Мисля, че гладът ще се върне: оцеляла през гладните години

...
Мисля, че гладът ще се върне: оцеляла през гладните години
Коментари Харесай

Пробужда ли се в Украйна призракът на Глодомора?

" Мисля, че гладът ще се върне ": оживяла през гладните години – 30-те, Мария Гончарова се опасява още веднъж да изживее оня смут в миг, когато Киев упреква Москва, че още веднъж употребява храната като оръжие, написа Българска телеграфна агенция.

Деветдесет и три годишната жена натрупа вкъщи какво ли не от боязън да не настъпи недостиг, белязана до живот от Сталин, предизвикал гибелта на милиони с колективизацията на украинските земи по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Откакто Русия нахлу в Украйна, старата дама с алена кърпа чува по какъв начин ракетите прелитат над хубавата ѝ небесносиня дървена къщурка в село Черемушна в източната Харковска област. И доста неприятни мемоари ѝ идват мислено. " Оцелявахме единствено с по един печен картоф и брашно " дневно, твърди Гончарова, която гледа три кокошки в мъничката си градинка.

Инвалидната пенсия от 2000 гривни – близо 65 евро месечно, ѝ стига колкото просто да съществува; тя цепи всеки грош на две и към момента готви на печка с дърва. По пода на жилищната стая са пръснати брезови клончета – въздухът е пресен и чист. Руснаците " към този момент откраднаха доста зърно от нас и са способни да ни вземат всичко ", отронва тя пред Агенция Франс Прес и се кръсти.

Геноцид

Това е боязън от връщане на " Гладиатора " – украински термин, означаващ " избиване посредством апетит " на локалните селяни от руския режим през 1932-1933 година, когато съгласно оценки на историци умират доста милиони хора. Армията на съветския президент Владимир Путин бомбардира запасите им от зърно и украинците недоволстват. Защото за Киев тази дума е синоним на геноцид, какъвто е проведен към този момент преди време, с цел да смаже плахия му ентусиазъм към самостоятелност.

" Съветското държавно управление използваше храната, с цел да реализира задачите си, убивайки всеобщо тези, които му се противят ", отсича Людмила Гриневич, директорка на научно-образователния център за проучване на Гладомора. Русия и други историци прочее отхвърлят сходни изводи - съгласно тях тези събития се вписват в подтекста на глада, връхлетял тогава също Централна Азия и съветските земи.

Сега, когато светът е заплашен от световна продоволствена рецесия, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обаче упрекна в края на май съветския президент Владимир Путин, че " употребява храната като оръжие ". Андрий Ермак, шефът на администрацията на украинския президент Володимир Зеленски, сподели наскоро, че Русия се пробва " да повтори Гладомора ".

" 30-те години на 20-и век са прекомерно подобаващи за пробутване на паралели, тъй като и тогава е имало опит да се унищожи това, което през днешния ден можем да назовем украинска политическа нация ", разяснява Людмила Гриневич. " Зърното на украинците е било конфискувано и те са измирали от апетит, след това руската власт им е върнала една част, само че единствено на тези, които склонят да влязат в колхозите " – големите руски кооперативни селски стопанства, прибавя тя.

Заличена памет

Харков, ситуиран на над 450 километра източно от Киев, от 1919 до 1934 година е бил столица на Украинската руска социалистическа република и региона се е нареждала измежду 23-те най-плодородни в Съюз на съветските социалистически републики. В покрайнините на селото на Мария Гончарова " една трета от локалните поданици са умрели ", напомня Тамара Полишчук, организатор на музей, отдаден на тематиката.

" По време на Гладомора управляващите са престанали да записват смъртните случаи ", отбелязва специалистката, изследвала задълбочено въпроса.

По думите ѝ всяко тукашно семейство към момента е белязано от загатна за това време, който Съюз на съветските социалистически републики се е опитвал да заличи десетилетия наред и който Украйна е съумяла да съживи едвам като самостоятелна страна след 1991 година При всяко състояние старата жена от Черемушна, която ни демонстрира своите ресурси, се радва, че " към момента има по малко от всичко ".

" Помагат ни цялостен куп страни. Доставят ни всякакви артикули, разпределят помощи измежду хората. Господ обаче знае докога ", въздиша тя и излиза да поседне в пруста, под сянката на орехово дърво.

(Андрей Шарков)
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР