За да разбера баща си, трябваше да науча за деня, в който беше застрелян
„ Рамене! “ помолих аз. „ Рамене! Рамене! “
Като дете обичах да яхвам на раменете на татко си. Седейки горе, разтрих плешивото място на главата му. „ От прекалено много виждане “, изясни той за загубата на коса.
След това бръкнах в дребния кратер с размерите на палеца ми тъкмо над дясното му рамо.
„ Тате, разкажи ми историята още веднъж “, помолих аз, „ за това по какъв начин си бил убит. “
По-късно бих преразказал историята на всеки другар от началното учебно заведение – и чужд – който би ме слушал.
Историята се развива през март 2002 година на улица в Рамала, която не можах да си показва. Баща ми беше там, като докладваше за The Boston Globe за началото на едномесечната блокада на израелската войска на комплекса на тогавашния президент на Палестинските управляващи Ясер Арафат. Бях на 10 месеца и бях в сигурност вкъщи с майка си в Съединените щати, забравяйки заплахата, пред която беше изправен татко ми.
Това беше разгарът на втората интифада (2000-05), палестинското въстание...
Прочетете целия текст »
