Откриха черна дупка с 55 000 пъти масата на Слънцето
Мистериите на космоса не стопират да ни учудват. Сега откриватели от Университета в Мелбърн и Университета Монаш са работили дружно върху взаимно изследване, оповестено в списание Nature Astronomy, и в детайли разказват откриването на черна дупка, която са нарекли „ Златокоса “.
Това е едвам втората разкрита в миналото черна дупка със междинна маса и се появява бързо по петите на първата, която се случи едвам предходната година. „ Златокоса “ попада тъкмо сред най-малките и най-големите черни дупки, откривани в миналото, и в действителност това е изчезнало парче, което свързва два типа черни дупки: такива, направени от звезди и такива с великански размери, намиращи се в центъра на по-голямата част от галактиките.
Това изобретение ще помогне на учените да схванат по какъв начин в началото пораждат солидни черни дупки. Джеймс Пейнтер от университет в Мелбърн и водещ създател на проучването, споделя:
„ Макар да знаем, че тези свръхмасивни черни дупки дебнат в ядрата на множеството, в случай че не и на всички галактики, ние не разбираме по какъв начин те могат да порастват толкоз огромни във Вселената “.
Гравитационно излъчен гама-лъч оказа помощ на екипа да открие тази черна дупка, която в действителност има 55 000 пъти масата на Слънцето. Те употребяват програмен продукт, особено основан за намиране на черни дупки от гравитационни талази, с цел да я уловят. И откривателите към този момент са в положение да схванат повече за тази панорама и нейното основаване.
„ Тази новооткрита черна дупка може да бъде антична светиня – изконна черна дупка – основана в ранната Вселена преди първите звезди и галактики да се образуват “, споделя професор Ерик Тран, съавтор на проучването от Университетското учебно заведение по физика и астрономия в Монаш и основен откривател на Центъра за върхови достижения на ARC за разкриване на гравитационна вълна (OzGrav).
„ Тези ранни черни дупки може да са семената на свръхмасивните черни дупки, които живеят в сърцата на галактиките през днешния ден. “ Професор Рейчъл Уебстър, съавтор на проучването и пионер в гравитационните лещи от Университета в Мелбърн, добавя:
„ Използвайки този нов претендент за черна дупка, можем да изчислим общия брой на тези обекти във Вселената. Предвидихме, че това може да е допустимо още преди 30 години и в този момент е вълнуващо да открием мощен потвърждаващ образец. “
