Азербайджан не търси отмъщение, а иска справедливост за геноцида в Ходжалъ
На 26 февруари 1992 година бяха осъществени невиждани зверства против азербайджанското население в град Ходжалъ. Този акт на геноцид, осъществен от арменските сили против почтени цивилни, е най-голямото еднократно всеобщо ликвидиране на азербайджански цивилни в хода на арменско-азербайджанския спор. Това се споделя в позиция на Посолството на Азербайджан в България.
Преди спора в този град на района Нагорни Карабах в Азербайджан са живели 7000 души. От октомври 1991 година градът е напълно обсаден от арменските сили. През нощта на 25 против 26 февруари 1992 година, след солиден артилерийски обстрел на Ходжалъ, нападението над града стартира от разнообразни направления. Атаката и завземането на града от арменските войски, с директното присъединяване на тогавашния 366-ти руски пехотен полк, формиран най-вече от арменци, включва изтребването на стотици азербайджанци, до момента в който градът е срутен до основи. През онази нощ, са убити 613 души, в това число 106 дами, 63 деца и 70 възрастни хора. 1275 поданици на Ходжалъ са взети за заложници, а ориста на 150 остава незнайна. В хода на нещастието са ранени 487 поданици на Ходжалъ, в това число 76 непълнолетни; шест фамилии са изцяло унищожени; 26 деца губят и двамата си родители; а 130 деца - един от родителите си. От починалите 56 души са убити по изключително нечовечен метод.
Налице са задоволително учредения да се заключи, че държавното управление на Република Армения, нейните въоръжени войски и подчинените сили, за които дава отговор според интернационалното право, са виновни за съществени нарушавания на интернационалното филантропично право и правата на индивида по време на спора, в това число в Ходжалъ, които съставляват закононарушения по интернационалното право. Нарушенията на законите за война от арменска страна включват, наред с другото, безразборни набези, в това число убийството на цивилни, вземането и задържането на заложници, както и малтретирането и незабавната екзекуция на военнопленници и заложници.
Международните съдилища и организации признаха тежестта на зверството в Ходжалъ. В декларация от 11 март 1992 година - единствено седмици след всеобщото ликвидиране - Комитетът на министрите на Съвета на Европа издаде декларация, в която показва дълбока угриженост „ по отношение на последните известия за безразборни убийства и закононарушения “ в Азербайджан и изрично осъжда „ насилието и офанзивите, ориентирани против цивилното население в региона Нагорни Карабах в Република Азербайджан “.
В съответните си резолюции, признати през 1993 година в отговор на противозаконната приложимост на мощ против Азербайджан и окупацията на неговите територии, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации се базира съответно на нарушавания на интернационалното филантропично право, в това число преселването на огромен брой цивилни в Азербайджан, набези против цивилни и бомбардиране на обитаеми места. Позовавайки се на отчетите, налични от самостоятелни източници, Европейският съд по правата на индивида уточни, че „... по време на завладяването на Ходжалъ в нощта на 25 против 26 февруари 1992 година са убити, ранени или взети за заложници, стотици цивилни от азербайджански етнически генезис по време на опита им да избягат от завладения град, от арменски бойци, атакуващи града “. Съдът квалифицира зверствата, осъществени в Ходжалъ, като „ дейности с особена тежест, които могат да се трансфорат във военни закононарушения или закононарушения против човечеството “.
Следните детайли на закононарушението геноцид, както е дефинирано от интернационалното право, са използвани за нападенията против цивилни в Ходжалъ: actus reus - всеобщо ликвидиране и причиняване на съществени физически или душевен щети; предпазена група, която е обект на предумишлено нападение; и съответното геноцидно желание да се унищожи, напълно или отчасти, група, отличима на расова, етническа, национална или религиозна основа. Ясното и безапелационно доказателство за целенасоченото желание за напълно или отчасти заличаване на цивилното население дава отговор на задачата за поддържане на обвиняванията за геноцид във връзка с закононарушението, осъществено в Ходжалъ. Геноцидът в Ходжалъ и други закононарушения против човечеството, осъществени от Армения в хода на нейната военна експанзия против Република Азербайджан, съставляват съществено нарушаване на интернационалното филантропично право и на правата на индивида, по-специално Женевските конвенции от 1949 година, Конвенцията за попречване и наказване на закононарушението геноцид, Международния пакт за цивилен и политически права, Международния пакт за стопански, обществени и културни права, Конвенцията срещу изтезанията и други жестоки, безчовечен или унизителни връзки или санкции, Международната спогодба за унищожаване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
Бившият президент на Република Армения Серж Саркисян е бил основен пълководец на противозаконните военни сили в окупираните азербайджански територии по време на геноцида в Ходжалъ през февруари 1992 година Цитатът от С. Саркисян по-долу не оставя подозрение по въпроса за същинските причинители на закононарушението в Ходжалъ: „ Преди Ходжалъ азербайджанците смятаха, че това е смешка, смятаха, че арменците не могат да вдигнат ръка против цивилното население. Успяхме да пречупим този [стереотип]. И това се случи “.
Република Армения продължи закононарушенията си против човечеството с съзнателно нахлуване на азербайджански цивилни по време на Втората Карабахска война през 2020 година Атакувайки цивилното население и инфраструктурата на многолюдни азербайджански градове като Гянджа, Берде и Тертер, ситуирани надалеч отвън бойното поле, Армения още веднъж прибегна до осъществяване на същите военни закононарушения през 2020 година както през 1992 година и в действителност този път употребява по- смъртоносно оръжие, в това число касетъчни муниции и ракетни системи, с цел да аргументи по-многобройни жертви измежду цивилното население. Според офиса на основния прокурор на Република Азербайджан вследствие на ракетни и тежки артилерийски набези са убити 100 цивилни, в това число 12 деца и 27 дами, 423 цивилни са ранени. Повече от 5000 жилищни къщи и блокове, 76 обществени заведения, в това число учебни заведения, лечебни заведения и детски градини, 24 индустриални уреди, 218 търговски обекта, 51 обекта за публично хранене, 41 административни здания и 19 религиозни уреди са унищожени вследствие на тези офанзиви. Както геноцидът в Ходжалъ от 1992 година, по този начин и бомбардировките над мирното население през 2020 година съставляват ясни доказателства за преднамерената политика и актовете на редовно принуждение от страна на управляващите на Република Армения против азербайджанските цивилни.
С течение на годините болката от загатна за тези събития не затихва. И въпреки всичко, въпреки и да не търсим възмездие, желаеме правдивост. Справедливост за Ходжалъ.
Преди спора в този град на района Нагорни Карабах в Азербайджан са живели 7000 души. От октомври 1991 година градът е напълно обсаден от арменските сили. През нощта на 25 против 26 февруари 1992 година, след солиден артилерийски обстрел на Ходжалъ, нападението над града стартира от разнообразни направления. Атаката и завземането на града от арменските войски, с директното присъединяване на тогавашния 366-ти руски пехотен полк, формиран най-вече от арменци, включва изтребването на стотици азербайджанци, до момента в който градът е срутен до основи. През онази нощ, са убити 613 души, в това число 106 дами, 63 деца и 70 възрастни хора. 1275 поданици на Ходжалъ са взети за заложници, а ориста на 150 остава незнайна. В хода на нещастието са ранени 487 поданици на Ходжалъ, в това число 76 непълнолетни; шест фамилии са изцяло унищожени; 26 деца губят и двамата си родители; а 130 деца - един от родителите си. От починалите 56 души са убити по изключително нечовечен метод.
Налице са задоволително учредения да се заключи, че държавното управление на Република Армения, нейните въоръжени войски и подчинените сили, за които дава отговор според интернационалното право, са виновни за съществени нарушавания на интернационалното филантропично право и правата на индивида по време на спора, в това число в Ходжалъ, които съставляват закононарушения по интернационалното право. Нарушенията на законите за война от арменска страна включват, наред с другото, безразборни набези, в това число убийството на цивилни, вземането и задържането на заложници, както и малтретирането и незабавната екзекуция на военнопленници и заложници.
Международните съдилища и организации признаха тежестта на зверството в Ходжалъ. В декларация от 11 март 1992 година - единствено седмици след всеобщото ликвидиране - Комитетът на министрите на Съвета на Европа издаде декларация, в която показва дълбока угриженост „ по отношение на последните известия за безразборни убийства и закононарушения “ в Азербайджан и изрично осъжда „ насилието и офанзивите, ориентирани против цивилното население в региона Нагорни Карабах в Република Азербайджан “.
В съответните си резолюции, признати през 1993 година в отговор на противозаконната приложимост на мощ против Азербайджан и окупацията на неговите територии, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации се базира съответно на нарушавания на интернационалното филантропично право, в това число преселването на огромен брой цивилни в Азербайджан, набези против цивилни и бомбардиране на обитаеми места. Позовавайки се на отчетите, налични от самостоятелни източници, Европейският съд по правата на индивида уточни, че „... по време на завладяването на Ходжалъ в нощта на 25 против 26 февруари 1992 година са убити, ранени или взети за заложници, стотици цивилни от азербайджански етнически генезис по време на опита им да избягат от завладения град, от арменски бойци, атакуващи града “. Съдът квалифицира зверствата, осъществени в Ходжалъ, като „ дейности с особена тежест, които могат да се трансфорат във военни закононарушения или закононарушения против човечеството “.
Следните детайли на закононарушението геноцид, както е дефинирано от интернационалното право, са използвани за нападенията против цивилни в Ходжалъ: actus reus - всеобщо ликвидиране и причиняване на съществени физически или душевен щети; предпазена група, която е обект на предумишлено нападение; и съответното геноцидно желание да се унищожи, напълно или отчасти, група, отличима на расова, етническа, национална или религиозна основа. Ясното и безапелационно доказателство за целенасоченото желание за напълно или отчасти заличаване на цивилното население дава отговор на задачата за поддържане на обвиняванията за геноцид във връзка с закононарушението, осъществено в Ходжалъ. Геноцидът в Ходжалъ и други закононарушения против човечеството, осъществени от Армения в хода на нейната военна експанзия против Република Азербайджан, съставляват съществено нарушаване на интернационалното филантропично право и на правата на индивида, по-специално Женевските конвенции от 1949 година, Конвенцията за попречване и наказване на закононарушението геноцид, Международния пакт за цивилен и политически права, Международния пакт за стопански, обществени и културни права, Конвенцията срещу изтезанията и други жестоки, безчовечен или унизителни връзки или санкции, Международната спогодба за унищожаване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
Бившият президент на Република Армения Серж Саркисян е бил основен пълководец на противозаконните военни сили в окупираните азербайджански територии по време на геноцида в Ходжалъ през февруари 1992 година Цитатът от С. Саркисян по-долу не оставя подозрение по въпроса за същинските причинители на закононарушението в Ходжалъ: „ Преди Ходжалъ азербайджанците смятаха, че това е смешка, смятаха, че арменците не могат да вдигнат ръка против цивилното население. Успяхме да пречупим този [стереотип]. И това се случи “.
Република Армения продължи закононарушенията си против човечеството с съзнателно нахлуване на азербайджански цивилни по време на Втората Карабахска война през 2020 година Атакувайки цивилното население и инфраструктурата на многолюдни азербайджански градове като Гянджа, Берде и Тертер, ситуирани надалеч отвън бойното поле, Армения още веднъж прибегна до осъществяване на същите военни закононарушения през 2020 година както през 1992 година и в действителност този път употребява по- смъртоносно оръжие, в това число касетъчни муниции и ракетни системи, с цел да аргументи по-многобройни жертви измежду цивилното население. Според офиса на основния прокурор на Република Азербайджан вследствие на ракетни и тежки артилерийски набези са убити 100 цивилни, в това число 12 деца и 27 дами, 423 цивилни са ранени. Повече от 5000 жилищни къщи и блокове, 76 обществени заведения, в това число учебни заведения, лечебни заведения и детски градини, 24 индустриални уреди, 218 търговски обекта, 51 обекта за публично хранене, 41 административни здания и 19 религиозни уреди са унищожени вследствие на тези офанзиви. Както геноцидът в Ходжалъ от 1992 година, по този начин и бомбардировките над мирното население през 2020 година съставляват ясни доказателства за преднамерената политика и актовете на редовно принуждение от страна на управляващите на Република Армения против азербайджанските цивилни.
С течение на годините болката от загатна за тези събития не затихва. И въпреки всичко, въпреки и да не търсим възмездие, желаеме правдивост. Справедливост за Ходжалъ.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ