Тепърва облакът ще става още по-опасно място
Колкото по-„ смарт ” стават домовете и офисите ни, толкоз повече са евентуалните пробойни, споделя Пламен Тошев, Acronis България
Ефектите от хакерската интензивност около пандемията могат да се забавят чак до другата есен, разяснява Пламен Тошев – изпълнителен шеф на Acronis България
(снимка: Acronis България)
Много организации се боят да се доверят на по този начин наречените „ облачни ” ИТ системи – заради съображения за сигурност. Тези съображения са основателни, само че занапред следва „ облакът ” да стане още по-опасно място. Домовете и персоналните устройства основават риск за организациите: съществуването на все по-сложни системи, формирани от устройства, намиращи се в домашни мрежи, такива в обособени офиси и централизирани центрове за данни, прави поддържането на висока степен на отбрана извънредно мъчно. Сигурността ще придобие напълно нови измерения, предвижда изпълнителният шеф на Acronis България Пламен Тошев в изявление за TechNews.bg във връзка втората годишнина от откриването на офиса в София.
Пандемията фактически внесе доста страхове у хората, що се касае до киберсигурността, споделя Тошев. Страхът на хората и работата от разстояние бяха фактор, който променя цялостната картина, само че резултатите от променената конюнктура в областта на киберсигурността занапред ще стартират да „ изплуват ”, счита ръководителят.
Като крадци в тъмна нощ
„ Традиционно в региона на киберзащитата резултатът от дадени дейности става забележим със забавяне. Няма подозрение, че пробойни има – и е имало – по време на пандемията. Ала резултатите от пробивите ще могат да се видят след няколко месеца, след година, дори и повече ”, споделя той.
Добре проведените хакерски офанзиви всекидневно имат потребност от време, с цел да реализиран своята цел. За кибернападателите би трябвало да мислим като за крадци с вързани очи, проникнали в непозната къща измежду тъмна нощ: те проникват, само че не знаят къде какво има и какво могат да вземат. Ще търсят, ще се блъскат в тъмното, ще опипват. Ще им би трябвало време, с цел да намерят това, което желаят.
По същия метод кибернападателите се нуждаят от време, с цел да се доберат до „ значимите ” данни – тези, с които могат да монетизират пробива си. Времето за постигането на задачата всекидневно е до 18 месеца след проникването в една корпоративна осведомителна система, споделя Тошев.
С други думи, резултатите от хакерската интензивност около пандемията могат да се забавят чак до другата есен.
Смарт-обстановката
Ситуацията ще се усъвършенства за киберпрестъпниците и ще се утежнява за всички евентуални жертви с настъплението на „ смарт ” устройствата в обкръжението ни. Умните печки, хладилници, бойлери се оказват пробойни, посредством които кибернападателите могат да влязат в мрежата на дома, а оттова и на доста други места – да вземем за пример в корпоративна мрежа, в която някой от жителите на дома се включва за отдалечена работа.
За момента се оказва, че най-голяма накърнимост съставляват умните прахосмукачки, споделя Тошев. Колкото по-„ смарт ” стават домовете и офисите ни, толкоз повече са евентуалните пробойни.
Златната мина
Картината единствено ще се усложнява с въвеждането на някои от модерните ограничения за здравна сигурност, описвани като типични за „ ерата след Ковид-19 ”. Така да вземем за пример в някои модерни офис-сгради се инсталират системи за непрекъснато видеонаблюдение в стаите, които да сигнализират, в случай че чиновниците са на по-малко от 2 метра един от различен или в случай че в обещано помещение се костват повече хора. На входовете на офисите, а някъде – на входовете на самите здания – се конфигурират системи за безконтактно отваряне на вратите на база лицево различаване.
Всичко това допуска големи масиви с персонални данни, както и редица софтуерни логаритми, свързани с останалите системи в постройките и офисите – фирмените архиви, центровете за данни и други Когато тези данни бъдат съхранявани в „ облака ”, те ще са същинска златна мина за недобронамерените кибер-майстори, уверен е Тошев. Там ще е огромният риск за персоналните ни данни.
Промени в парадигмите
Всички тези внезапни промени в трендовете при киберсигурността допускат и нов метод на образуване на отбраната на компютрите, мрежите и данните. Това е предизвикателство за развойните екипи на компании като Acronis. В нейния случай предизвикването е и за София и България, тъй като в столицата е концентриран развоен екип от 250 души, който се утвърждава като главното развойно звено на компанията в световен мащаб. Плановете на компанията плануват в идващите 2 години екипът да се разрасне до 1000 индивида.
„ Търсим хора с ексцентрично мислене, откриватели, учени, хора с дълготраен и сериозен интерес към науката ”, споделя Тошев. Спецификата на търсените фрагменти е обусловена и от друга огромна смяна в света на компютрите и данните – настъплението на квантовите технологии. „ Писането ” на програмен продукт ще се промени трагично с въвеждането в процедура на квантовите компютри и мрежи и ще изисква напълно друг профил на обичайния програмист.
Недостигът на квалифицирани и стимулирани експерти е реалност и в Acronis се пробват да се оправят с него посредством импорт на фрагменти от други страни. Привличат се хора от всички страни на Балканите и даже прибалтийски страни и Русия.
…и в образованието
Много значително в този момент е да променим разбирането си за образованието във всички стадии на учебното заведение и обичайното схващане за това на кого какво се удава, споделя Тошев. Свикнали сме да категоризираме децата и още овреме в учебно заведение да намираме, че на някой възпитаник се удават, да вземем за пример, химията и физиката, а на различен вървят, да речем, литературата и езиците. Това типизиране води до такава степен, че децата овреме изгубват интерес към това, което „ - съгласно учители и родители – не им се удава ”. По този метод губим скъпи гении след това, споделя Тошев.
Той дава за образец собствен сътрудник, комуто овреме „ не се удавали ” точните науки. Младежът избрал кариерно развиване надалеч от математиката, инженеринга, компютрите – посветил се на логиката на психиката. Едва през последните години се заинтересувал от програмен продукт и през днешния ден е един от най-хубавите софтуерни експерти в развойния център на Acronis.
Подобно на него и доста други хора имат капацитет да се развият ослепително в инженерните науки. Затова е нужно образованието на всички равнища да акцентира на по този начин наречената STEM методология на преподаване. При нея просвета,технологии, инженеринг и математика се преглеждат като единно цяло, а просветителният развой се базира на приложения „ от действителния свят ”.
Ефектите от хакерската интензивност около пандемията могат да се забавят чак до другата есен, разяснява Пламен Тошев – изпълнителен шеф на Acronis България
(снимка: Acronis България)
Много организации се боят да се доверят на по този начин наречените „ облачни ” ИТ системи – заради съображения за сигурност. Тези съображения са основателни, само че занапред следва „ облакът ” да стане още по-опасно място. Домовете и персоналните устройства основават риск за организациите: съществуването на все по-сложни системи, формирани от устройства, намиращи се в домашни мрежи, такива в обособени офиси и централизирани центрове за данни, прави поддържането на висока степен на отбрана извънредно мъчно. Сигурността ще придобие напълно нови измерения, предвижда изпълнителният шеф на Acronis България Пламен Тошев в изявление за TechNews.bg във връзка втората годишнина от откриването на офиса в София.
Пандемията фактически внесе доста страхове у хората, що се касае до киберсигурността, споделя Тошев. Страхът на хората и работата от разстояние бяха фактор, който променя цялостната картина, само че резултатите от променената конюнктура в областта на киберсигурността занапред ще стартират да „ изплуват ”, счита ръководителят.
Като крадци в тъмна нощ
„ Традиционно в региона на киберзащитата резултатът от дадени дейности става забележим със забавяне. Няма подозрение, че пробойни има – и е имало – по време на пандемията. Ала резултатите от пробивите ще могат да се видят след няколко месеца, след година, дори и повече ”, споделя той.
Добре проведените хакерски офанзиви всекидневно имат потребност от време, с цел да реализиран своята цел. За кибернападателите би трябвало да мислим като за крадци с вързани очи, проникнали в непозната къща измежду тъмна нощ: те проникват, само че не знаят къде какво има и какво могат да вземат. Ще търсят, ще се блъскат в тъмното, ще опипват. Ще им би трябвало време, с цел да намерят това, което желаят.
По същия метод кибернападателите се нуждаят от време, с цел да се доберат до „ значимите ” данни – тези, с които могат да монетизират пробива си. Времето за постигането на задачата всекидневно е до 18 месеца след проникването в една корпоративна осведомителна система, споделя Тошев.
С други думи, резултатите от хакерската интензивност около пандемията могат да се забавят чак до другата есен.
Смарт-обстановката
Ситуацията ще се усъвършенства за киберпрестъпниците и ще се утежнява за всички евентуални жертви с настъплението на „ смарт ” устройствата в обкръжението ни. Умните печки, хладилници, бойлери се оказват пробойни, посредством които кибернападателите могат да влязат в мрежата на дома, а оттова и на доста други места – да вземем за пример в корпоративна мрежа, в която някой от жителите на дома се включва за отдалечена работа.
За момента се оказва, че най-голяма накърнимост съставляват умните прахосмукачки, споделя Тошев. Колкото по-„ смарт ” стават домовете и офисите ни, толкоз повече са евентуалните пробойни.
Златната мина
Картината единствено ще се усложнява с въвеждането на някои от модерните ограничения за здравна сигурност, описвани като типични за „ ерата след Ковид-19 ”. Така да вземем за пример в някои модерни офис-сгради се инсталират системи за непрекъснато видеонаблюдение в стаите, които да сигнализират, в случай че чиновниците са на по-малко от 2 метра един от различен или в случай че в обещано помещение се костват повече хора. На входовете на офисите, а някъде – на входовете на самите здания – се конфигурират системи за безконтактно отваряне на вратите на база лицево различаване.
Всичко това допуска големи масиви с персонални данни, както и редица софтуерни логаритми, свързани с останалите системи в постройките и офисите – фирмените архиви, центровете за данни и други Когато тези данни бъдат съхранявани в „ облака ”, те ще са същинска златна мина за недобронамерените кибер-майстори, уверен е Тошев. Там ще е огромният риск за персоналните ни данни.
Промени в парадигмите
Всички тези внезапни промени в трендовете при киберсигурността допускат и нов метод на образуване на отбраната на компютрите, мрежите и данните. Това е предизвикателство за развойните екипи на компании като Acronis. В нейния случай предизвикването е и за София и България, тъй като в столицата е концентриран развоен екип от 250 души, който се утвърждава като главното развойно звено на компанията в световен мащаб. Плановете на компанията плануват в идващите 2 години екипът да се разрасне до 1000 индивида.
„ Търсим хора с ексцентрично мислене, откриватели, учени, хора с дълготраен и сериозен интерес към науката ”, споделя Тошев. Спецификата на търсените фрагменти е обусловена и от друга огромна смяна в света на компютрите и данните – настъплението на квантовите технологии. „ Писането ” на програмен продукт ще се промени трагично с въвеждането в процедура на квантовите компютри и мрежи и ще изисква напълно друг профил на обичайния програмист.
Недостигът на квалифицирани и стимулирани експерти е реалност и в Acronis се пробват да се оправят с него посредством импорт на фрагменти от други страни. Привличат се хора от всички страни на Балканите и даже прибалтийски страни и Русия.
…и в образованието
Много значително в този момент е да променим разбирането си за образованието във всички стадии на учебното заведение и обичайното схващане за това на кого какво се удава, споделя Тошев. Свикнали сме да категоризираме децата и още овреме в учебно заведение да намираме, че на някой възпитаник се удават, да вземем за пример, химията и физиката, а на различен вървят, да речем, литературата и езиците. Това типизиране води до такава степен, че децата овреме изгубват интерес към това, което „ - съгласно учители и родители – не им се удава ”. По този метод губим скъпи гении след това, споделя Тошев.
Той дава за образец собствен сътрудник, комуто овреме „ не се удавали ” точните науки. Младежът избрал кариерно развиване надалеч от математиката, инженеринга, компютрите – посветил се на логиката на психиката. Едва през последните години се заинтересувал от програмен продукт и през днешния ден е един от най-хубавите софтуерни експерти в развойния център на Acronis.
Подобно на него и доста други хора имат капацитет да се развият ослепително в инженерните науки. Затова е нужно образованието на всички равнища да акцентира на по този начин наречената STEM методология на преподаване. При нея просвета,технологии, инженеринг и математика се преглеждат като единно цяло, а просветителният развой се базира на приложения „ от действителния свят ”.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ