139 години парламентарен живот в България
На 10 февруари 2018-а означаваме 139 години от свикването на Учредителното заседание, с което е сложено началото на парламентарния живот у нас. То е било намерено в постройката на някогашния турски конак във Велико Търново, където тогава идват 229 български народни представители. Тяхната съществена задача била основаването на най-важния държавнически документ - Конституцията. И до през днешния ден в музея „ Възраждане " в остарялата столица са непокътнати някои от персоналните движимости на депутати, както и звънецът, с който са били откривани съвещанията.
Първото Народно заседание било намерено от съветския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. За ръководител на Учредителното заседание бил определен екзарх Антим I, а в него взели участие 229 български народни представители, чиято задача била да изработят конституцията и да изберат столица.
„ Всички учредители имат едно чувство, че вършат нещо извънредно, неповторимо. От друга страна тежкото чувство, че българската общественост, която към този момент е било приета за такава, само че на пет елементи по силата на Берлинският контракт. Така, че това е най-силното неспокойствие по какъв начин да се оправим с това разпокъсване ", разяснява пред Българска национална телевизия историкът проф. Петко Петков.
По това време се оформили две политически групи, които слагат основата на първите политическите партии у нас - демократичната и консервативната.
„ Първият им конфликт е какво ще вършим с покъсаното родно място и там се появяват първите течение сред депутатите - едните са подготвени да преустановят събранието, с цел да се реализира национално обединяване, а другите оферират да се направи един спомен, един митинг и да се работи по главният закон ", добавя проф. Петков.
Учредителното заседание създава конституция, която остава в историята с наименованието " Търновска конституция " и прогласява българската страна за конституционна монархия с еднокамарен парламент, а главният закон на страната е подписан на 16 април 1879 година от всички народни представители.
Първото Народно заседание било намерено от съветския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. За ръководител на Учредителното заседание бил определен екзарх Антим I, а в него взели участие 229 български народни представители, чиято задача била да изработят конституцията и да изберат столица.
„ Всички учредители имат едно чувство, че вършат нещо извънредно, неповторимо. От друга страна тежкото чувство, че българската общественост, която към този момент е било приета за такава, само че на пет елементи по силата на Берлинският контракт. Така, че това е най-силното неспокойствие по какъв начин да се оправим с това разпокъсване ", разяснява пред Българска национална телевизия историкът проф. Петко Петков.
По това време се оформили две политически групи, които слагат основата на първите политическите партии у нас - демократичната и консервативната.
„ Първият им конфликт е какво ще вършим с покъсаното родно място и там се появяват първите течение сред депутатите - едните са подготвени да преустановят събранието, с цел да се реализира национално обединяване, а другите оферират да се направи един спомен, един митинг и да се работи по главният закон ", добавя проф. Петков.
Учредителното заседание създава конституция, която остава в историята с наименованието " Търновска конституция " и прогласява българската страна за конституционна монархия с еднокамарен парламент, а главният закон на страната е подписан на 16 април 1879 година от всички народни представители.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ