утъпкана пътека, следи от лапи или прясно разровена пръст. Ако се скрие добре и има шанс, индивидът скоро ще види един нос, който се подава от дупката и души въздуха за заплаха. Ако въздухът е чист, ще се покаже и самото животно.

Интересни обстоятелства за язовеца

Месото на младите язовци става за храна и е вкусно.

Лойта се употребява за медицински цели.

Отнасят язовеца към нездравословния дивеч и по тази причина е позволен за лов.

На 6-ти октомври се отбелязва ден на язовеца.