Неизвестни сведения за Левски събра историк
Неизвестни до момента сведения за прекосявания на Левски през граничния пункт при Русе се съдържат в непубликувани документи от фонда на Русенския държавен списък. Това заяви в изявление за Българска телеграфна агенция русенският историк и откривател доктор Веселина Антонова.
За да следи придвижването на българските жители, администрацията на Османската империя през 60-те години на 19 век вкарва регистрация на пътуващите в и отвън страната.
" Издава се дребна записка - като паспорт, тескере. Тя съдържа къса информация- името, от кой град е, за къде пътува, както и автограф на поръчителя, на гаранта ", изяснява Антонова.
В съхраняваните в Държавния списък в Русе регистри, които съдържат повече от 20 000 имена, се открива и името " Васил Иванов от Елена " или " Васил Иванов от Кършова " (махала до Елена).
" При по-внимателно вглеждане в документите и сравнителен разбор с известните обстоятелства за активността на Левски може да се направи съмнение, че Васил Иванов от Елена или от Кършова е Левски, който неведнъж минава през граничния пункт при Русе ", споделя Антонова.
По думите й, с цел да премине публично границата, Васил Иванов Кунчев се показва като Васил Иванов Узунов от Елена, търговец книжар, шурей на Иван Кършовски. Изборът е съдбоносен от околните връзки на Левски със семейство Кършовски - Иван Кършовски е писар на четата на Панайот Хитов, а Левски е знаменосец.
Първи визити на Левски в Русе
Първите вписвания в регистрите са на 2 септември и на 28 октомври 1867 година, когато Левски е в Русе. Най-вероятно е осъществил контакт със Стоил Попов Балкански - от Калофер, почитател на концепциите на Раковски и негов сътрудник от Цариград, с който се познава от Първа българска легия. Според Никола Обретенов Стоил Попов е и сътрудник от Русе на Каравеловия вестник " Свобода " в Букурещ.
" Тук би трябвало да отбележим, че в регистрите е написано, че на 6 ноември 1867 година, т.е. 10 дни по-късно, от Русе получава позволение за пътешестване до Одеса Христо Ботев. А ден по-рано - на 5 ноември, е сватбата на Стоил Попов. Такива обществени събития е елементарно да бъдат употребявани за срещи.
Най-вероятно Левски и Ботев не се виждат в Русе, само че надали е инцидентно, че идват при един и същи човек, съвсем едновременно ", споделя Антонова.
Историкът прецизира, че в края на 60-те години на 19 век Левски към момента не е издирван от полицията. В този интервал той не е прочут нито на българите, нито на турската полиция. Логично е тогава да пътува със своето име. Документите демонстрират, че на 19 октомври и на 4 ноември 1868 година Васил Иванов от Кършова още веднъж е в Русе.
" Стоил Попов, чудесно владеещ османотурски език, е притеглен като преводач и редактор на в. " Дунав " и преподавател в русчушкото класно учебно заведение.
Неоснователно упрекван в туркофилски позиции, той е най-довереното лице на Левски в административния център на Дунавския вилает, надълбоко законспириран сподвижник. От Стоил Попов Левски получава рекомендация за първата си среща с цариградските българи през декември 1868 година ", споделя Антонова.
В документите за първи път се прецизира и маршрута на Левски при прекосяването му в Румъния в края на втората обиколка из Българско. На 28 август 1869 година Васил Иванов от Елена получава позволение да пътува за Гюргево. Този път гарант му е Никола Живков.
Антонова изяснява, че братята Никола и Георги Живкови са съратници на Левски. Те са търновска фамилия и идват в Русе. Никола Живков работи в книжарницата на Христо Г. Данов, а Георги Живков е преподавател в Русе.
" В интервала септември - декември 1869 година откриваме изненадващо доста разрешителни за Васил Иванов - на 10 и 20 септември, на 19 октомври, 21 ноември и на 1 декември.
Тези прекосявания на речната граница са свързани със срещи с полската емиграция, с която българското националноосвободително придвижване реализира контакти. Според консулски отчети през 60-те години на 19 век в Русе е имало към 300 поляци. Отделно, Левски е имал предпочитание да провежда революционен канал Букурещ - Гюргево - Русе - Търново.
Известно е, че подобен канал действа по-късно - в интервала 1871 - 1876 година, през дома на семейство Обретенови. Става дума за тайната поща на Левски с Любен Каравелов и емигрантския БРЦК. В интервала 1871 - 1876 година през водната граница гладко минават оповестените за врагове на султана български революционери, неразрешените от цензурата издания на Любен Каравелов, преписка, документи на БРЦК и оръжие, нужни в битката за политическо избавление ", изяснява Антонова.
Историкът споделя, че Левски е идвал в Русе, с цел да пътува и към Варна, употребявайки първата в България жп линия.
Според Антонова последното записано идване на Васил Иванов от Елена в Русе е на 25 юни 1870 година.
Левски отсядал в дома на русенски търговец
По думите й не е ясно къде е отсядал Левски в града. Има обаче догадка, че е гостувал при едно от идванията си в дома на богат русенски търговец.
" Попаднах на мемоари, оповестени от Георги Чендов, разказни му от внука на един от богатите русенски търговци Костаки Маринович. Последният е дълги години търговец в Цариград. След това Костаки Маринович се връща в Русе, основава семейство и построява нова къща. Неговите потомци пазят спомен, че Левски е бил приютен в остарялата къща на Маринович. Тя била съборена през 30-те години на 20 век и се е намирала на сегашната ул. " Велико Търново " в крайдунавския град ", изяснява Антонова.
Изследването траяло повече от 10 години
Тя споделя, че в България единствените изцяло непокътнати документи за пътувания през граничен пункт от 60-те години на 19 век се намират в Русенския държавен списък.
" Настоящото изследване е първи опит да се направи реорганизация въз основа на издадените разрешителни за пътуванията през Русе на лицето Васил Иванов от Елена. Резултатите пораждат нови въпроси, на които историческата просвета ще търси отговори. Те ще потвърдят или отхвърлят информацията от оповестените извори ", споделя Антонова.
Изследването й траяло повече от 10 години, като следва да бъде издадена и книга.
Източник: Българска телеграфна агенция
За да следи придвижването на българските жители, администрацията на Османската империя през 60-те години на 19 век вкарва регистрация на пътуващите в и отвън страната.
" Издава се дребна записка - като паспорт, тескере. Тя съдържа къса информация- името, от кой град е, за къде пътува, както и автограф на поръчителя, на гаранта ", изяснява Антонова.
В съхраняваните в Държавния списък в Русе регистри, които съдържат повече от 20 000 имена, се открива и името " Васил Иванов от Елена " или " Васил Иванов от Кършова " (махала до Елена).
" При по-внимателно вглеждане в документите и сравнителен разбор с известните обстоятелства за активността на Левски може да се направи съмнение, че Васил Иванов от Елена или от Кършова е Левски, който неведнъж минава през граничния пункт при Русе ", споделя Антонова.
По думите й, с цел да премине публично границата, Васил Иванов Кунчев се показва като Васил Иванов Узунов от Елена, търговец книжар, шурей на Иван Кършовски. Изборът е съдбоносен от околните връзки на Левски със семейство Кършовски - Иван Кършовски е писар на четата на Панайот Хитов, а Левски е знаменосец.
Първи визити на Левски в Русе
Първите вписвания в регистрите са на 2 септември и на 28 октомври 1867 година, когато Левски е в Русе. Най-вероятно е осъществил контакт със Стоил Попов Балкански - от Калофер, почитател на концепциите на Раковски и негов сътрудник от Цариград, с който се познава от Първа българска легия. Според Никола Обретенов Стоил Попов е и сътрудник от Русе на Каравеловия вестник " Свобода " в Букурещ.
" Тук би трябвало да отбележим, че в регистрите е написано, че на 6 ноември 1867 година, т.е. 10 дни по-късно, от Русе получава позволение за пътешестване до Одеса Христо Ботев. А ден по-рано - на 5 ноември, е сватбата на Стоил Попов. Такива обществени събития е елементарно да бъдат употребявани за срещи.
Най-вероятно Левски и Ботев не се виждат в Русе, само че надали е инцидентно, че идват при един и същи човек, съвсем едновременно ", споделя Антонова.
Историкът прецизира, че в края на 60-те години на 19 век Левски към момента не е издирван от полицията. В този интервал той не е прочут нито на българите, нито на турската полиция. Логично е тогава да пътува със своето име. Документите демонстрират, че на 19 октомври и на 4 ноември 1868 година Васил Иванов от Кършова още веднъж е в Русе.
" Стоил Попов, чудесно владеещ османотурски език, е притеглен като преводач и редактор на в. " Дунав " и преподавател в русчушкото класно учебно заведение.
Неоснователно упрекван в туркофилски позиции, той е най-довереното лице на Левски в административния център на Дунавския вилает, надълбоко законспириран сподвижник. От Стоил Попов Левски получава рекомендация за първата си среща с цариградските българи през декември 1868 година ", споделя Антонова.
В документите за първи път се прецизира и маршрута на Левски при прекосяването му в Румъния в края на втората обиколка из Българско. На 28 август 1869 година Васил Иванов от Елена получава позволение да пътува за Гюргево. Този път гарант му е Никола Живков.
Антонова изяснява, че братята Никола и Георги Живкови са съратници на Левски. Те са търновска фамилия и идват в Русе. Никола Живков работи в книжарницата на Христо Г. Данов, а Георги Живков е преподавател в Русе.
" В интервала септември - декември 1869 година откриваме изненадващо доста разрешителни за Васил Иванов - на 10 и 20 септември, на 19 октомври, 21 ноември и на 1 декември.
Тези прекосявания на речната граница са свързани със срещи с полската емиграция, с която българското националноосвободително придвижване реализира контакти. Според консулски отчети през 60-те години на 19 век в Русе е имало към 300 поляци. Отделно, Левски е имал предпочитание да провежда революционен канал Букурещ - Гюргево - Русе - Търново.
Известно е, че подобен канал действа по-късно - в интервала 1871 - 1876 година, през дома на семейство Обретенови. Става дума за тайната поща на Левски с Любен Каравелов и емигрантския БРЦК. В интервала 1871 - 1876 година през водната граница гладко минават оповестените за врагове на султана български революционери, неразрешените от цензурата издания на Любен Каравелов, преписка, документи на БРЦК и оръжие, нужни в битката за политическо избавление ", изяснява Антонова.
Историкът споделя, че Левски е идвал в Русе, с цел да пътува и към Варна, употребявайки първата в България жп линия.
Според Антонова последното записано идване на Васил Иванов от Елена в Русе е на 25 юни 1870 година.
Левски отсядал в дома на русенски търговец
По думите й не е ясно къде е отсядал Левски в града. Има обаче догадка, че е гостувал при едно от идванията си в дома на богат русенски търговец.
" Попаднах на мемоари, оповестени от Георги Чендов, разказни му от внука на един от богатите русенски търговци Костаки Маринович. Последният е дълги години търговец в Цариград. След това Костаки Маринович се връща в Русе, основава семейство и построява нова къща. Неговите потомци пазят спомен, че Левски е бил приютен в остарялата къща на Маринович. Тя била съборена през 30-те години на 20 век и се е намирала на сегашната ул. " Велико Търново " в крайдунавския град ", изяснява Антонова.
Изследването траяло повече от 10 години
Тя споделя, че в България единствените изцяло непокътнати документи за пътувания през граничен пункт от 60-те години на 19 век се намират в Русенския държавен списък.
" Настоящото изследване е първи опит да се направи реорганизация въз основа на издадените разрешителни за пътуванията през Русе на лицето Васил Иванов от Елена. Резултатите пораждат нови въпроси, на които историческата просвета ще търси отговори. Те ще потвърдят или отхвърлят информацията от оповестените извори ", споделя Антонова.
Изследването й траяло повече от 10 години, като следва да бъде издадена и книга.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ