На 26 август се навършват 100 години от рождението на

На 26 август се навършват 100 години от рождението на проф. Лазар Николов – създател със незабравим принос в нашата културна история, един от първите представители на така наречен български музикален авангард. Завършил е Националната музикална академия с пиано и комбинация при известните наши композитори проф. Димитър Ненов и проф. Панчо Владигеров. Автор е на две опери, шест симфонии, сонати за разнообразни принадлежности, камерни произведения, хорови песни, музика към десетки филми и театрални постановки. Произведенията му са изпълнявани в редица европейски страни, Съединени американски щати, Русия и други През 60-те години взе участие със свои произведения на влиятелни фестивали за модерна музика във Варшава ( “Варшавска есен ”), Берлин, Загреб и други Има записи в БНР, WDR (Западногерманското национално радио) и още няколко непознати радиостанции, негови партитури са издавани от Peters и Schott­ Mainz. Проф. Лазар Николов беше и дълготраен учител по четене на партитури в НМА, а в интервала 1992-99 година – ръководител на Съюза на българските композитори.

Още от началото на тази година български музиканти от разнообразни поколения означават 100-годишнината от рождението на композитора, включвайки негови творби в своите концертни стратегии, албуми и т. н. А операта му ˮЧичовци “ (1971 г.), написана по битово-хумористичната повест на Иван Вазов, която не беше поставяна до момента, получи своята двойна премиера на 2 март, по едно и също време на сцената на Софийската опера и Държавна опера – Пловдив.



ˮЛазар Николов беше човек с задача, която ясно осъзнаваше. За мен той е един ˮпроект свише “, безусловно неосъществим. “ Това са думи на композитора Драгомир Йосифов. Като диригент, пианист (дори като фаготист) Драгомир стои зад голям брой осъществявания и записи на творби от Лазар Николов. Той е музикален началник и диригент на хора в ˮЧичовци “ на Пловдивската опера, където работи през последните години. С бъдещия си преподавател по комбинация се среща през 1982 година, като възпитаник в Музикалното учебно заведение във Варна. ˮДанко Йорданов и Йовчо Крушев ме заведоха при него ”, споделя Драгомир. И още:

ˮСвирих му една своя комбинация, която той доста утвърди, това ме въодушеви и зарадва. Поговорихме малко. Беше ужасно доброжелателен, доста деликатен, с доста необикновен речник, какъвто хората на зрелия социализъм към този момент не използваха. Две години по-късно (бях в 11 клас) взех решение да направя концерт от негови творби. Просто възторгът от музиката му беше „ накипял “ към този момент и желаех да го споделя с други хора. Говорих с шефа на дирекция „ Музика “ във Варна и той ни даде гратис една хубава зала. Свирих Соната за фагот и пиано, Соната за флейта и пиано, дружно с моята съученичка, прелестната флейтистка Ивона Недева, а Димитър Цанев извърши една от клавирните сонати. Беше доста прекрасен концерт, на 22 май 1984 година Залата беше цялостна – музиканти от Варна, родители на съученици. Лазар Николов пристигна особено от София. По един превъзходен, спокоен метод той беше доста шармантен човек и прикова вниманието на публиката . Може би триумфът се дължеше от една страна на новата, непозната за множеството хора музика, от друга – на неговото наличие в залата. Винаги е бил извънредно търпелив към изпълнителите, доста постоянно е подчертавал своята религия в техните качества, фикция, креативна интензивност. Знаеше, че музиката му е доста по-широка от всяка интерпретация, по тази причина беше търпелив. Като студент съвсем всеки ден бях в дома му, беше ми като татко. Това беше безспорна нужда за мен – да му демонстрирам какво пиша, да ме поучава, да беседваме. “



Ръкописите на Лазар Николов се съхраняват в Централния държавен списък , научаваме още от Драгомир Йосифов. Той самият има безчет копия от партитури, както и бележки, писани от неговия преподавател след министър председателите на някои творби.

ˮЛазар Николов ми даде позволение да върша корекции, да нанасям тези забележки в партитурите, когато работя с неговата музика. Известно е, че творбите му за оркестър се изпълняваха по един-два пъти и толкоз. Той имаше своето виждане за цветове, за темпа, които отразяваше след осъществяването на творбата. Произведенията не са съответстващи без тези разяснения. Започнал съм да ги нанасям, само че това е голяма задача, до каква степен ще съумея, не знам. Но както нещата не завършиха със гибелта на Лазар Николов, по този начин няма да приключат и с мен. Винаги ще има хора, които да работят по този, в действителност неосъществим ˮпроект свише “, наименуван Лазар Николов. Виждам с наслада, че доста младежи свирят музиката му. На някои им се дава озарение и схващат по какъв начин би трябвало я извършват, други не престават да търсят. Това е доста значимо, тъй като те избират тази музика, никой не ги кара да го вършат. Самата музика сияе и ги притегля с блясъка си. През последните си години Лазар Николов някак не вярваше, че музиката му ще има бъдеще. Беше му мъчително, че операта „ Чичовци “ няма да види бял свят, а аз му споделях постоянно: „ Бъдете сигурен, където и да сте, тази опера ще види бял свят! “. Радвам се, че в действителност се случи. При това с диригент от ранга на Павел Балев, надарената режисьорка Елена Стоянова и целия прелестен екип на Пловдивската опера. “

Снимки: списък, operasofia.bg

По обявата работи: Михаил Димитров