Как се става... татко - I
Напоследък слушам оттук- оттова, по градинки и конгреси едни и същи недоволства от страна на майките – „ Той ( мъжът ми ) не взе участие въобще в гледането на детето ”. И оглеждайки се в близост, виждам забележителен брой майки с колички, триколки и колела, без таткото да е там. Сякаш бащите се включват в живота на детето в учебната възраст, а до тогава прекараното им време с децата е измолено от изтормозени майки. Същите, които не откриват съвсем никакво време за домакинстване, работа, а какво остава за себе си и своя си живот.
Разбирам ги тези дами - заключени в клопката на безпомощността и безконечното надпреварване с времето. Но и си мисля, че доста от дълго време съществено са сбъркали в наместването на връзките „ жена + мъж + дете ”.
Особен и доста самостоятелен е моментът, в който се решаваме да имаме деца. (Разбира се не постоянно е планирано) Всеки има свои показа, свои подбуди, намесват се и други хора, външни фактори. Въпреки това никой не е подготвен да стане родител, без значение дали към този момент имаш пет- шест племенника, отгледал си по- дребните си братя и сестри или обичаната ти игра като дребна е „ на майка ”. Няма учебно заведение за това, няма книга, няма научно- известно телевизионно предаване. Всичко е в крачка, всичко е на база опит- грешка- трупане на опит. И за нас, и за тях. И въпреки ние дамите да сме натоварени с някои публични упования и от дребни си играем с кукли и все храним някое „ бебе ”, вероятно мисълта за дете ни е надалеч по- близка. Като прибавим едвам доловимото цъкане на биологичния часовник, нормално ние дамите сме основатели на решението. Оттук нататък задачата ни е да навием и половинката с разнообразни похвати.
Обаче
Не се и замисляме какъв татко би бил той, мислим единствено какъв брой ще е хубаво да има бебе, за което да се грижим и какви чудесни и разнообразни от всички останали майки ще бъдем, какъв брой ще ни отива едно коремче и какъв брой са прелестни детските дрешки. А какви бащи ще бъдат мъжете ни – никой не може да каже. Каква роля ще играят – също. Но едно е несъмнено – двама вземат участие в тази игра – от „ правенето ”, та чак до края. Затова, водени от инстинкта и от опита си, основан само на физически множеството време, прекарано с детето, ние дамите сме просто длъжни да водим мъжа си по този път. Макар да вървим единствено с една крачка по- напред от него. И опрощение за едно не- замесване в този свят, просто няма. Ако си мислим, че фактът, че бащата не познава детето си, не прекарва време уединено с него, не играе и не се интересува от живота му, е по виновност единствено на мъжа, ние надълбоко се лъжем - отговорни сме единствено ние, мъжете просто се пускат по течението на личното си улеснение.
Как въпреки всичко стартира всичко?
Дали той е подготвен? Казал ви е, че желае?
За множеството мъже децата стават единствено за игра. Същество, което да му се радва и боготвори или с което да си поиграе, изключително, когато се върне от работа. Ако ще си приказваме и ще се учим на нещо, стигаме до учебната възраст, когато някои мъже си показват едни умни, възпитани деца, с които могат да си бъбрят за футбол или да учат на карти. Лошо няма, несъмнено, и това е част от родителството. Но времето в това време като че ли липсва в визиите им, а чисто физиологичните грижи са едно бяло леке, мъгла. „ Затова има майка, нали? ” Ето по тази причина единствено „ настояването ” нищо не значи. Наблюдавайте го – харесва ли му да е с деца, гушка ли бебоци, издава ли смешни звуци, не запомнил въпреки за минута чутовната си неустрашимост и че може би някой себеподобен ще го сметне за палячо? Може би няма чак толкоз срещу да бъде наплют, оцапан с пюре и хубаво поритан? Има едни дребни неща, които единствено една жена усеща и който издават „ готовия ” мъж. Естествено, че сигурната, надеждна работа, грижите за дома и за вас като обичана, жена и стопанка, не са за занемаряване. Но те нямат такава директна връзка с бащинството. Този мъж може в никакъв случай да не пожелае да стане татко.
И по този начин
Отговорността към „ бебе- правенето ” е смъкната от плещите му, той още веднъж се е потвърдил, че е мъж и „ я може И тая работа ”. За вас стартира чудото на бременността, а за него – някоя договорка или пък международното по футбол. Грешка! Да, отново продължавате да сте двама. И в тази игра, нищо, че бебето не е в неговия стомах, не се буди нощем два- три пъти да върви до тоалетната, не повръща всяка заран и несъмнено не го боли кръста. Говорите ли за бебето? Представяте ли си го? Ходете на прегледите дружно, четете му за развиването на бебето във всеки месец. Когато бебето зарита, сложете ръката му на корема си. Това ще го възхити. Въвличайте го в това прекарване. То така и така е толкоз непознато за него, в случай че не го извършите вие – той надали ще има самодейността. И не прекалявайте с недоволствата. За множеството мъже дамите им се трансформират до неразбираемост – нервни, плачливи, взискателни, постоянно изтощени и разсеяни. Така ще го отблъснете сигурно от себе си. Той просто ще се зарине с работа и задължения, „ до момента в който мине тази полуда ”. Да, знам, че не ви е елементарно, само че мъжете бягат от мрънкането като от чума. Ако желаете той да ви схваща и утешава, просто го направете – поговорете. А ето, че има нещо, в което той може да се включи с възторг. Ремонтът, сглобяването на леглото, пазаруването на количката. Пазарувайте дружно, само че не и два часа за едно бебешко боди или шапчица, съпроводено от ахкане и пъшкане „ какъв брой са сладки ”, а делово и акуратно на въпроса. С наближаването изборът на име е другото нещо, с което той сигурно ще се ангажира. Обяснете му по какъв начин протича раждането ( без детайлности, множеството мъже изгубват незабавно от мъжествения си издръжливост единствено при споменаването на контракции, разобличаване и другите подбни термини ), какво се чака от него, документи, по кое време да пристигна и какво да носи при изписването ви – фотоапарат, цветя за акушерката и други такива.
Продължава:
Как се става... баща - II
Разбирам ги тези дами - заключени в клопката на безпомощността и безконечното надпреварване с времето. Но и си мисля, че доста от дълго време съществено са сбъркали в наместването на връзките „ жена + мъж + дете ”.
Особен и доста самостоятелен е моментът, в който се решаваме да имаме деца. (Разбира се не постоянно е планирано) Всеки има свои показа, свои подбуди, намесват се и други хора, външни фактори. Въпреки това никой не е подготвен да стане родител, без значение дали към този момент имаш пет- шест племенника, отгледал си по- дребните си братя и сестри или обичаната ти игра като дребна е „ на майка ”. Няма учебно заведение за това, няма книга, няма научно- известно телевизионно предаване. Всичко е в крачка, всичко е на база опит- грешка- трупане на опит. И за нас, и за тях. И въпреки ние дамите да сме натоварени с някои публични упования и от дребни си играем с кукли и все храним някое „ бебе ”, вероятно мисълта за дете ни е надалеч по- близка. Като прибавим едвам доловимото цъкане на биологичния часовник, нормално ние дамите сме основатели на решението. Оттук нататък задачата ни е да навием и половинката с разнообразни похвати.
Обаче
Не се и замисляме какъв татко би бил той, мислим единствено какъв брой ще е хубаво да има бебе, за което да се грижим и какви чудесни и разнообразни от всички останали майки ще бъдем, какъв брой ще ни отива едно коремче и какъв брой са прелестни детските дрешки. А какви бащи ще бъдат мъжете ни – никой не може да каже. Каква роля ще играят – също. Но едно е несъмнено – двама вземат участие в тази игра – от „ правенето ”, та чак до края. Затова, водени от инстинкта и от опита си, основан само на физически множеството време, прекарано с детето, ние дамите сме просто длъжни да водим мъжа си по този път. Макар да вървим единствено с една крачка по- напред от него. И опрощение за едно не- замесване в този свят, просто няма. Ако си мислим, че фактът, че бащата не познава детето си, не прекарва време уединено с него, не играе и не се интересува от живота му, е по виновност единствено на мъжа, ние надълбоко се лъжем - отговорни сме единствено ние, мъжете просто се пускат по течението на личното си улеснение.
Как въпреки всичко стартира всичко?
Дали той е подготвен? Казал ви е, че желае?
За множеството мъже децата стават единствено за игра. Същество, което да му се радва и боготвори или с което да си поиграе, изключително, когато се върне от работа. Ако ще си приказваме и ще се учим на нещо, стигаме до учебната възраст, когато някои мъже си показват едни умни, възпитани деца, с които могат да си бъбрят за футбол или да учат на карти. Лошо няма, несъмнено, и това е част от родителството. Но времето в това време като че ли липсва в визиите им, а чисто физиологичните грижи са едно бяло леке, мъгла. „ Затова има майка, нали? ” Ето по тази причина единствено „ настояването ” нищо не значи. Наблюдавайте го – харесва ли му да е с деца, гушка ли бебоци, издава ли смешни звуци, не запомнил въпреки за минута чутовната си неустрашимост и че може би някой себеподобен ще го сметне за палячо? Може би няма чак толкоз срещу да бъде наплют, оцапан с пюре и хубаво поритан? Има едни дребни неща, които единствено една жена усеща и който издават „ готовия ” мъж. Естествено, че сигурната, надеждна работа, грижите за дома и за вас като обичана, жена и стопанка, не са за занемаряване. Но те нямат такава директна връзка с бащинството. Този мъж може в никакъв случай да не пожелае да стане татко.
И по този начин
Отговорността към „ бебе- правенето ” е смъкната от плещите му, той още веднъж се е потвърдил, че е мъж и „ я може И тая работа ”. За вас стартира чудото на бременността, а за него – някоя договорка или пък международното по футбол. Грешка! Да, отново продължавате да сте двама. И в тази игра, нищо, че бебето не е в неговия стомах, не се буди нощем два- три пъти да върви до тоалетната, не повръща всяка заран и несъмнено не го боли кръста. Говорите ли за бебето? Представяте ли си го? Ходете на прегледите дружно, четете му за развиването на бебето във всеки месец. Когато бебето зарита, сложете ръката му на корема си. Това ще го възхити. Въвличайте го в това прекарване. То така и така е толкоз непознато за него, в случай че не го извършите вие – той надали ще има самодейността. И не прекалявайте с недоволствата. За множеството мъже дамите им се трансформират до неразбираемост – нервни, плачливи, взискателни, постоянно изтощени и разсеяни. Така ще го отблъснете сигурно от себе си. Той просто ще се зарине с работа и задължения, „ до момента в който мине тази полуда ”. Да, знам, че не ви е елементарно, само че мъжете бягат от мрънкането като от чума. Ако желаете той да ви схваща и утешава, просто го направете – поговорете. А ето, че има нещо, в което той може да се включи с възторг. Ремонтът, сглобяването на леглото, пазаруването на количката. Пазарувайте дружно, само че не и два часа за едно бебешко боди или шапчица, съпроводено от ахкане и пъшкане „ какъв брой са сладки ”, а делово и акуратно на въпроса. С наближаването изборът на име е другото нещо, с което той сигурно ще се ангажира. Обяснете му по какъв начин протича раждането ( без детайлности, множеството мъже изгубват незабавно от мъжествения си издръжливост единствено при споменаването на контракции, разобличаване и другите подбни термини ), какво се чака от него, документи, по кое време да пристигна и какво да носи при изписването ви – фотоапарат, цветя за акушерката и други такива.
Продължава:
Как се става... баща - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ