Бизнесът иска прекрояване на мерките
Настояваме Планът за възобновяване да се внесе в период, споделя шефът на АИКБ Нужно е да се намерения за възстановяване на капиталовия климат, предложи Васил Велев
Да се прекроят ограниченията за поддръжка на компаниите, които търпят загуби от пандемията. За това упорстват работодателските организации и синдикатите, които дружно са предложили решения, заяви за "Стандарт " шефът на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ Васил Велев. "Мярката за опазване на приходите - 60/20, 80/0 и 75/0, работи до 31 май 2021 година Но единствено 75/0 се приближава до европейските стандарти ", сподели Велев.Предложението на работодателите и синдикатите е поддръжката да се ползва за компании, които имат спад на продажбите до 20 %, само че единствено когато не работят. Ако работят 3 дни в седмицата, за двата неработни дни да се компенсират 75% от прихода.Сега настоящата мярка е за 60 % и за времето, в което компанията работи. "Не се употребява дейно общественият запас у нас. Тази мярка би трябвало незабавно да се преформатира и да работи по новия дизайн до края на годината ", предлага Васил Велев.Друга мярка, която би трябвало да се промени, визира компании с по-голям спад на продажбите - да вземем за пример в туризма, превоза, търговията и т. н. Ако спадът на продажбите доближава до 50-60 %, Европейска комисия предлага поддръжка за покриване на закрепените разноски, като наем, защита и други, без значение от оборота, тъй като тези разноски се дължат при всички случаи.
Ако не се помогне на фирмите за тях, те се декапитализират, задлъжняват към доставчиците, изясни Велев.По думите му, целесъобразната поддръжка е до 70% за огромните и междинните компании, а за микро и дребните - до 90% от загубата. Сега такава мярка у нас, която се управлява от Национална агенция за приходите, има единствено за изцяло затворени предприятия със 100% спад на продажбите. Тази мярка би трябвало да се разшири и да обхване фирмите с огромен спад на продажбите, даже да не е 100%, изясни Велев.По думите му, това са двете съществени ограничения, които се ползват по света за справяне с провалите от коронакризата, само че у нас едната се ползва ненужно обилно, а другата не се ползва и парите не стигат до засегнатите, само че жизнеспособни компании. "Става дума за едно по-добро таргетиране и потребление на обществените запаси ", споделя той.Друго, което незабавно би трябвало да се направи, е по-добро контролиране, с цел да се усъвършенства капиталовият климат. Това е значим приоритет, уточни Велев. И добави, че през последните години нивото на вложенията у нас е незадоволително.
В интервала 2016-2019 година те са били 18% разноски за ДМА към Брутният вътрешен продукт. За 2020 година, съгласно Национален статистически институт, имаме спомагателен спад на разноските за придобиване на ДМА с 8,7% спямо 2019. Плановете на промишлените предприятия за 2021-а са за още 15% стесняване на вложенията. Важен е капиталовият климат, уточни Велев.Той акцентира, че е извънредно значимо Планът за възобновяване и устойчивот /ПВУ/ да се внесе в Еврокомисията в посочения период - 30 април. "Изпращаме послание към народните представители, в което даваме нашите оферти за доработване на проекта и внасянето му в Европейска комисия в период. По този проект имаше разнообразни версии и във втората са регистрирани до немалка степен и предложенията на Икономическия и обществен съвет. Предлагаме да се доработи този проект, да се реализира единодушие в парламентарните групи и да се внесе до 30 април. Така в средата на лятото могат да започват плановете. Авансът по този проект е 13% от тези 12 милиарда лв., които България може да вземе. Настояваме този график да се съблюдава ", сподели Велев.
Той изясни и за какво проектът би трябвало да се подаде в период. Според процедурата, след предаването би трябвало да има утвърждение от всички страни членки, което ще отнеме време. Когато графикът се изпусне, може да има и година забавяне за изплащането на парите. В същото време има период и за осъществяване на плановете, който също може да се изпусне.От АИКБ акцентират, че заложеният в ПВУ кумулативен напредък на Брутният вътрешен продукт от 21,7% за интервала 2021-2025 година, би трябвало да е по-амбициозен и да преследва най-малко 6% растеж на годишна база. За да бъде реализиран този напредък, Асоциацията упорства да бъдат планувани още 1,4 милиарда лв., обезпечени чрез трансформиране от други области от грантове в нисколихвени заеми (основно при финансирането на планове за енергийна ефективност), "Този проект е една опция да се насърчат вложения в съществуващите предприятия, да се модернизира и цифровизира стопанската система. Сумата за вложения беше 0. Ние предложихме за нововъведения и софтуерна рационализация над 1 милиард и в допълнение 700 милиона за произвеждане на ел. сила от ВЕИ ", съобщи ръководителят на АИКБ. Велев добави, че са поискали още 500 милиона лв. за възстановяване на квалификацията на работещите хора.
"Това е добра опция България да се оттласне от дъното ", безапелационен е той.Велев сподели и какво чака бизнесът от идващото държавно управление, каквото и да е то - да се резервира посоката към еврозоната и Шенген, да не се трансформира данъчният модел, да се задържи макроикономическата непоклатимост. "Очакваме курс към правова страна и господство на закона ", добави шефът на АИКБ.
Да се прекроят ограниченията за поддръжка на компаниите, които търпят загуби от пандемията. За това упорстват работодателските организации и синдикатите, които дружно са предложили решения, заяви за "Стандарт " шефът на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ Васил Велев. "Мярката за опазване на приходите - 60/20, 80/0 и 75/0, работи до 31 май 2021 година Но единствено 75/0 се приближава до европейските стандарти ", сподели Велев.Предложението на работодателите и синдикатите е поддръжката да се ползва за компании, които имат спад на продажбите до 20 %, само че единствено когато не работят. Ако работят 3 дни в седмицата, за двата неработни дни да се компенсират 75% от прихода.Сега настоящата мярка е за 60 % и за времето, в което компанията работи. "Не се употребява дейно общественият запас у нас. Тази мярка би трябвало незабавно да се преформатира и да работи по новия дизайн до края на годината ", предлага Васил Велев.Друга мярка, която би трябвало да се промени, визира компании с по-голям спад на продажбите - да вземем за пример в туризма, превоза, търговията и т. н. Ако спадът на продажбите доближава до 50-60 %, Европейска комисия предлага поддръжка за покриване на закрепените разноски, като наем, защита и други, без значение от оборота, тъй като тези разноски се дължат при всички случаи.
Ако не се помогне на фирмите за тях, те се декапитализират, задлъжняват към доставчиците, изясни Велев.По думите му, целесъобразната поддръжка е до 70% за огромните и междинните компании, а за микро и дребните - до 90% от загубата. Сега такава мярка у нас, която се управлява от Национална агенция за приходите, има единствено за изцяло затворени предприятия със 100% спад на продажбите. Тази мярка би трябвало да се разшири и да обхване фирмите с огромен спад на продажбите, даже да не е 100%, изясни Велев.По думите му, това са двете съществени ограничения, които се ползват по света за справяне с провалите от коронакризата, само че у нас едната се ползва ненужно обилно, а другата не се ползва и парите не стигат до засегнатите, само че жизнеспособни компании. "Става дума за едно по-добро таргетиране и потребление на обществените запаси ", споделя той.Друго, което незабавно би трябвало да се направи, е по-добро контролиране, с цел да се усъвършенства капиталовият климат. Това е значим приоритет, уточни Велев. И добави, че през последните години нивото на вложенията у нас е незадоволително.
В интервала 2016-2019 година те са били 18% разноски за ДМА към Брутният вътрешен продукт. За 2020 година, съгласно Национален статистически институт, имаме спомагателен спад на разноските за придобиване на ДМА с 8,7% спямо 2019. Плановете на промишлените предприятия за 2021-а са за още 15% стесняване на вложенията. Важен е капиталовият климат, уточни Велев.Той акцентира, че е извънредно значимо Планът за възобновяване и устойчивот /ПВУ/ да се внесе в Еврокомисията в посочения период - 30 април. "Изпращаме послание към народните представители, в което даваме нашите оферти за доработване на проекта и внасянето му в Европейска комисия в период. По този проект имаше разнообразни версии и във втората са регистрирани до немалка степен и предложенията на Икономическия и обществен съвет. Предлагаме да се доработи този проект, да се реализира единодушие в парламентарните групи и да се внесе до 30 април. Така в средата на лятото могат да започват плановете. Авансът по този проект е 13% от тези 12 милиарда лв., които България може да вземе. Настояваме този график да се съблюдава ", сподели Велев.
Той изясни и за какво проектът би трябвало да се подаде в период. Според процедурата, след предаването би трябвало да има утвърждение от всички страни членки, което ще отнеме време. Когато графикът се изпусне, може да има и година забавяне за изплащането на парите. В същото време има период и за осъществяване на плановете, който също може да се изпусне.От АИКБ акцентират, че заложеният в ПВУ кумулативен напредък на Брутният вътрешен продукт от 21,7% за интервала 2021-2025 година, би трябвало да е по-амбициозен и да преследва най-малко 6% растеж на годишна база. За да бъде реализиран този напредък, Асоциацията упорства да бъдат планувани още 1,4 милиарда лв., обезпечени чрез трансформиране от други области от грантове в нисколихвени заеми (основно при финансирането на планове за енергийна ефективност), "Този проект е една опция да се насърчат вложения в съществуващите предприятия, да се модернизира и цифровизира стопанската система. Сумата за вложения беше 0. Ние предложихме за нововъведения и софтуерна рационализация над 1 милиард и в допълнение 700 милиона за произвеждане на ел. сила от ВЕИ ", съобщи ръководителят на АИКБ. Велев добави, че са поискали още 500 милиона лв. за възстановяване на квалификацията на работещите хора.
"Това е добра опция България да се оттласне от дъното ", безапелационен е той.Велев сподели и какво чака бизнесът от идващото държавно управление, каквото и да е то - да се резервира посоката към еврозоната и Шенген, да не се трансформира данъчният модел, да се задържи макроикономическата непоклатимост. "Очакваме курс към правова страна и господство на закона ", добави шефът на АИКБ.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ