Скъпи, ще си имаме дете
„ Любими мой, ще имаме дете! ” Тя сияе, а той я гледа влюбено в очите и не може да повярва на своето благополучие, подвига я на ръце и стартира да танцува из кухнята. Всички сме гледали този холивудски сюжети стотици пъти. Действителността обаче нормално наподобява по-иначе.
Много бъдещи майки изпитват подозрения и засегнатост, тъй като държанието на обичания им не подхожда на кино стандарта. След значимото известие той е въздържан и безмълвен. Вместо да обкръжи обичаната си с топли грижи, се удивлява на изменчивото й въодушевление и с принуда приказва за детето. А тя чака схващане и поддръжка, тъй като в края на краищата, върху нейните рамене – безусловно и преносно пада отговорността за износването на детето.
Недоразуменията и затрудненията пораждат във всяка двойка, в случай че в фамилията се задава ново попълнение. Мислите, че скоро ще появи дете, влече със себе и други – за съществените промени, които ще настъпят в всекидневието и на двамата родители. Това е гранична обстановка сред два интервала в живота, повратен миг, който неизбежно провокира смесени усеща: от една страна – наслада и очакване, а от друга – боязън и подозрение. За дамата ситуацията се усложнява поради хормоналните промени, които я вършат елементарно раздразнима и склонна към крайни настроения. Затова тя е изключително сензитивна към държанието на мъжа, изключително, когато той не й оказва нужната поддръжка.
Това обаче напълно не значи, че бъдещият таткото е безучастен и не желае детето. Просто в този миг той е замислен в личния си кризис. Задава си куп въпроси – от най-прагматичните като: „ Ще мога ли да храня семейство? ” до тези, които касаят прословутото му мъжко възприятие за независимост: „ Дали ще мога отново да излизам с другари за по бира, да вървя за риба, да странствувам? ” Освен това, го тревожат измененията в партньорката му, която в последно време постоянно е изтощена и мисли единствено за детето. Двойнствени усеща, които не постоянно минават с времето. За да бъдат преодолени е значимо, по какъв начин двамата сътрудници се отнасят един към различен в този пръв стадий на бременността.
Първата стъпка за стопяване на тази невидима бариера от недоизказани паники е дамата да покаже на бъдещия баща, че схваща неговите подозрения. Така ще го предразположи за диалог, за това какво ще се промени в реалност. Споделените страхове са половин страхове и двамата ще осъзнаят, че смяната няма да е така трагична, както наподобява на пръв взор.
Въпреки това, дамата не трябва да чака бъдещият баща да споделя нейните усеща. Майчината обич в нея се заражда биологически, по едно и също време с развиването на новия живот в тялото й. Дори и мъжа да се радва за детето по време на бременността, това по-скоро е демонстрация на горделивост за това, че е кадърен да сътвори поколение. Дълбоката бащина обич се появява едвам след раждането. За да се случи това, е належащо самообладание, такт и взаимно схващане. И най-важното – и за момент мъжът не трябва да съмнява, че той е и ще си остане постоянно преди всичко в сърцето на своята обичана. В противоположен случаи е допустимо да одобри новото попълнение в фамилията не като обогатяване, а като опасност.
Много бъдещи майки изпитват подозрения и засегнатост, тъй като държанието на обичания им не подхожда на кино стандарта. След значимото известие той е въздържан и безмълвен. Вместо да обкръжи обичаната си с топли грижи, се удивлява на изменчивото й въодушевление и с принуда приказва за детето. А тя чака схващане и поддръжка, тъй като в края на краищата, върху нейните рамене – безусловно и преносно пада отговорността за износването на детето.
Недоразуменията и затрудненията пораждат във всяка двойка, в случай че в фамилията се задава ново попълнение. Мислите, че скоро ще появи дете, влече със себе и други – за съществените промени, които ще настъпят в всекидневието и на двамата родители. Това е гранична обстановка сред два интервала в живота, повратен миг, който неизбежно провокира смесени усеща: от една страна – наслада и очакване, а от друга – боязън и подозрение. За дамата ситуацията се усложнява поради хормоналните промени, които я вършат елементарно раздразнима и склонна към крайни настроения. Затова тя е изключително сензитивна към държанието на мъжа, изключително, когато той не й оказва нужната поддръжка.
Това обаче напълно не значи, че бъдещият таткото е безучастен и не желае детето. Просто в този миг той е замислен в личния си кризис. Задава си куп въпроси – от най-прагматичните като: „ Ще мога ли да храня семейство? ” до тези, които касаят прословутото му мъжко възприятие за независимост: „ Дали ще мога отново да излизам с другари за по бира, да вървя за риба, да странствувам? ” Освен това, го тревожат измененията в партньорката му, която в последно време постоянно е изтощена и мисли единствено за детето. Двойнствени усеща, които не постоянно минават с времето. За да бъдат преодолени е значимо, по какъв начин двамата сътрудници се отнасят един към различен в този пръв стадий на бременността.
Първата стъпка за стопяване на тази невидима бариера от недоизказани паники е дамата да покаже на бъдещия баща, че схваща неговите подозрения. Така ще го предразположи за диалог, за това какво ще се промени в реалност. Споделените страхове са половин страхове и двамата ще осъзнаят, че смяната няма да е така трагична, както наподобява на пръв взор.
Въпреки това, дамата не трябва да чака бъдещият баща да споделя нейните усеща. Майчината обич в нея се заражда биологически, по едно и също време с развиването на новия живот в тялото й. Дори и мъжа да се радва за детето по време на бременността, това по-скоро е демонстрация на горделивост за това, че е кадърен да сътвори поколение. Дълбоката бащина обич се появява едвам след раждането. За да се случи това, е належащо самообладание, такт и взаимно схващане. И най-важното – и за момент мъжът не трябва да съмнява, че той е и ще си остане постоянно преди всичко в сърцето на своята обичана. В противоположен случаи е допустимо да одобри новото попълнение в фамилията не като обогатяване, а като опасност.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ