Българско зелено сирене покори света
Наред с лютеницата и баницата България към този момент се слави по света и като страната на зеленото сирене. Ако за пръв път чувате за него, то евентуално до в този момент не сте минавали край китното тетевенско селце Черни Вит, което в действителност е Меката на производството на забавния тип сирене, който няма аналог на никое място на Балканите.
През последните няколко години славата му надвишава рамките на страната ни и стига чак до Италия, Франция и Швейцария. Трите водещи страни в производството на най-хубавите, характерни и скъпи сирена в целия свят. От потънало в забвение село, Черни Вит се трансформира в нов атрактивен туристически център, който притегля гурмани от разнообразни точки на Европа, които желаят да се срещнат от близко с процеса на произвеждане на феноменалното сирене, както и да опитат от него от първа ръка.
Каква обаче е историята на зеленото сирене? Оказва се, че още преди епохи хората, населявали района на Тетевенския Балкан, отглеждали многочислени стада с овце, които били техният главен занаят и прехранване. Жителите на село Черни Вит правели от овчето мляко домашно сирене по характерна технология. Те съхранявали калъпите в дървени качета, в които с времето саламурата започвала да се оцежда през порите на дървесината, написа dir.bg.
През летния сезон сиренето кътали в селските мазета, като наложителни условия за това били температура от 10-12 градуса и съществуване на влага. Качетата отваряли през пролетта, а при директното взаимоотношение на сиренето с хладния и мокър планински въздух, върху него се образувала мухъл, която придавала забавния му зеленикав цвят.
Дълго време локалните хора считали плесенното сирене за некачествено и го изхвърляли с лека ръка. В интервала на 70-те години на XX век дървените качета били сменени от пластмасови бидони. Тази основна смяна, несъмнено, нарушила напълно софтуерния развой и плесенното сирене съвсем изцяло изчезнало.
Митовете и легендите за него обаче траяли да се популяризират и достигнали до специалисти от интернационална организация, изследваща разнообразни типове достоверни и редки локални храни.
Така през 2017 година в Черни Вит пристигнали италиански експерти, които издирвали зеленото сирене. Със съдействието на кмета на селото почнали да разпитват локалното население каква тъкмо е тайната, а те отговаряли, че такава няма. Плесен по сирената им към този момент липсвала, като се изключи една единствена къща, където възрастно семейство пазело късче от зеленото сирене с размерите на кибритена кутийка. То било забравено в остаряло дървено каче, а специалистите решили да го показват на международното ревю на сиренето в италианския град Бра.
Там нашенското сирене направило истински възторг и било оценено извънредно високо поради своята уникалност и ненадминати качество и усет. На въпросното ревю всяка година се демонстрират стотици сирена, създавани по старинни технологии от епохи. Българското зелено сирене обаче съумяло да засенчи даже испанско сирене, узряло в забрадка от муселин, швейцарско сирене с печени конопени семена, както и такова, създадено съвсем като това, което Леонардо да Винчи подарява като сватбена торта в края на XV век.
После трима биолози се заемат с идеята да открият тъкмо какви температура и мокрота са нужни, с цел да зрее зеленото сирене. След десетки опити съумяват и производството му се възражда още веднъж в Черни Вит. По време на опита с клинични проучвания се потвърждава, че съставът на млякото, добито от локалните животни, е доста по-различен от тези от други български райони. В региона се отглежда главно Тетевенска овца, само че заради редуцирания ѝ брой стадата постоянно са били смесвани с представители на породата Каракачанска овца. Така се получил забавният микс от качествено мляко, който е от съществена значение за крайния резултат.
Пръв със задачата да възроди производството на зеленото сирене в Черни Вит се заема някогашният кмет Цветан Димитров, биолог по специалност. Към днешна дата и дузина локални хора към този момент са подготвени и просветени в истинската рецепта и вършат сиренето в домовете си.
Масово произвеждане в селото няма, с цел да се резервира ползата все по този начин жив. Очевидно методът им е верен, тъй като през цялата година там се тълпят туристи, като усещане прави, че множеството са чужденци.
Отскоро в селото се организира и годишен празник на сирената, където също може да бъде опитан и фамозният им зелен деликатес. Текстурата му по-скоро може да бъде избрана като кремообразна, ароматът му - като влажно-землист, а усетът му се отличава с фина пикантна нотка.
През последните няколко години славата му надвишава рамките на страната ни и стига чак до Италия, Франция и Швейцария. Трите водещи страни в производството на най-хубавите, характерни и скъпи сирена в целия свят. От потънало в забвение село, Черни Вит се трансформира в нов атрактивен туристически център, който притегля гурмани от разнообразни точки на Европа, които желаят да се срещнат от близко с процеса на произвеждане на феноменалното сирене, както и да опитат от него от първа ръка.
Каква обаче е историята на зеленото сирене? Оказва се, че още преди епохи хората, населявали района на Тетевенския Балкан, отглеждали многочислени стада с овце, които били техният главен занаят и прехранване. Жителите на село Черни Вит правели от овчето мляко домашно сирене по характерна технология. Те съхранявали калъпите в дървени качета, в които с времето саламурата започвала да се оцежда през порите на дървесината, написа dir.bg.
През летния сезон сиренето кътали в селските мазета, като наложителни условия за това били температура от 10-12 градуса и съществуване на влага. Качетата отваряли през пролетта, а при директното взаимоотношение на сиренето с хладния и мокър планински въздух, върху него се образувала мухъл, която придавала забавния му зеленикав цвят.
Дълго време локалните хора считали плесенното сирене за некачествено и го изхвърляли с лека ръка. В интервала на 70-те години на XX век дървените качета били сменени от пластмасови бидони. Тази основна смяна, несъмнено, нарушила напълно софтуерния развой и плесенното сирене съвсем изцяло изчезнало.
Митовете и легендите за него обаче траяли да се популяризират и достигнали до специалисти от интернационална организация, изследваща разнообразни типове достоверни и редки локални храни.
Така през 2017 година в Черни Вит пристигнали италиански експерти, които издирвали зеленото сирене. Със съдействието на кмета на селото почнали да разпитват локалното население каква тъкмо е тайната, а те отговаряли, че такава няма. Плесен по сирената им към този момент липсвала, като се изключи една единствена къща, където възрастно семейство пазело късче от зеленото сирене с размерите на кибритена кутийка. То било забравено в остаряло дървено каче, а специалистите решили да го показват на международното ревю на сиренето в италианския град Бра.
Там нашенското сирене направило истински възторг и било оценено извънредно високо поради своята уникалност и ненадминати качество и усет. На въпросното ревю всяка година се демонстрират стотици сирена, създавани по старинни технологии от епохи. Българското зелено сирене обаче съумяло да засенчи даже испанско сирене, узряло в забрадка от муселин, швейцарско сирене с печени конопени семена, както и такова, създадено съвсем като това, което Леонардо да Винчи подарява като сватбена торта в края на XV век.
После трима биолози се заемат с идеята да открият тъкмо какви температура и мокрота са нужни, с цел да зрее зеленото сирене. След десетки опити съумяват и производството му се възражда още веднъж в Черни Вит. По време на опита с клинични проучвания се потвърждава, че съставът на млякото, добито от локалните животни, е доста по-различен от тези от други български райони. В региона се отглежда главно Тетевенска овца, само че заради редуцирания ѝ брой стадата постоянно са били смесвани с представители на породата Каракачанска овца. Така се получил забавният микс от качествено мляко, който е от съществена значение за крайния резултат.
Пръв със задачата да възроди производството на зеленото сирене в Черни Вит се заема някогашният кмет Цветан Димитров, биолог по специалност. Към днешна дата и дузина локални хора към този момент са подготвени и просветени в истинската рецепта и вършат сиренето в домовете си.
Масово произвеждане в селото няма, с цел да се резервира ползата все по този начин жив. Очевидно методът им е верен, тъй като през цялата година там се тълпят туристи, като усещане прави, че множеството са чужденци.
Отскоро в селото се организира и годишен празник на сирената, където също може да бъде опитан и фамозният им зелен деликатес. Текстурата му по-скоро може да бъде избрана като кремообразна, ароматът му - като влажно-землист, а усетът му се отличава с фина пикантна нотка.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ