Д-р Петър Кътев: Изследването и правилната диагноза спасяват живот
Легионерска болест или тресчица Понтиак - сходни признаци, само че едната може да е смъртоносна 
" Не давай нищо наготово на хората! Няма да го схванат, а какво остава да го оценят! Не бъди прекомерно добър с никой. Ще те сметнат за простак и ще се оптат да злоупотребят с това! Пази добротата си като елмаз единствено за най-най-най обичаните и доверени хора "!
Повече от забавно звучат тези думи, изключително в подтекста на времена, в които всеки приканва към приемливост, схващане и подаване на ръка, даже и на непознатия, когато е в потребност. Но това време, в което всеки е подготвен е да се притече на помощ, сякаш отмина от дълго време, и то безвазвратно. Днес повече от всеки път човек се поучава от персоналния опит, който за жалост ни демонстрира, че ненаказано положително няма, а помощ е най-добре да окажеш единствено в случай че ти я изискат, като преди този момент би трябвало да си помислиш няколко пъти. Това звучи много егоистично, че дори и нечовешко, само че следването на сходно мислене очевидно те лишава от неприятното разсъждаване върху прекарвания, подбудени от разочарования поради усещене за недооцененост.
Безспорно един от най-обидните за индивида моменти е този, в който осъзнае, че воден от желанието си да бъде в поддръжка и помощ на близките, е бил възприеман от тях като баламурник по природа. А неговата благоразположеност и сърдечност е считана за даденост, че дори и по-лошо - тя по хипотеза принаделжи на заобикалящата го среда. Именно когато се откри този миг, се схваща и за какво не си скъп нито по достолепие, нито по каузи. Едва когато всичко претърпи поврат поради настъпил вътрешен катарзис, тъй като душата ти повече не желае и не може да търпи, разбираш по реакцията на близките какъв брой дълго си живял в илюзия, основана от тенденциозен фарс.
За страдание, през днешния ден огромна част от живота ни е подчинена точно на него. Присъства в толкоз доста негови аспекти, че даже е мъчно да ги изброиш всички. Ако се опиташ да го направиш, рискуваш да изпуснеш най-малко няколко. По-важното е, че
доста хора съумяват постоянно да минат сред капките
да те заблудят още веднъж, когато се наложи, с цел да спасят персоналните си упоритости. На тях мнозина са мощно подвластни и вманиачени по реализирането им дотам, че не признават граници.
Но в живота е по този начин, границите са, с цел да се прекрачват, и то освен от индивида. Него за разлика от заболяването можеш да изолираш от всекидневието си и в никакъв случай повече да не видиш, в случай че си решил. С нея обаче мъчно би се разделил когато решиш, тъй като тя си има " лично " мнение, неподвластно на страстите, които предизвика, щом се настани в организма.
Ако би трябвало човек да подреди по степен на тежест ударите на ориста, то сигурно преди всичко би сложил този, който нанася заболяването. Колкото по-тежка е тя, толкоз повече страдалчество - както душевно, по този начин и физическо - провокира. Някои я одобряват метафизичен и гледат на нея като на тестване, което ще кали духа и тялото, заради което и са склонни да се борят сами с нея. Други пък схващат, че болестта, каквото и да е то, е действителна опасност за бъдещото им битие и стремително се втурват да се избавят по всевъзможен метод. От която и страна обаче да се намира човек във връзка с метода, по който гледа на заболяванията, то той би трябвало да одобри и разбере, че те би трябвало да се лекуват, само че от този, който познава естеството им.
Да кажеш, че познаваш болесттите, е много амбициозно изказване, пораждащо огромно съмнение, и то не без съображение. Особено, когато те непрекъснато " показват " на медицината превъзходство над нея. Дори една позабравена диагноза, която по тъжни стечения на събитията притегли още веднъж внимание, го потвърди.
Предизвикалата интерес легионелоза не е необикновена диагноза
само че заради относително рядкото й срещане не е изключително позната на необятната публика. Тази болест е в графата на острите инфекциозни болести, предизвиква се от бактерии от рода Legionella. Той включва и типа L. pneumophila, отключващ заболяването при индивида. Патогенът населява естествената околна среда, като е открито, че живее в амеби като Acanthamoeba Spp., Naegleria Spp., Vermamoeba vermiformis или протозои - да вземем за пример Tetrahymena pyriformis. Тъй като бактерията поразява по въздушно - капков път, в началото заразява алвеоларните макрофаги, където стартира да се репликира. Клинично след възпаление може да протече в два варината. Единият се изявява като пневмония - по този начин нареченета легионерска болест, или с леки грипоподобни признаци, познати в медицината като тресчица Понтиак.
Инкубационният интервал при легионелозата е относително дълъг, защото може да продължи до към две седмици от първичното заразяване. Предшестващите признаци включват температура, настинка, суха кашлица и други. С придвижване на болестта се появяват и проблеми с нервната система и стомашно - чревния тракт, които подсказват за себе си посредством диария, гадене, от време на време и повръщане. Изключително притеснително при легионелозата развиване е това, при което се вижда клиника, присъща за напреднал етап на пневмония. Това значи, че е допустима поява на всички затруднения, присъщи на белодробното заболяване.
Допускането на развиването на тежките форми на легионелозата, в това число и нелекуването й, в доста от случаите прогресира остро до дихателна и бъбречна непълнота. Именно поради ударното поразяване на други органни системи, виновни за вярното действие на организма, леталният излаз при нея се дефинира за относително висок, към 10 %.
Не по този метод се визира организмът, когато L. pneumophila предизвика треската на Понтиак. Тук клиниката е с много по-леко протичане и не носи подобен огромен риск за живота на заболелия. Нейните признаци стартират в границите на 2-3 дни от експозицията и са доста по-леки. Тук главно се следят тресчица и мускулни болки. Няма риск от животозастрашаващи затруднения, а при навременно лекуване болестта се овладява за към седмица, без оставащи дълготрайни отрицателни резултати за организма.
За постигането на този резултат обаче диагностицирането има решаваща роля, дори животоспасяваща. Симптомите на болестта несъмнено подвеждат и е належащо точно установяване на проучванията, които се назначават. В това число попадат и микробиологичните, доказващи съществуването на патогена в организма. Внимание провокират повишената наслойка, избрани индикатори от кръвната картина и с-реактивният протеин, които са сигурен сигнал за съществуването на заразен развой в тялото. Но те не конкретизират причинителя, дават единствено информация, която потвърждава казуса. А неговото разрешаване е подвластно на първопричината. В взаимозависимост от съпътстващите признаци на страдащия, не рядко се постанова и назначението на спомагателни проучвания като рентгенография за изясняване налична ли е пневмония. При подозрение за пневмотична легионелоза кръвните проби, наред с микробиологичните, задължител
само че се съчетават и с образната диагностика
заради заплахата от развиване на атакстия и менингит, в случай че не се откри в точния момент увреждането на дихателните органи. Компрометирането на техните функционалности освен ни съкратява живота, само че и може да ни отнеме.
Не на вятъра Дънов е споделил: Силен човек е оня, който диша вярно. Откъде иде силата на индивида? - От белия дроб "!
Читателите на вестник " Стандарт " и организацията ни standartnews.com към този момент могат да задават своите въпроси на нашия дълготраен създател доктор Петър Кътев.
На адрес [email protected] той получава вашите питания, след което отговорите на най-интересните от тях ще бъдат оповестени в обичайна ни графа " Ало, докторе! ".
" Не давай нищо наготово на хората! Няма да го схванат, а какво остава да го оценят! Не бъди прекомерно добър с никой. Ще те сметнат за простак и ще се оптат да злоупотребят с това! Пази добротата си като елмаз единствено за най-най-най обичаните и доверени хора "!
Повече от забавно звучат тези думи, изключително в подтекста на времена, в които всеки приканва към приемливост, схващане и подаване на ръка, даже и на непознатия, когато е в потребност. Но това време, в което всеки е подготвен е да се притече на помощ, сякаш отмина от дълго време, и то безвазвратно. Днес повече от всеки път човек се поучава от персоналния опит, който за жалост ни демонстрира, че ненаказано положително няма, а помощ е най-добре да окажеш единствено в случай че ти я изискат, като преди този момент би трябвало да си помислиш няколко пъти. Това звучи много егоистично, че дори и нечовешко, само че следването на сходно мислене очевидно те лишава от неприятното разсъждаване върху прекарвания, подбудени от разочарования поради усещене за недооцененост.
Безспорно един от най-обидните за индивида моменти е този, в който осъзнае, че воден от желанието си да бъде в поддръжка и помощ на близките, е бил възприеман от тях като баламурник по природа. А неговата благоразположеност и сърдечност е считана за даденост, че дори и по-лошо - тя по хипотеза принаделжи на заобикалящата го среда. Именно когато се откри този миг, се схваща и за какво не си скъп нито по достолепие, нито по каузи. Едва когато всичко претърпи поврат поради настъпил вътрешен катарзис, тъй като душата ти повече не желае и не може да търпи, разбираш по реакцията на близките какъв брой дълго си живял в илюзия, основана от тенденциозен фарс.
За страдание, през днешния ден огромна част от живота ни е подчинена точно на него. Присъства в толкоз доста негови аспекти, че даже е мъчно да ги изброиш всички. Ако се опиташ да го направиш, рискуваш да изпуснеш най-малко няколко. По-важното е, че
доста хора съумяват постоянно да минат сред капките
да те заблудят още веднъж, когато се наложи, с цел да спасят персоналните си упоритости. На тях мнозина са мощно подвластни и вманиачени по реализирането им дотам, че не признават граници.
Но в живота е по този начин, границите са, с цел да се прекрачват, и то освен от индивида. Него за разлика от заболяването можеш да изолираш от всекидневието си и в никакъв случай повече да не видиш, в случай че си решил. С нея обаче мъчно би се разделил когато решиш, тъй като тя си има " лично " мнение, неподвластно на страстите, които предизвика, щом се настани в организма.
Ако би трябвало човек да подреди по степен на тежест ударите на ориста, то сигурно преди всичко би сложил този, който нанася заболяването. Колкото по-тежка е тя, толкоз повече страдалчество - както душевно, по този начин и физическо - провокира. Някои я одобряват метафизичен и гледат на нея като на тестване, което ще кали духа и тялото, заради което и са склонни да се борят сами с нея. Други пък схващат, че болестта, каквото и да е то, е действителна опасност за бъдещото им битие и стремително се втурват да се избавят по всевъзможен метод. От която и страна обаче да се намира човек във връзка с метода, по който гледа на заболяванията, то той би трябвало да одобри и разбере, че те би трябвало да се лекуват, само че от този, който познава естеството им.
Да кажеш, че познаваш болесттите, е много амбициозно изказване, пораждащо огромно съмнение, и то не без съображение. Особено, когато те непрекъснато " показват " на медицината превъзходство над нея. Дори една позабравена диагноза, която по тъжни стечения на събитията притегли още веднъж внимание, го потвърди.
Предизвикалата интерес легионелоза не е необикновена диагноза
само че заради относително рядкото й срещане не е изключително позната на необятната публика. Тази болест е в графата на острите инфекциозни болести, предизвиква се от бактерии от рода Legionella. Той включва и типа L. pneumophila, отключващ заболяването при индивида. Патогенът населява естествената околна среда, като е открито, че живее в амеби като Acanthamoeba Spp., Naegleria Spp., Vermamoeba vermiformis или протозои - да вземем за пример Tetrahymena pyriformis. Тъй като бактерията поразява по въздушно - капков път, в началото заразява алвеоларните макрофаги, където стартира да се репликира. Клинично след възпаление може да протече в два варината. Единият се изявява като пневмония - по този начин нареченета легионерска болест, или с леки грипоподобни признаци, познати в медицината като тресчица Понтиак.
Инкубационният интервал при легионелозата е относително дълъг, защото може да продължи до към две седмици от първичното заразяване. Предшестващите признаци включват температура, настинка, суха кашлица и други. С придвижване на болестта се появяват и проблеми с нервната система и стомашно - чревния тракт, които подсказват за себе си посредством диария, гадене, от време на време и повръщане. Изключително притеснително при легионелозата развиване е това, при което се вижда клиника, присъща за напреднал етап на пневмония. Това значи, че е допустима поява на всички затруднения, присъщи на белодробното заболяване. Допускането на развиването на тежките форми на легионелозата, в това число и нелекуването й, в доста от случаите прогресира остро до дихателна и бъбречна непълнота. Именно поради ударното поразяване на други органни системи, виновни за вярното действие на организма, леталният излаз при нея се дефинира за относително висок, към 10 %.
Не по този метод се визира организмът, когато L. pneumophila предизвика треската на Понтиак. Тук клиниката е с много по-леко протичане и не носи подобен огромен риск за живота на заболелия. Нейните признаци стартират в границите на 2-3 дни от експозицията и са доста по-леки. Тук главно се следят тресчица и мускулни болки. Няма риск от животозастрашаващи затруднения, а при навременно лекуване болестта се овладява за към седмица, без оставащи дълготрайни отрицателни резултати за организма.
За постигането на този резултат обаче диагностицирането има решаваща роля, дори животоспасяваща. Симптомите на болестта несъмнено подвеждат и е належащо точно установяване на проучванията, които се назначават. В това число попадат и микробиологичните, доказващи съществуването на патогена в организма. Внимание провокират повишената наслойка, избрани индикатори от кръвната картина и с-реактивният протеин, които са сигурен сигнал за съществуването на заразен развой в тялото. Но те не конкретизират причинителя, дават единствено информация, която потвърждава казуса. А неговото разрешаване е подвластно на първопричината. В взаимозависимост от съпътстващите признаци на страдащия, не рядко се постанова и назначението на спомагателни проучвания като рентгенография за изясняване налична ли е пневмония. При подозрение за пневмотична легионелоза кръвните проби, наред с микробиологичните, задължител
само че се съчетават и с образната диагностика
заради заплахата от развиване на атакстия и менингит, в случай че не се откри в точния момент увреждането на дихателните органи. Компрометирането на техните функционалности освен ни съкратява живота, само че и може да ни отнеме.
Не на вятъра Дънов е споделил: Силен човек е оня, който диша вярно. Откъде иде силата на индивида? - От белия дроб "!
Читателите на вестник " Стандарт " и организацията ни standartnews.com към този момент могат да задават своите въпроси на нашия дълготраен създател доктор Петър Кътев.
На адрес [email protected] той получава вашите питания, след което отговорите на най-интересните от тях ще бъдат оповестени в обичайна ни графа " Ало, докторе! ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ