Повечето звезди в Млечния път просто си съществуват и си

Повечето звезди в Млечния път просто си съществуват и си вършат напълно естествени звездни неща, само че една съответна отхвърля изрично да влезе в тези рамки.

Това е двойна система, наречена FU Orionis, и тя избухва бурно от 1936 година, когато ненадейно, без предизвестие, нараства до 1000 пъти повече от нормалната си бляскавост. Това не е следено до тогава при млада звезда и обстановката озадачава астрономите в продължение на десетилетия.

Сега, 88 години по-късно, те най-сетне имат отговори. FU Orionis интензивно се храни с поток от материал - и благодарение на наблюденията от ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array) екип от астрономи, управителен от Антонио Халес от Националната радиоастрономическа обсерватория, непосредствено снима въпросния поток.

" FU Ori гълтам материал от съвсем 100 години, с цел да поддържа изригването си. Най-накрая намерихме отговор на въпроса по какъв начин тези млади избухващи звезди попълнят масата си ", споделя Хейлс. " За първи път имаме директни наблюдателни доказателства за материала, който подхранва изригванията. "

Илюстрация на двойната система FU Orionis. (NSF/NRAO/S. Dagnello)

Този материал съставлява нишка от въглероден оксид, която се насочва към централната звезда на системата FU Orionis. Тя не съдържа задоволително материал, с цел да подхрани експлоадирането на звездата, по тази причина откривателите считат, че това е опашката или остатъците от доста по-голяма купчина газ, която е била обхванат от звездата с течение на времето.

" Възможно е взаимоотношението с по-голям поток газ в предишното да е довело до неустойчивост на системата и да е провокирало увеличението на яркостта ", споделя Хейлс.

FU Orionis се намира на към 1360 светлинни години от нас в съзвездието Орион. Това е двойна система от две относително дребни звезди на възраст към 2 милиона години. Всяка звезда към момента пораства, обградена и захранвана от диск от прахуляк и газ, който се влива в нея, постепенно подхранвайки растежа ѝ с релативно непрекъсната скорост.

Въпреки че FU Orionis е първата звезда от този тип, следена да избухва още през 30-те години на предишния век, от този момент астрономите са разкрили и други млади, към момента растящи звезди, които се държат по същия метод. Смята се, че механизмът, който стои зад звездите FUor, както са известни, е резултат от интензивен трансфер на маса от акреционния диск към всяка звезда.

Работата на Хейлс и сътрудниците му демонстрира, че това в действителност може да е по този начин и че спомагателната маса идва от материал, който пада от междузвездното пространство върху диска, давайки на младата звезда тласък за хранене, който я кара да свети и да се нагрява.

Те организират наблюдения, като употребяват няколко конфигурации на антените на ALMA, с цел да изобразят звездната система в разнообразни пространствени мащаби и да картографират формата и размера на струйника на въглеродния оксид. След това употребяват числено моделиране, с цел да дефинират свойствата, масата и скоростта на транспорт на потока, които разрешават на FU Orionis да се насити с задоволително сила, с цел да провокира съвсем вековна (и продължаваща) нервност.

" Сравнихме формата и скоростта на следената конструкция с тази, която се чака от поток от вливащ се газ, и числата се оказаха разумни ", споделя астрономът Аашиш Гупта от Европейската южна обсерватория.

Не е ясно от кое място е пристигнал спомагателният материал, само че може да е от остатъците от протозвездната обвивка - материалът, заобикалящ двойката при раждането на звездите, който пада върху диска от покрайнините.

Астрономите считат, че всички звезди бебета могат да претърпят сходни избухвания; откритието на това какво е провокирало и задвижило експлоадирането на FU Orionis, прототипа на избухващите звезди бебета, може да ни помогне да разберем по какъв начин този развой дефинира техния напредък и еволюция.

" Изучаваме FU Orionis от първите наблюдения на ALMA през 2012 година ", споделя Хейлс. " Страхотно е, че най-сетне получаваме отговор. “

Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal.

Източник: Science Alert