Мощен женски отбор с премиера в Народния
Мощен женски тим предлага чудесно наслаждение за душата на камерната сцена в Народния спектакъл. Десет дами „ създават “ премиерния театър „ Бележките под линия “ – шест на сцената, другите - зад нея. В пиесата на известната поетеса Мирела Иванова, режисирана от Катя Петрова, героините са от разнообразни генерации, само че с еднакъв хъс крепят на нежните си плещи своя невероятен свят, изпълнен със самотност, заедност, обич и замлъкнали, заседнали в гърлото мемоари и фантазии... Всяка мъкне стигмите на разполовените биографии, сантименталните копнежи, фамилните разриви, обществените си функции и професионалните си триумфи като непостижими раници.
Публиката се любува на игровия прочит на съвремието, нагнетено от все по-фалцетните викове, от неналичието на любов и схващане посред ни. Една майка - звездата Юлия Знеполска, и трите й дъщери - близначките Биляна и Бистра и изтърсачето Нина, въвличат в трагикомичното си съществуване и ценностен безпорядък още две съучастнички: актрисата Лора и собственичката на бутик Магда. Поводът видимо е празничен – само че празникът, който ги събира, се преобразява в безмилостна сцена за всички отсрочени през годините борби, премълчани истини, несподелени секрети, насъбрани огорчения и непоносими вини. В тази толкоз неистова война сред поколения и възгледи победител може да бъде единствено любовта, в случай че към момента притежаваме силата да я призовем. Какъв неосъществим дух и неугасваща сила водят тези шест дами през радостния смут на съществуването, какви красиви, смешни, поетични и неуместни детайлности им разрешават да крепят равновесно живота, да бъдат негово вълнуващо продължение? В функциите са Мария Каварджикова, Вяра Табакова, Ана Пападопулу, Параскева Джукелова, Илияна Коджабашева, Ирина Митева.
„ Всяка по собствен метод е и талантлива, и ограбена от живота. Битието им е объркано в общ възел. Въпреки всичко, което ги свързва, сред тях има голяма прочувствена бездна. Около кръглата маса за рождения ден на 20-годишната щерка е събран целият лагер на противопоставяне. Премълчаният яд, заключените усеща избухват с цялостна мощ. Децата са безпощадни. Порасналите девойки раздават правораздаване - укори към майката, препоръки, способени отзиви. Случило се е нещо непоправимо. Дали не е дискредитиран идола на майката? Свидетели сме на буйни словесни разногласия за смисъла и метода на живот, за нравствените полезности, за възпитанието. Това е история за човешката накърнимост, за мъчителната нужда от любов и топлота, за крещящата потребност от непосредственост в изпълнено напрегнато консуматорско общество. Гореща пиеса с доста сила, неизличима мъка, само че и с комизъм, смях и неуместни обстановки “, разяснява Катя Петрова.
„ През годините у мен се скупчиха толкоз доста събития, ориси, споделени разкази от близки или непознати, забелязано, чуто, претърпяно, струпа се толкоз свръхсгъстено човешко време, че бе невероятно да не го опиша, изкрещя или възпея, да не го овладея или запомня през своя опит. От поезията се научих на трепетно самообладание и ненасилие към думите: от време на време с години нося стих, метафора или изречение, забито като мъчителен пирон в съзнанието ми, до момента в който се появи знак, който да призове достоверния род, с цел да се преизпълня с неотменимото безпокойство на писането. Стихотворенията се основават по един метод, разказите по различен, пиесите – по трети. С голям брой настойчиви гласове, които не стопират да приказват в теб, изключително в сумрака на зазоряването. Стига нещо или някой да ги отключи. „ Бележките под линия “ е моят персонален прочит на комплицираното ни и забавно време, с всичката му недоизказаност, необясними личностни счупвания и зараствания изкривено, с безграничните му олюлявания сред възторга и нихилизма, сред рева и смеха. Моята персонална прослава към дамите, които с възхитително въображение и жилест издръжливост изнесоха върху раменете си непосилието на живота и останаха изправени. Моят персонален принос към радостния смут на съществуването “, стимулира се Мирела Иванова, която е и драматург в Народния спектакъл. Анна Пампулова е хореографът, а Михаела Добрева е създателка на мултимедията. Все отново в проекат има и двама господа – художникът Борис Далчев и композиторът Христо Йоцов. Следващите представления са на 25 април, 4, 21 и 27 май, 3 юни.
Публиката се любува на игровия прочит на съвремието, нагнетено от все по-фалцетните викове, от неналичието на любов и схващане посред ни. Една майка - звездата Юлия Знеполска, и трите й дъщери - близначките Биляна и Бистра и изтърсачето Нина, въвличат в трагикомичното си съществуване и ценностен безпорядък още две съучастнички: актрисата Лора и собственичката на бутик Магда. Поводът видимо е празничен – само че празникът, който ги събира, се преобразява в безмилостна сцена за всички отсрочени през годините борби, премълчани истини, несподелени секрети, насъбрани огорчения и непоносими вини. В тази толкоз неистова война сред поколения и възгледи победител може да бъде единствено любовта, в случай че към момента притежаваме силата да я призовем. Какъв неосъществим дух и неугасваща сила водят тези шест дами през радостния смут на съществуването, какви красиви, смешни, поетични и неуместни детайлности им разрешават да крепят равновесно живота, да бъдат негово вълнуващо продължение? В функциите са Мария Каварджикова, Вяра Табакова, Ана Пападопулу, Параскева Джукелова, Илияна Коджабашева, Ирина Митева.
„ Всяка по собствен метод е и талантлива, и ограбена от живота. Битието им е объркано в общ възел. Въпреки всичко, което ги свързва, сред тях има голяма прочувствена бездна. Около кръглата маса за рождения ден на 20-годишната щерка е събран целият лагер на противопоставяне. Премълчаният яд, заключените усеща избухват с цялостна мощ. Децата са безпощадни. Порасналите девойки раздават правораздаване - укори към майката, препоръки, способени отзиви. Случило се е нещо непоправимо. Дали не е дискредитиран идола на майката? Свидетели сме на буйни словесни разногласия за смисъла и метода на живот, за нравствените полезности, за възпитанието. Това е история за човешката накърнимост, за мъчителната нужда от любов и топлота, за крещящата потребност от непосредственост в изпълнено напрегнато консуматорско общество. Гореща пиеса с доста сила, неизличима мъка, само че и с комизъм, смях и неуместни обстановки “, разяснява Катя Петрова.
„ През годините у мен се скупчиха толкоз доста събития, ориси, споделени разкази от близки или непознати, забелязано, чуто, претърпяно, струпа се толкоз свръхсгъстено човешко време, че бе невероятно да не го опиша, изкрещя или възпея, да не го овладея или запомня през своя опит. От поезията се научих на трепетно самообладание и ненасилие към думите: от време на време с години нося стих, метафора или изречение, забито като мъчителен пирон в съзнанието ми, до момента в който се появи знак, който да призове достоверния род, с цел да се преизпълня с неотменимото безпокойство на писането. Стихотворенията се основават по един метод, разказите по различен, пиесите – по трети. С голям брой настойчиви гласове, които не стопират да приказват в теб, изключително в сумрака на зазоряването. Стига нещо или някой да ги отключи. „ Бележките под линия “ е моят персонален прочит на комплицираното ни и забавно време, с всичката му недоизказаност, необясними личностни счупвания и зараствания изкривено, с безграничните му олюлявания сред възторга и нихилизма, сред рева и смеха. Моята персонална прослава към дамите, които с възхитително въображение и жилест издръжливост изнесоха върху раменете си непосилието на живота и останаха изправени. Моят персонален принос към радостния смут на съществуването “, стимулира се Мирела Иванова, която е и драматург в Народния спектакъл. Анна Пампулова е хореографът, а Михаела Добрева е създателка на мултимедията. Все отново в проекат има и двама господа – художникът Борис Далчев и композиторът Христо Йоцов. Следващите представления са на 25 април, 4, 21 и 27 май, 3 юни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ