Ето защо човекът е най-висшата твар
Най-податливи на външната среда са хората. Човешката нервна система се отличава от тази на шимпанзетата с по-висока гъвкавост. Това ни разрешава по-лесно да се приспособяваме, което стои в основата на оцеляването на типа ни, безапелационни са учените.
Учени от университета Джордж Вашингтон в Съединени американски щати са изследвали над 200 човешки и 200 маймунски мозъци. При хората множеството били близнаци, а шимпанзетата – братовчеди. Резултатите ясно посочили, че нервната ни система доста по-лесно се поддава на външно въздействие спрямо тази на маймуните.
Учените са разкрили, че структурата на мозъка на шимпанзетата се построява по-скоро от гените. За разлика от нея, човешката се образува значително под въздействието на външната среда и на процедура не зависи от генетичните фактори.
Неврофизиолозите назовават тази функционалност за неопределеност на мозъка гъвкавост. Именно тя е изиграла основна роля в предишното, когато античните предшественици е трябвало бързо да привикват с новата среда на обитание. Това им е разрешило да развиват културата си, да основат писмеността и да получават нови и нови познания. Всъщност, процесът продължава с цялостна мощ и през днешния ден.
Според учените тази функционалност се обуславя от обстоятелството, че човешките деца се раждат недоразвити. Мозъкът ни продължава да пораства и да се построява след излизане от утробата. Установено е, че това не е нещо ново за човешкия жанр. Изследванията демонстрират, че това се е случвало с децата на едни от първите протохора – Homo erectus, както и при неандерталците.
Изменчивостта на мозъците ни и способността им да се нагаждат към всяко външно въздействие и събитие е това, което е трансформирало маймуната в човек, на който е подарила цивилизацията, считат учените. Пред тях в този момент стои задачата да схванат какво е провокирало сходна смяна в мозъците на някои от животните и за какво не се следи у тях през днешния ден.
