Венера изпуска въглерод и кислород, но не знаем защо
Планетарните атмосфери нормално са пропускливи. Нормално е – без някаква непробиваема бариера, която да ги защищава от необятната празнина, част от тях сигурно ще се просмуче и разсее в галактическото пространство.
Всеки ден атмосферата на Земята губи към 90 тона материал. Това не е задоволително, с цел да се наруши нейната целокупност, само че ни дава известни сведения за това за какво някои от другите планети са такива, каквито са. Смята се да вземем за пример, че в миналото Венера е била сдържан свят като Земята, с течна вода на повърхността си. Днес тя е изпепеляващ пъкъл - планета, задушена от облаци въглероден диоксид, от които вали сярна киселина.
Сега един галактически уред, преминаващ около злия близнак на Земята, открива атоми на въглерод и О2, изтичащи от Венера, което в композиция с предходни открития за загубата на водород може да даде сведения за поразителната промяна на планетата.
" Характеризирането на загубата на тежки йони и разбирането на механизмите, чрез които това се случва на Венера, е от основно значение, в случай че желаеме да научим повече за метода, по който атмосферата на планетата е еволюирала и след това - е изгубила цялата си вода “, споделя астрофизикът Доминик Делкур от Националния център за научни проучвания (CNRS) във Франция.
Въпреки че е най-близкият ни орбитален комшия и най-сходната със Земята планета в Слънчевата система, проучванията на Венера in situ (т.е. на място) са малко. В момента има единствено една профилирана задача, която учи планетата от близко - орбиталният уред " Акацуки ", който от 2010 година насам е съсредоточил вниманието си върху нейната атмосфера. Но и няколко други галактически апарати, натоварени с разнообразни задачи, опознават Венера по време на своите пътешествия.
BepiColombo е взаимна задача на Японската организация за аерокосмически проучвания и Европейската галактическа организация. Нейната цел е проучването на Меркурий. Тя включва две близки прелитания на Венера - едното през 2020 година, а другото през 2021 г.; второто от тях води сондата в част от магнитната среда на Венера, която не е изследвана до момента.
Диаграма на полета на BepiColombo през магнитообвивката на Венера. (Thibaut Roger/Europlanet 2024 RI/Hadid et al.)
На Венера няма магнитно поле, което да се генерира вътре в планетата, както на Земята. По-скоро то е резултат от поредност от взаимоотношения сред заредени частици в горните пластове на атмосферата на Венера и магнитните полета и движещите се йони в слънчевия вятър. Резултатът е слаба " сфера " от магнетизъм, която образува нещо като форма на сълза, а опашката се разнася от слънчевия вятър.
Около магнитосферата се простира магнитообвивката, която се намира сред външната граница на магнитосферата и характерен сбит материал. Именно през това пространство – сред Венера и Слънцето - прелита BepiColombo, а инструментите му откриват О2 и въглерод. Те са се ускорили дотам, че са съумели да се измъкнат от гравитацията на планетата.
" За първи път се следи бягство на позитивно заредени въглеродни йони от атмосферата на Венера ", споделя астрофизикът Лина Хадид от CNRS.
" Това са тежки йони, които нормално се движат постепенно, тъй че към момента се опитваме да разберем механизмите, които са в деяние. Може да се окаже, че електростатичен " вятър " ги издига надалеч от планетата, или те могат да бъдат ускорени посредством центробежни процеси. "
В близко бъдеще се приготвят най-малко три задачи за проучване на Венера, които би трябвало да хвърлят повече светлина върху някои въпроси.. Сред тях са механизмът за бягство на въглерода, дали планетата към момента е вулканично дейна, както и наболелият въпрос дали измежду облаците й може да се крие живот.
И, несъмнено, по какъв начин се е трансформирала от свят, който в миналото евентуално е бил подобен със Земята, в това, което виждаме през днешния ден.
Изследването на екипа е оповестено в Nature Astronomy.
Източник: Science Alert
