Как древните култури са реагирали на слънчевите затъмнения?
Днес единственото нещо, което хората, наблюдаващи цялостното слънчево затъмнение, би трябвало да създадат, е да предпазят очите си, до момента в който се любуват на това изключително красиво астрономическо събитие. В древността обаче нещата не са били толкоз спокойни. Често затъмненията са предизвиквали суматоха и кръвопролития измежду популацията.
Някои от най-ранните сведения за тези небесни зрелища идват от Китай и датират отпреди повече от 4000 години. Смятани за знамения, които предсказват ориста на императорите, затъмненията са били сериозна работа в кралските кръгове и постоянно са предизвиквали безмилостни управнически решения. Така да вземем за пример двамата придворни астрономи, служили при император Чун К'ан, са били обезглавени, тъй като не са съумели да предскажат затъмнение през 22 век пр.н.е.
Сред елементарните хора в античен Китай се е считало, че затъмненията се предизвикват от змей, който изяжда слънцето - отсам и използването на думата " ши ", която също значи " изяждам ", за обозначаване на затъмненията. Затова хората реагирали на тези събития, като удряли барабани и издавали мощни звуци с вярата да изплашат дракона и да спасят дневната светлина.
Древните гърци също са умеели да предсказват затъмненията, само че постоянно са изпадали в суматоха по време на въпросните събития. Според някои източници владетелите и монарсите са се криели, защото са се страхували от гнева на боговете, а някои даже са поставяли на трона нормално хора в опит да заблудят божествата и да ги накарат да поразят неверния човек.
Твърди се, че когато през 323 година пр.н.е. били планувани поредност от частични затъмнения, Александър Велики употребявал точно тази тактика. Макар че очевидно не съумял да измами боговете, защото умрял още същата година.
В Северна и Южна Америка античните маи са имали удивително напреднало схващане за небесните цикли и са можели да предсказват затъмненията благодарение на поредност от алманаси и диаграми, записани в известния Дрезденски кодекс. Въпреки тези астрономически знания обаче, те тълкували слънчевите затъмнения като " строшаване " на слънцето, което карало владетелите да правят ритуали за кръвопускане в опит да възстановят цялостното здраве на звездата и да поправят обстановката.
Междувременно ацтеките считали, че слънцето е изядено, и когато имало затъмнения, настъпвал цялостен безпорядък. Според испанския мисионер Фрей Бернардино де Саагун, който разказва реакцията към цялостното затъмнение през 1596 година, хората изпадали в нервност и принасяли в жертва всеки, който бил със светла кожа или светла коса, с вярата, че това ще попречи на демоните да се спуснат от небесата и да обхванат всички.
Междувременно Уилям Шекспир също е имал опция да следи цялостно слънчево затъмнение на британското небе (по-точно на 7 март 1598 г.). Няколко години по-късно той написва известната пиеса " Крал Лир ", в която е включена репликата: " тези късни затъмнения на слънцето и луната не ни вещаят нищо положително ", което подсказва, че даже Бардът се е уплашил, когато е видял това кратковременно събитие.
Източник: IFLScience
