Учени уловиха свръхвисокоенергийна частица, идваща отвъд Млечния път
Космически учени, които се пробват да схванат загадъчния генезис на мощните галактически лъчи, са разкрили извънредно рядка, свръхвисокоенергийна парченце, която съгласно тях е пристигнала на Земята оттатък галактиката Млечен път.
Според създателите на новото проучване, оповестено в четвъртък в списание Science, силата на тази субатомна парченце, невидима с просто око, се равнява на рухването на тухла върху пръста на крайници ви от височината на кръста, написа CNN, и съперничи на най-високоенергийния галактически лъч, следен в миналото - частицата " О, Боже мой ", открита през 1991 година
Космическите лъчи са заредени частици, които се движат в Космоса и непрекъснато падат на Земята. Нискоенергийните галактически лъчи могат да се излъчват от Слънцето, само че извънредно високоенергийните са нещо друго. Смята се, че те пътуват до Земята от други галактики и извънгалактически източници.
" Ако протегнете ръка, всяка секунда през дланта ви минава по един галактически лъч, само че те са в действителност нискоенергийни ", споделя съавторът на проучването Джон Матюс, професор в University of Utah.
Но макар дългогодишните проучвания, точният генезис на високоенергийните частици към момента не е явен. Смята се, че те са свързани с най-енергийнонаситените феномени във Вселената, като тези, свързани с черни дупки, гама-изригвания и дейни космически ядра. Но най-големите, открити до момента, произлизат от галактически райони, които на процедура са празно пространство и в тях не се случват бурни галактически събития.
Проследяване на високоенергийните галактически лъчи
Наскоро откритата парченце, наречена Аматерасу на богинята на слънцето в японската митология, е видяна от обсерватория за галактически лъчи в Западната пустиня на Юта, известна като Telescope Array. Тя стартира да действа през 2008 година и е формиран от 507 повърхностни детектора с размер на маса за пинг-понг, покриващи 700 кв. км.
Тя е следила повече от 30 свръхвисокоенергийни галактически лъчи, само че нито един по-голям от частицата Аматерасу, която влиза в атмосферата над Юта на 27 май 2021 година, изсипвайки вторични частици, уловени от детекторите, излиза наяве от документите по изследването.
" След това виждате какъв брой частици са попаднали във всеки детектор и това ви споделя каква е била силата на първичния галактически лъч ", споделя Матюс.
Събитието е задействало 23 от детекторите на повърхността, като изчислената сила е била към 244 екзаелектронволта. Частицата " О, Боже мой ", засечена преди повече от 30 години, е била с сила 320 екзаелектронволта.
За информация, 1 екзаелектронволт се равнява на 1 милиард гигаелектронволта, а 1 гигаелектронволт е 1 милиард електронволта. Това значи, че частицата Аматерасу е 244 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 електронволта. В същото време типичната сила на електрона в полярното зарево е 40 000 електронволта, съгласно калкулации на НАСА.
Космическият лъч със свръхвисока сила носи десетки милиони пъти повече сила от който и да е ускорител на частици, основан от индивида, като Големия адронен колайдер - най-мощният ускорител, създаван в миналото, изяснява Гленис Фарар, професор по физика в Нюйоркския университет.
" Това, което е належащо, е област с доста високи магнитни полета. Необходимите условия са в действителност изключителни, с цел да се случи сходно излъчване, тъй че източниците са доста много редки. В същото време частиците се разсейват в необятната галактика и възможностите някоя от тях да попадне на Земята са оскъдни ", споделя Фарар.
Атмосферата значително защищава хората от нездравословното влияние на частиците, макар че галактическите лъчи от време на време предизвикват компютърни сривове. Според НАСА частиците и галактическата радиация в по-широк смисъл съставляват огромен риск за астронавтите, защото могат да причинят структурни увреждания на ДНК и да трансформират доста клетъчни процеси.
Мистериозен източник
Източникът на тези свръхвисокоенергийни частици озадачава учените.
Матюс, съавтор на плана Telescope Array Collaboration, декларира, че двата най-мощни регистрирани галактически лъча наподобяват " някак си инцидентни " - когато се проследят траекториите им, наподобява, че няма нищо задоволително високоенергийно, с цел да създаде такива частици. По-специално частицата Аматерасу наподобява произлиза от така наречен Местна пустота - празна област от пространството, граничеща с галактиката Млечен път.
" Ако вземете двете събития с най-висока сила - това, което преди малко открихме, и частицата " О, Боже мой " - те даже не наподобява да сочат към нещо. Към днешна дата астрономите не могат да видят нещо в действителност огромно и в действителност мощно ", споделя Матюс. " Аматерасу идва от област, която наподобява на празно пространство. Така че какво, по дяволите, се случва? "
Разширяването на Telescope Array може да даде някои отговори. След като бъдат приключени, 500 нови детектора ще разрешат на телескопната решетка да улавя дъждове от частици, провокирани от галактически лъчи, на повърхност от 2900 квадратни километра.
Според създателите на новото проучване, оповестено в четвъртък в списание Science, силата на тази субатомна парченце, невидима с просто око, се равнява на рухването на тухла върху пръста на крайници ви от височината на кръста, написа CNN, и съперничи на най-високоенергийния галактически лъч, следен в миналото - частицата " О, Боже мой ", открита през 1991 година
Космическите лъчи са заредени частици, които се движат в Космоса и непрекъснато падат на Земята. Нискоенергийните галактически лъчи могат да се излъчват от Слънцето, само че извънредно високоенергийните са нещо друго. Смята се, че те пътуват до Земята от други галактики и извънгалактически източници.
" Ако протегнете ръка, всяка секунда през дланта ви минава по един галактически лъч, само че те са в действителност нискоенергийни ", споделя съавторът на проучването Джон Матюс, професор в University of Utah.
Но макар дългогодишните проучвания, точният генезис на високоенергийните частици към момента не е явен. Смята се, че те са свързани с най-енергийнонаситените феномени във Вселената, като тези, свързани с черни дупки, гама-изригвания и дейни космически ядра. Но най-големите, открити до момента, произлизат от галактически райони, които на процедура са празно пространство и в тях не се случват бурни галактически събития.
Проследяване на високоенергийните галактически лъчи
Наскоро откритата парченце, наречена Аматерасу на богинята на слънцето в японската митология, е видяна от обсерватория за галактически лъчи в Западната пустиня на Юта, известна като Telescope Array. Тя стартира да действа през 2008 година и е формиран от 507 повърхностни детектора с размер на маса за пинг-понг, покриващи 700 кв. км.
Тя е следила повече от 30 свръхвисокоенергийни галактически лъчи, само че нито един по-голям от частицата Аматерасу, която влиза в атмосферата над Юта на 27 май 2021 година, изсипвайки вторични частици, уловени от детекторите, излиза наяве от документите по изследването.
" След това виждате какъв брой частици са попаднали във всеки детектор и това ви споделя каква е била силата на първичния галактически лъч ", споделя Матюс.
Събитието е задействало 23 от детекторите на повърхността, като изчислената сила е била към 244 екзаелектронволта. Частицата " О, Боже мой ", засечена преди повече от 30 години, е била с сила 320 екзаелектронволта.
За информация, 1 екзаелектронволт се равнява на 1 милиард гигаелектронволта, а 1 гигаелектронволт е 1 милиард електронволта. Това значи, че частицата Аматерасу е 244 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 електронволта. В същото време типичната сила на електрона в полярното зарево е 40 000 електронволта, съгласно калкулации на НАСА.
Космическият лъч със свръхвисока сила носи десетки милиони пъти повече сила от който и да е ускорител на частици, основан от индивида, като Големия адронен колайдер - най-мощният ускорител, създаван в миналото, изяснява Гленис Фарар, професор по физика в Нюйоркския университет.
" Това, което е належащо, е област с доста високи магнитни полета. Необходимите условия са в действителност изключителни, с цел да се случи сходно излъчване, тъй че източниците са доста много редки. В същото време частиците се разсейват в необятната галактика и възможностите някоя от тях да попадне на Земята са оскъдни ", споделя Фарар.
Атмосферата значително защищава хората от нездравословното влияние на частиците, макар че галактическите лъчи от време на време предизвикват компютърни сривове. Според НАСА частиците и галактическата радиация в по-широк смисъл съставляват огромен риск за астронавтите, защото могат да причинят структурни увреждания на ДНК и да трансформират доста клетъчни процеси.
Мистериозен източник
Източникът на тези свръхвисокоенергийни частици озадачава учените.
Матюс, съавтор на плана Telescope Array Collaboration, декларира, че двата най-мощни регистрирани галактически лъча наподобяват " някак си инцидентни " - когато се проследят траекториите им, наподобява, че няма нищо задоволително високоенергийно, с цел да създаде такива частици. По-специално частицата Аматерасу наподобява произлиза от така наречен Местна пустота - празна област от пространството, граничеща с галактиката Млечен път.
" Ако вземете двете събития с най-висока сила - това, което преди малко открихме, и частицата " О, Боже мой " - те даже не наподобява да сочат към нещо. Към днешна дата астрономите не могат да видят нещо в действителност огромно и в действителност мощно ", споделя Матюс. " Аматерасу идва от област, която наподобява на празно пространство. Така че какво, по дяволите, се случва? "
Разширяването на Telescope Array може да даде някои отговори. След като бъдат приключени, 500 нови детектора ще разрешат на телескопната решетка да улавя дъждове от частици, провокирани от галактически лъчи, на повърхност от 2900 квадратни километра.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ