Защо бележим ръст на заболеваемост от туберкулоза? Проф. Ваня Юрукова пред ФАКТИ
Министерството на опазването на здравето провежда Седмица на отворените порти за осведоменост за туберкулозата, която ще се организира от 19 до 23 септември. По тематиката пред ФАКТИ приказва проф. доктор Ваня Юрукова, шеф на Втора клиника по неспецифични белодробни заболявания и зам.-директор на МБАЛББ " Света София ".
- Проф. Юрукова, вижда се растеж на скритата заболеваемост от туберкулоза. На какво се дължи и по какъв начин си го обяснявате?
- Най-вероятно се дължи на пандемията, на лимитираните благоприятни условия на лицата, които имат подозрение за туберкулоза, да имат достъп до експерт време на пандемията от коронавирус. Знаете, че хората тогава бяха доста обезпокоени да посещават персонален доктор или да пристъпят в лечебните заведения, тъй като там има скупчване на доста пациенти и то с КОВИД-19. Респективно и по-голям риск от заразяване от КОВИД-19. Нашата болничното заведение цели две години беше за КОВИД-19 заболели. Също по този начин имаше и дефицит на лекари - експерти по пневмология и фтизиатрия в доболничната профилирана поцмощ, тъй като бяха в КОВИД отделенията.
- И в този момент наблюдавате резултата от това. Така ли да ви разбирам?
- Да, в този момент идват хора с недоволства. Но към този момент сме в интервал на късно диагностициране и разкриване на заболелите. Това от една страна. От друга страна е значимо да открием и техните контактни лица.
- Какви хора идват при вас – повече деца или повече възрастни…
- КОВИД-19 пандемията върна година обратно напредъка в обезпечаване на надзор върху предварителната защита, диагностиката и лекуването на болестта. Благодарение на осъществяване на дейностите по последните три Национални стратегии за предварителна защита и надзор на туберкулозата и на стратегиите финансирани от Глобалния фонд, се следи устойчива наклонност за понижаване на заболеваемостта от 38.5 на 100 000 население през 2008 година до 18.5 на 100 000 население през 2019 година Разбира се, у нас има райони, които записват висока заболеваемост – приказвам за Враца и Кюстендил. Тези градове са най-засегнати. През 2019-а Враца бе с 33,9 на 100 000, а Кюстендил 33,4 на 100 000. В резултат на тази наклонност, за която приказваме, при възрастните имаме 13 на 100 000 за 2020 година. При децата тези данни са следните: ново болни и с рецидив на заболяването за 2018-а - 25 на 100 000, за 2019-а -17,1 на 100 000, а 2020-а 13,8 на 100 000.
- В каква фаза хващате болестта сега, когато дойдат хората при вас?
- Пациентите идват късно, когато към този момент са в дейна фаза. Зачестяват тежките случаи - с инфилтративно-пневмонична, фиброзно-кавернозна туберкулоза. В множеството случаи инцидентно я диагностицираме, пристигнали във връзка на Ковид-19. Хората късно търсят лекарска помощ и по този начин преобладават тежките случаи, когато към този момент имаме бацилоотделяне, с съществуване на каверни и така нататък букетна зараза, когато към този момент има и други патогенни бактерии, постоянно с антибиотична устойчивост и микотична зараза, в някои случаи и резистентни на туберкулостатиците. А тези положения към този момент мъчно се лекуват. Като бацилоотделители, болните са извънредно рискови и за близките, тъй като туберкулозата е инфекциозно заболяване и се популяризира по въздушно-капков път.
- На какви признаци хората би трябвало да обръщат внимание, с цел да не идват при вас към този момент в дейна фаза…
- Хората мъчно свързват положението си с туберкулоза. Заболяване стартира съвсем безсимптомно с изнемощялост, уязвимост, нямат вкус, нощни изпотявания, суха кашлица, бодежи в гърдите. По-късно се появява доста намаляване на тежестта. Един доста алармиращ признак е съществуване на кръв в храчките. Трябва да се обръща навреме внимание и на най-малките признаци – да вземем за пример смяна в характера на така наречен тютюнджийска кашлица, която задълбочава своя темперамент, поява на кървави храчки, субфебрилна температура, която води до уязвимост на организма и безсилие.
- Пациентите, които имат отслабен или понижен имунитет, повече ли са застрашени?
- Кои са застрашени ли… На първо място ще сложа тези, които и преди са боледували от туберкулоза. След това идват всички контактни на такива пациенти, здравните служащи, хората без ваксина срещу туберкулоза, мигрантите… Хората с хронични белодробни болести - продължителен бронхит, с бронхиална астма, с хронична обструктивна белодробна болест,бронхиектазии, хората с понижен имунитет, хората с язвена болест, на хемодиализа, с хронични бъбречни болести, трансплантирани пациенти, хората с дълготрайно лекуване с кортикостероиди, анти TNF alpha лекарства, химиотерапия, хората с автоимунни болести и така нататък С сдържан риск са пациентите с диабет, здравните служащи, мигрантите, лишените от независимост, хората с избрани зависимости – алкохолизъм, наркомани, бездомниците.
- Съществува и така нататък латентна туберкулоза. За нея какво можете да кажете и да запознаете хората?
- Това е едно положение, при което човек се намира в един „ прозоръчен “ интервал сред заразяването и развиването на дейната фаза на инфекцията. Просто индивидът е инфектиран с туберкулозни бактерии, само че няма признаци и признаци на дейна зараза. В този миг хората не са източник на зараза, само че съставляват един контейнер за нови случай на дейна туберкулоза. Състоянието е безсимптомно, няма клинични, микробиологични или рентгенови данни в поддръжка на дейна фаза. Латентният интервал е релативно време. Може да варира от няколко седмици и месеци, а може и да е до края на живота. Обикновено това положение се задейства сред втората и петата година от заразяването. Ето за какво контактните на болните с дейна туберкулоза би трябвало да бъдат включени в рисковата група за латентна туберкулозна зараза. Лечение на латентна туберкулоза се подхваща, с цел да се предотврати развиване на дейна туберкулоза в бъдеще.
- Проф. Юрукова, вижда се растеж на скритата заболеваемост от туберкулоза. На какво се дължи и по какъв начин си го обяснявате?
- Най-вероятно се дължи на пандемията, на лимитираните благоприятни условия на лицата, които имат подозрение за туберкулоза, да имат достъп до експерт време на пандемията от коронавирус. Знаете, че хората тогава бяха доста обезпокоени да посещават персонален доктор или да пристъпят в лечебните заведения, тъй като там има скупчване на доста пациенти и то с КОВИД-19. Респективно и по-голям риск от заразяване от КОВИД-19. Нашата болничното заведение цели две години беше за КОВИД-19 заболели. Също по този начин имаше и дефицит на лекари - експерти по пневмология и фтизиатрия в доболничната профилирана поцмощ, тъй като бяха в КОВИД отделенията.
- И в този момент наблюдавате резултата от това. Така ли да ви разбирам?
- Да, в този момент идват хора с недоволства. Но към този момент сме в интервал на късно диагностициране и разкриване на заболелите. Това от една страна. От друга страна е значимо да открием и техните контактни лица.
- Какви хора идват при вас – повече деца или повече възрастни…
- КОВИД-19 пандемията върна година обратно напредъка в обезпечаване на надзор върху предварителната защита, диагностиката и лекуването на болестта. Благодарение на осъществяване на дейностите по последните три Национални стратегии за предварителна защита и надзор на туберкулозата и на стратегиите финансирани от Глобалния фонд, се следи устойчива наклонност за понижаване на заболеваемостта от 38.5 на 100 000 население през 2008 година до 18.5 на 100 000 население през 2019 година Разбира се, у нас има райони, които записват висока заболеваемост – приказвам за Враца и Кюстендил. Тези градове са най-засегнати. През 2019-а Враца бе с 33,9 на 100 000, а Кюстендил 33,4 на 100 000. В резултат на тази наклонност, за която приказваме, при възрастните имаме 13 на 100 000 за 2020 година. При децата тези данни са следните: ново болни и с рецидив на заболяването за 2018-а - 25 на 100 000, за 2019-а -17,1 на 100 000, а 2020-а 13,8 на 100 000.
- В каква фаза хващате болестта сега, когато дойдат хората при вас?
- Пациентите идват късно, когато към този момент са в дейна фаза. Зачестяват тежките случаи - с инфилтративно-пневмонична, фиброзно-кавернозна туберкулоза. В множеството случаи инцидентно я диагностицираме, пристигнали във връзка на Ковид-19. Хората късно търсят лекарска помощ и по този начин преобладават тежките случаи, когато към този момент имаме бацилоотделяне, с съществуване на каверни и така нататък букетна зараза, когато към този момент има и други патогенни бактерии, постоянно с антибиотична устойчивост и микотична зараза, в някои случаи и резистентни на туберкулостатиците. А тези положения към този момент мъчно се лекуват. Като бацилоотделители, болните са извънредно рискови и за близките, тъй като туберкулозата е инфекциозно заболяване и се популяризира по въздушно-капков път.
- На какви признаци хората би трябвало да обръщат внимание, с цел да не идват при вас към този момент в дейна фаза…
- Хората мъчно свързват положението си с туберкулоза. Заболяване стартира съвсем безсимптомно с изнемощялост, уязвимост, нямат вкус, нощни изпотявания, суха кашлица, бодежи в гърдите. По-късно се появява доста намаляване на тежестта. Един доста алармиращ признак е съществуване на кръв в храчките. Трябва да се обръща навреме внимание и на най-малките признаци – да вземем за пример смяна в характера на така наречен тютюнджийска кашлица, която задълбочава своя темперамент, поява на кървави храчки, субфебрилна температура, която води до уязвимост на организма и безсилие.
- Пациентите, които имат отслабен или понижен имунитет, повече ли са застрашени?
- Кои са застрашени ли… На първо място ще сложа тези, които и преди са боледували от туберкулоза. След това идват всички контактни на такива пациенти, здравните служащи, хората без ваксина срещу туберкулоза, мигрантите… Хората с хронични белодробни болести - продължителен бронхит, с бронхиална астма, с хронична обструктивна белодробна болест,бронхиектазии, хората с понижен имунитет, хората с язвена болест, на хемодиализа, с хронични бъбречни болести, трансплантирани пациенти, хората с дълготрайно лекуване с кортикостероиди, анти TNF alpha лекарства, химиотерапия, хората с автоимунни болести и така нататък С сдържан риск са пациентите с диабет, здравните служащи, мигрантите, лишените от независимост, хората с избрани зависимости – алкохолизъм, наркомани, бездомниците.
- Съществува и така нататък латентна туберкулоза. За нея какво можете да кажете и да запознаете хората?
- Това е едно положение, при което човек се намира в един „ прозоръчен “ интервал сред заразяването и развиването на дейната фаза на инфекцията. Просто индивидът е инфектиран с туберкулозни бактерии, само че няма признаци и признаци на дейна зараза. В този миг хората не са източник на зараза, само че съставляват един контейнер за нови случай на дейна туберкулоза. Състоянието е безсимптомно, няма клинични, микробиологични или рентгенови данни в поддръжка на дейна фаза. Латентният интервал е релативно време. Може да варира от няколко седмици и месеци, а може и да е до края на живота. Обикновено това положение се задейства сред втората и петата година от заразяването. Ето за какво контактните на болните с дейна туберкулоза би трябвало да бъдат включени в рисковата група за латентна туберкулозна зараза. Лечение на латентна туберкулоза се подхваща, с цел да се предотврати развиване на дейна туберкулоза в бъдеще.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ