Трагедията на границата между Полша и Беларус
На полско-беларуската граница са заклещени хиляди мигранти. По пътя към Европейски Съюз някои от тях са станали жертва на брутално принуждение, а в буферната зона на полската граница тънат в бедност. Положението е трагично.
Около кървясалите му очи има тъмносини сенки, а носът му е към момента леко крив. Насилието, упражнено над 37-годишния сириец Юсеф Атала, е оставило дълбоки следи. От няколко дни той е настанен в подслон за бежанци, близо до границата сред Полша и Беларус. Точното място на приюта се пази в загадка, тъй като страхът от расистки набези е прекомерно огромен.
Броят на хората, които през последните месеци минаха от Беларус в прилежащите страни Полша, Литва и Латвия, се усили неимоверно. Европейски Съюз упреква беларуския деспот Лукашенко, че умишлено пропуща мигранти от Ирак, Сирия, Афганистан и други страни през Минск към източната граница на Европейски Съюз.
На границата: принуждение и оскърбление
Юсеф Атала споделя, че е бил превозен с разнообразни таксита от Беларус до полската граница. В родината му Сирия му разказвали, че прехвърлянето става бързо и безпроблемно. Неговите рани обаче споделят тъкмо противоположното. Атала споделя, че полските граничари неведнъж са го прибирали назад на беларуска територия. Раните му били нанесени от беларуски граничар: " Той ме ритна по лицето и ми счупи костта ", споделя той и сочи към дясната си буза. " И ребрата още ме болят. Когато ми нанесе първия побой, изпаднах в безсъзнание за няколко минути. Въпреки това той е траял да ме рита, както по-късно ми описа моят другар. "
Таер Резк е намерил заслон в същия подслон като Юсеф Атала. Резк е 29-годишен сириец, по специалност електротехник, само че в родината си Сирия не виждал повече бъдеще за себе си. От другари във Facebook научил, че има опция от Минск да се премине на територията на Европейски Съюз. Тогава го посъветвали да отиде в посолството на Беларус и да изиска виза, което и направил. И Резк споделя за побои, които са му били нанесени от беларуски граничари. И той, също като Атала, се надява да получи леговище в Европейски Съюз. Същата вяра таят и хората, които към момента се намират от беларуската страна на границата.
Националноконсервативното държавно управление на Полша желае да осуети прехвърлянето на тези хора на полска земя. От октомври насам в страната важи закон, който легализира връщането на мигранти оттатък границата. Правозащитници и Организация на обединените нации оповестиха, че тази процедура е противозаконна и нарушава интернационалните правила.
Говорителката на районната полска гранична полиция е на друго мнение. " Полша е длъжна да пази границата си. Беларус провежда тези пътувания на мигранти, а Полша не е първата сигурна страна, на чиято територия влизат тези хора. Те идват от Турция или други страни при нас. Не можем просто да ги пуснем на наша земя. Това ще сътвори безпорядък в Европа и ще заплаши тукашния мир ", споделя Катаржина Зданович пред Дъждовни води.
Никой не знае какво тъкмо се случва
За публицисти и членове на Неправителствени организации е доста мъчно да ревизират какво тъкмо се разиграва от полската страна на границата, защото полското държавно управление е основало буферна зона по протежението на граничната линия. Който навлезе в тази буферна зона, го грози санкция или даже затвор. Патрули от служители на реда и тежко въоръжени бойци пазят всички подстъпи към буферната зона.
Вътре в нея се позволяват единствено хора, които живеят там. Като Йоана Липинска, която има къща тъкмо край границата с Беларус. Вече от месеци тя оказва помощ на бежанците с вода, хранителни артикули и одеяла, тъй като не може да си затваря очите за нещастието, която се разиграва пред очите ѝ. " А и тъй като никой въобще не се грижи за тези хора ", споделя тя. Дори тези, които съумеят да се трансферират през границата, постоянно се оказват блокирани в гъсто залесената буферна зона, където има реки, блата и рискови диви животни. Но още по-опасни за мигрантите са неналичието на храна и минусовите температури. Най-малко 8 души са умряли от измръзване, измежду тях има и 14-годишни младежи.
" Нуждаем се от здравна и филантропично помощ ", споделя Липинска и прибавя: " Сега, незабавно, само че и дълготрайно. Не можем да изоставим тези хора по границата ". Засега обаче няма белези, че полското държавно управление ще допусне самостоятелни наблюдаващи край границата. А до тогава и публицистите няма да са в положение да научават какво тъкмо се случва в реалност, нито пък да осведомят за това.
Около кървясалите му очи има тъмносини сенки, а носът му е към момента леко крив. Насилието, упражнено над 37-годишния сириец Юсеф Атала, е оставило дълбоки следи. От няколко дни той е настанен в подслон за бежанци, близо до границата сред Полша и Беларус. Точното място на приюта се пази в загадка, тъй като страхът от расистки набези е прекомерно огромен.
Броят на хората, които през последните месеци минаха от Беларус в прилежащите страни Полша, Литва и Латвия, се усили неимоверно. Европейски Съюз упреква беларуския деспот Лукашенко, че умишлено пропуща мигранти от Ирак, Сирия, Афганистан и други страни през Минск към източната граница на Европейски Съюз.
На границата: принуждение и оскърбление
Юсеф Атала споделя, че е бил превозен с разнообразни таксита от Беларус до полската граница. В родината му Сирия му разказвали, че прехвърлянето става бързо и безпроблемно. Неговите рани обаче споделят тъкмо противоположното. Атала споделя, че полските граничари неведнъж са го прибирали назад на беларуска територия. Раните му били нанесени от беларуски граничар: " Той ме ритна по лицето и ми счупи костта ", споделя той и сочи към дясната си буза. " И ребрата още ме болят. Когато ми нанесе първия побой, изпаднах в безсъзнание за няколко минути. Въпреки това той е траял да ме рита, както по-късно ми описа моят другар. "
Таер Резк е намерил заслон в същия подслон като Юсеф Атала. Резк е 29-годишен сириец, по специалност електротехник, само че в родината си Сирия не виждал повече бъдеще за себе си. От другари във Facebook научил, че има опция от Минск да се премине на територията на Европейски Съюз. Тогава го посъветвали да отиде в посолството на Беларус и да изиска виза, което и направил. И Резк споделя за побои, които са му били нанесени от беларуски граничари. И той, също като Атала, се надява да получи леговище в Европейски Съюз. Същата вяра таят и хората, които към момента се намират от беларуската страна на границата.
Националноконсервативното държавно управление на Полша желае да осуети прехвърлянето на тези хора на полска земя. От октомври насам в страната важи закон, който легализира връщането на мигранти оттатък границата. Правозащитници и Организация на обединените нации оповестиха, че тази процедура е противозаконна и нарушава интернационалните правила.
Говорителката на районната полска гранична полиция е на друго мнение. " Полша е длъжна да пази границата си. Беларус провежда тези пътувания на мигранти, а Полша не е първата сигурна страна, на чиято територия влизат тези хора. Те идват от Турция или други страни при нас. Не можем просто да ги пуснем на наша земя. Това ще сътвори безпорядък в Европа и ще заплаши тукашния мир ", споделя Катаржина Зданович пред Дъждовни води.
Никой не знае какво тъкмо се случва
За публицисти и членове на Неправителствени организации е доста мъчно да ревизират какво тъкмо се разиграва от полската страна на границата, защото полското държавно управление е основало буферна зона по протежението на граничната линия. Който навлезе в тази буферна зона, го грози санкция или даже затвор. Патрули от служители на реда и тежко въоръжени бойци пазят всички подстъпи към буферната зона.
Вътре в нея се позволяват единствено хора, които живеят там. Като Йоана Липинска, която има къща тъкмо край границата с Беларус. Вече от месеци тя оказва помощ на бежанците с вода, хранителни артикули и одеяла, тъй като не може да си затваря очите за нещастието, която се разиграва пред очите ѝ. " А и тъй като никой въобще не се грижи за тези хора ", споделя тя. Дори тези, които съумеят да се трансферират през границата, постоянно се оказват блокирани в гъсто залесената буферна зона, където има реки, блата и рискови диви животни. Но още по-опасни за мигрантите са неналичието на храна и минусовите температури. Най-малко 8 души са умряли от измръзване, измежду тях има и 14-годишни младежи.
" Нуждаем се от здравна и филантропично помощ ", споделя Липинска и прибавя: " Сега, незабавно, само че и дълготрайно. Не можем да изоставим тези хора по границата ". Засега обаче няма белези, че полското държавно управление ще допусне самостоятелни наблюдаващи край границата. А до тогава и публицистите няма да са в положение да научават какво тъкмо се случва в реалност, нито пък да осведомят за това.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ