Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
Напоследък съвсем на всички места четем, че с цел да бъдем щастливи, би трябвало да сме малко егоисти, да обръщаме повече внимание на нашето Аз. „ Проповядването “ на така наречен здравословен нарцисизъм придобива все по-голяма мощ. Истината е, че в случай че не тръгнеш от себе си в опити да бъдеш някой за другите, няма по какъв начин да успееш. Тук обаче има едно „ само че “ и то е, че времето заделено за нас и нашите проблеми, не трябва да се трансформира в приоритет дотам, че да нямаме и един час, в който да изслушаме другар и да му кажем няколко благи думи. Знаем ли къде са границите на личния ни нарцисизъм? Кога и до какъв брой сме длъжни да прекарваме време с другите, да им споделяме живота си?
“На първо място би трябвало да стартираме от там, че в случай че не обичаш самичък себе си, започваш да искаш от другите да ти дават това, което самичък не си даваш. ”
Не можеш и да им дадеш, тъй като на теб самият не ти е обещано задоволително. Тук напълно простичкият образец е този, че когато една жена е красива (т.е. на нея и е обещано достатъчно), тя няма потребност от похвали и ненужно внимание, което да я кара да се усеща такава. И още нещо - една хубава (уверена в себе си) жена постоянно е подготвена да даде - най-малкото да направи комплимент на друга хубава жена. Нима не сте го забелязали? Рядко ще ви се случи някоя по-пълничка или не до там съвършена ваша другарка да ви каже какъв брой харесва външния ви тип.
Ако пък не познаваме добре себе си, ние не имаме вяра в личния си разум и благоприятни условия. А това подозрение в личното ни Аз, поражда боязън, който от своя страна може да бъде причина да манипулираме близките, пробвайки си да си доставим от тях това, което липсва у нас. Дали не ви в позната обстановката, в която някой се пробва да ви „ вкара “ думи в устата, потвърждавайки, че сте споделили нещо по тъкмо избран метод. Вие знаете, че сте го споделили напълно „ другояче “, в различен смисъл, че даже не сте придали значимост на тези ваши думи, само че „ в този момент “ те биват изкарвани тотално разнообразни - в опит индивидът против вас да се изкара прав.
Всъщност, с цел да съумяваме да бъдем потребни на себе си в рационални граници, без да подценяваме другите, преди всичко би трябвало да се научим да разграничаваме здравословния нарцисизъм от нездравословния егоцентризъм. Това става най-лесно като си дадем сметка кой от кого какво желае.
Егоистът не разрешава да му се бъркат в живота. Държи на това да прави това, което той е решил. На собствен ред обаче, също не се намесва в живота на близките - има условия само към себе си.
Егоцентрикът също се грижи за личните си стремежи, само че изисква и другите да вършат това - да му угаждат и да са разполагаем. Егоцентрикът желае да промени своя живот, променяйки живота и на заобикалящите го.
“Важно е да помним, че никой няма право да ни споделя до каква степен да издигаме себе си и по кое време да обърнем внимание и на другите. ”
И въпреки всичко е хубаво да помним, че егоистите се възползват от опциите, които им се оферират и се развиват в посоката, която са избрали, без това да им пречи да оказват помощ на другите. И тук ще ви дадем един елементарен образец - в случай че имате доста задължения в офиса и ви се обадят двама другари - единият с молба за незабавен заем, а другият, ненадейно озовал се в болница на легло, при кого ще отидете? Да, има и други фактори, за които ще попитате и ще обмислите и въпреки всичко - мнозина от вас ще изберат оня, чийто здраве е застрашено. Поне в този миг. Казано по различен метод - не е целесъобразно да се втурвате да помагате за щяло и не щяло, само че въпреки всичко да се отзовавате, когато ви изискат поддръжка.
Преди време ми се случи да чуя диалог, в който позната обясняваше на своя другарка, че няма пари, с които да и услужи, само че ще изиска от другаде. При това тези пари не бяха значими - с тях не се спасяваше човешки живот, а се купуваха нови движимости. В този случай надали би трябвало незабавно да се втурнем, замесвайки и други другари в заеми, които не са за нас и които могат да ни вкарат в неприятности със закъснели периоди и така нататък Жертвоготовността от време на време не е полезност. И несъмнено едни неща са по-важни от други. Хубаво е да се научим да преценяме трезво и да степенуваме.
“Човечеството ще загине, в случай че не се крепи навръх това - на даването, съдействието, помощта по отношение на близките. ”
И тъкмо по тази причина и се назоваваме индивиди - тъй като сме способни на състрадание, изпитваме нужда да се застъпим за другите, да помогнем. Точно по този метод укрепваме връзките между тях, сътворяваме доверие и същинско другарство. Изследвания потвърждават, че даването и помощта ни откъсват от паниките, карат ни да се усещаме по-добре, ускоряват чувството ни за полза, облагодетелстват обществото. Егоцентризмът сигурно няма място тук, само че малко нарцисизъм, „ гарниран “ с „ едно мислено “ постоянно може да ни помогне. Защото не постоянно оказваме помощ на верните хора. Ако обаче си сложим граници, които са като закон за нас, е прекомерно евентуално да успеем да съхраним по-голяма част от добротата си (по-рядко ще бъдем излъгани), която да използваме за верните хора. Когато ограничите помощта и даването, е обикновено да ви е тъжно, само че помнете, че ще ви бъде не по-малко такова, в случай че го вършиме за хора, които са напълно обладани от себе си и не са способни даже да кажат „ благодаря “.
Ако вие оставате гладни за сметка на другите, припомнете си, че една гладна майка не може да нахрани детето си… От друга страна обаче, има хора и хора. На някои им е заложено да живеят в името на другите и това ги удовлетворява същински. Никога няма да не помни майка ми, която в сложен за нея миг, когато беше на легло, хващаше телефона и с часове говореше с нейна другарка, която също беше на легло, само че в още по-тежко положение. За майка ми това да окуражи някого беше истински лек за нейното положение.
“Всъщност, здравословният нарцисизъм се показва главно в това да имаш време за себе си, само че и да бъдеш в синхрон с думите си по отношение на близките. ”
Започнете от тук - просто спазвайте дадената дума. Често си споделяме „ ще ти се обадя на следващия ден “, „ ще ти пиша в събота “, „ ще се чуем тези дни “, а по-късно се оказва, че на следващия ден е минало без позвъняване, в събота даже не си спомняш на кого би трябвало да се обадиш, а „ тези дни “ могат да дойдат и след месеци. Не хвърляйте думите си напразно! Понякога даже единствено едно две минутно телефонно позвъняване споделя всичко за вас. Не подминавайте дребните жестове!
Не всеки може да скочи в огъня (в дословния смисъл) поради различен. Някои даже поради личните си деца не биха го създали. От боязън. За личния си живот. Други обаче, не го ли създадат (дори за непознат), все едно не са били там. За тях няма и секунда време, в което да се двоумят. И е в действителност прелестно, че има такива хора. Много по-хубаво е да се жертваш и да останеш засегнат, в сравнение с да стоиш и да наблюдаваш. Защото животът е безусловно това в съвсем всяко отношение - да се хвърлиш в „ огъня “, без да мислиш дали ще оцелееш. Но най-малко ще знаеш, че си живял пълноценно!
“На първо място би трябвало да стартираме от там, че в случай че не обичаш самичък себе си, започваш да искаш от другите да ти дават това, което самичък не си даваш. ”
Не можеш и да им дадеш, тъй като на теб самият не ти е обещано задоволително. Тук напълно простичкият образец е този, че когато една жена е красива (т.е. на нея и е обещано достатъчно), тя няма потребност от похвали и ненужно внимание, което да я кара да се усеща такава. И още нещо - една хубава (уверена в себе си) жена постоянно е подготвена да даде - най-малкото да направи комплимент на друга хубава жена. Нима не сте го забелязали? Рядко ще ви се случи някоя по-пълничка или не до там съвършена ваша другарка да ви каже какъв брой харесва външния ви тип.
Ако пък не познаваме добре себе си, ние не имаме вяра в личния си разум и благоприятни условия. А това подозрение в личното ни Аз, поражда боязън, който от своя страна може да бъде причина да манипулираме близките, пробвайки си да си доставим от тях това, което липсва у нас. Дали не ви в позната обстановката, в която някой се пробва да ви „ вкара “ думи в устата, потвърждавайки, че сте споделили нещо по тъкмо избран метод. Вие знаете, че сте го споделили напълно „ другояче “, в различен смисъл, че даже не сте придали значимост на тези ваши думи, само че „ в този момент “ те биват изкарвани тотално разнообразни - в опит индивидът против вас да се изкара прав.
Всъщност, с цел да съумяваме да бъдем потребни на себе си в рационални граници, без да подценяваме другите, преди всичко би трябвало да се научим да разграничаваме здравословния нарцисизъм от нездравословния егоцентризъм. Това става най-лесно като си дадем сметка кой от кого какво желае.
Егоистът не разрешава да му се бъркат в живота. Държи на това да прави това, което той е решил. На собствен ред обаче, също не се намесва в живота на близките - има условия само към себе си.
Егоцентрикът също се грижи за личните си стремежи, само че изисква и другите да вършат това - да му угаждат и да са разполагаем. Егоцентрикът желае да промени своя живот, променяйки живота и на заобикалящите го.
“Важно е да помним, че никой няма право да ни споделя до каква степен да издигаме себе си и по кое време да обърнем внимание и на другите. ”
И въпреки всичко е хубаво да помним, че егоистите се възползват от опциите, които им се оферират и се развиват в посоката, която са избрали, без това да им пречи да оказват помощ на другите. И тук ще ви дадем един елементарен образец - в случай че имате доста задължения в офиса и ви се обадят двама другари - единият с молба за незабавен заем, а другият, ненадейно озовал се в болница на легло, при кого ще отидете? Да, има и други фактори, за които ще попитате и ще обмислите и въпреки всичко - мнозина от вас ще изберат оня, чийто здраве е застрашено. Поне в този миг. Казано по различен метод - не е целесъобразно да се втурвате да помагате за щяло и не щяло, само че въпреки всичко да се отзовавате, когато ви изискат поддръжка.
Преди време ми се случи да чуя диалог, в който позната обясняваше на своя другарка, че няма пари, с които да и услужи, само че ще изиска от другаде. При това тези пари не бяха значими - с тях не се спасяваше човешки живот, а се купуваха нови движимости. В този случай надали би трябвало незабавно да се втурнем, замесвайки и други другари в заеми, които не са за нас и които могат да ни вкарат в неприятности със закъснели периоди и така нататък Жертвоготовността от време на време не е полезност. И несъмнено едни неща са по-важни от други. Хубаво е да се научим да преценяме трезво и да степенуваме.
“Човечеството ще загине, в случай че не се крепи навръх това - на даването, съдействието, помощта по отношение на близките. ”
И тъкмо по тази причина и се назоваваме индивиди - тъй като сме способни на състрадание, изпитваме нужда да се застъпим за другите, да помогнем. Точно по този метод укрепваме връзките между тях, сътворяваме доверие и същинско другарство. Изследвания потвърждават, че даването и помощта ни откъсват от паниките, карат ни да се усещаме по-добре, ускоряват чувството ни за полза, облагодетелстват обществото. Егоцентризмът сигурно няма място тук, само че малко нарцисизъм, „ гарниран “ с „ едно мислено “ постоянно може да ни помогне. Защото не постоянно оказваме помощ на верните хора. Ако обаче си сложим граници, които са като закон за нас, е прекомерно евентуално да успеем да съхраним по-голяма част от добротата си (по-рядко ще бъдем излъгани), която да използваме за верните хора. Когато ограничите помощта и даването, е обикновено да ви е тъжно, само че помнете, че ще ви бъде не по-малко такова, в случай че го вършиме за хора, които са напълно обладани от себе си и не са способни даже да кажат „ благодаря “.
Ако вие оставате гладни за сметка на другите, припомнете си, че една гладна майка не може да нахрани детето си… От друга страна обаче, има хора и хора. На някои им е заложено да живеят в името на другите и това ги удовлетворява същински. Никога няма да не помни майка ми, която в сложен за нея миг, когато беше на легло, хващаше телефона и с часове говореше с нейна другарка, която също беше на легло, само че в още по-тежко положение. За майка ми това да окуражи някого беше истински лек за нейното положение.
“Всъщност, здравословният нарцисизъм се показва главно в това да имаш време за себе си, само че и да бъдеш в синхрон с думите си по отношение на близките. ”
Започнете от тук - просто спазвайте дадената дума. Често си споделяме „ ще ти се обадя на следващия ден “, „ ще ти пиша в събота “, „ ще се чуем тези дни “, а по-късно се оказва, че на следващия ден е минало без позвъняване, в събота даже не си спомняш на кого би трябвало да се обадиш, а „ тези дни “ могат да дойдат и след месеци. Не хвърляйте думите си напразно! Понякога даже единствено едно две минутно телефонно позвъняване споделя всичко за вас. Не подминавайте дребните жестове!
Не всеки може да скочи в огъня (в дословния смисъл) поради различен. Някои даже поради личните си деца не биха го създали. От боязън. За личния си живот. Други обаче, не го ли създадат (дори за непознат), все едно не са били там. За тях няма и секунда време, в което да се двоумят. И е в действителност прелестно, че има такива хора. Много по-хубаво е да се жертваш и да останеш засегнат, в сравнение с да стоиш и да наблюдаваш. Защото животът е безусловно това в съвсем всяко отношение - да се хвърлиш в „ огъня “, без да мислиш дали ще оцелееш. Но най-малко ще знаеш, че си живял пълноценно!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ