Двуликият навик
Като множеството неща и навикът е подобен какъвто си го създадем - благосъстояние или досадна, само че неизменима част от ежедневния живот. И в случай че с второто всеки би се съгласил по-лесно, то концепцията, че навиците са потребен инструмент за реализиране на цели изначало звучи скучна и прекомерно ангажираща. Основната цел на навиците е да ни служат механично да се оправяме с разнообразни задания. Едва ли бихме могли да прекосяваме денем обмисляйки детайлно всяко едно повтарящо се деяние. Точно противоположното, основали сме си схеми на държание за избрани неща и построената рутина ни разрешава да не им отдаваме цялото си внимание, до момента в който ги вършим.
Навиците по някакъв метод вършат живота ни по-лесен. Когато сме на автопилот можем да мислим за друго и по този начин да се занимаваме с няколко неща едновременно. Въпреки засечки като улавяне на нормалния маршрут по инерция, вместо различен, или пробуждане за работа в събота заран, ние гласуваме доверие на машиналните дейности и ги каним гостоприемно в всекидневието си.
И въпреки всичко към рутината би трябвало да се подхожда деликатно и понякога тя да бъде ревизирана. Освен потребните привички, които вършат живота ни по-добър, има и такива, които въпреки да ни пречат, здравата са се загнездили в невронните ни пътеки (онези построени мисловни асоциации, които употребяваме наготово и колкото повече ги употребяваме, толкоз по-солидни стават те)
Навикът деспот
Навиците са в действителност мощни поведенчески модели. Те могат да карат мозъка ни да се вкопчва в тях и да изключва всевъзможни други фактори, даже здравия разсъдък. Случайно или не, влезнали в коловоза на всекидневно повтарящи се дейности, ние стопираме да виждаме нещата към нас. Вече не мислим за същността и даже можем да стигнем до такава степен, че да не се съобразим с обстоятелството, че средата да вземем за пример към този момент се е трансформирала и би трябвало да променим и навика към нея.
Навикът най-хубавият ми другар
Има и потребна рутина. Онзи угодлив табиет, който с старание и предпочитание сме съградили и на който в следствие разчитаме да работи в наша изгода. Както се споделя „ Капката дълбае скалата не със мощ, а с неизменност “. Добрата привичка постоянно може да ни помогне да достигнем задачите си посредством нея и, ей по този начин, на крилете на рутината, да стигнем мечтаната точка.
Ние него или той нас
Автоматизираното държание елементарно може да се трансформира в деспотична привичка и да стартира да ни лимитира, вместо да ни служи.
За благополучие, както незабелязано придобиваме модели на държание, по този начин и напълно умишлено, с нужната доза предпочитание и повтаряне, можем да си ги построяваме.
След като сме сме съумели да запазим привички, които не желаеме, тъй като да не успеем и в работата над такива, които ни харесват. Малките промени, насъбрани във времето, могат действително да трансформират доста. Разбира се, работата върху тях изисква отдаденост и самообладание.
Промяната не е лесна и не случва нито внезапно нито едновременно. В основата стои волята ни да стартираме да се придържаме към мечтани модели, с които да сменяем нездравословни съгласно нас елементи от ежедневното си държание.
Промените желаят време
Преди да се отхвърляме или да твърдим, че не можем да се оправим, би трябвало да си дадем най-малко един месец, през който да свикнем с какъвто и да е нов модел. Не можем да чакаме за един ден да променим държания, които са били част от нас с години. Най-важното с цел да се затвърди нещо, би трябвало да се упражнява, същински. Както и да се постоянства, без ангажименти.
Желана смяна
Ако измененията, които сме си наложили и желаеме, някак не се вписват в живота ни, значи не ние, а измененията са сбъркани. Това не значи, че сме слаби, а че сме намерили още веднъж, който не е нашият. Новите ни потребни привички сигурно не са нещо, което ни нервира и стресира. Затова би трябвало да открием това, което хем ни приляга, хем ни носи задоволеност и чувство за това, че вървим в вярната посока.
В последна сметка, концепцията, че навиците като мощно оръжие звучи скучно и прекомерно ангажиращо, единствено до момента в който не разберем по какъв начин да ги изполдваме в своя изгода, без да им слугуваме.
Навиците по някакъв метод вършат живота ни по-лесен. Когато сме на автопилот можем да мислим за друго и по този начин да се занимаваме с няколко неща едновременно. Въпреки засечки като улавяне на нормалния маршрут по инерция, вместо различен, или пробуждане за работа в събота заран, ние гласуваме доверие на машиналните дейности и ги каним гостоприемно в всекидневието си.
И въпреки всичко към рутината би трябвало да се подхожда деликатно и понякога тя да бъде ревизирана. Освен потребните привички, които вършат живота ни по-добър, има и такива, които въпреки да ни пречат, здравата са се загнездили в невронните ни пътеки (онези построени мисловни асоциации, които употребяваме наготово и колкото повече ги употребяваме, толкоз по-солидни стават те)
Навикът деспот
Навиците са в действителност мощни поведенчески модели. Те могат да карат мозъка ни да се вкопчва в тях и да изключва всевъзможни други фактори, даже здравия разсъдък. Случайно или не, влезнали в коловоза на всекидневно повтарящи се дейности, ние стопираме да виждаме нещата към нас. Вече не мислим за същността и даже можем да стигнем до такава степен, че да не се съобразим с обстоятелството, че средата да вземем за пример към този момент се е трансформирала и би трябвало да променим и навика към нея.
Навикът най-хубавият ми другар
Има и потребна рутина. Онзи угодлив табиет, който с старание и предпочитание сме съградили и на който в следствие разчитаме да работи в наша изгода. Както се споделя „ Капката дълбае скалата не със мощ, а с неизменност “. Добрата привичка постоянно може да ни помогне да достигнем задачите си посредством нея и, ей по този начин, на крилете на рутината, да стигнем мечтаната точка.
Ние него или той нас
Автоматизираното държание елементарно може да се трансформира в деспотична привичка и да стартира да ни лимитира, вместо да ни служи.
За благополучие, както незабелязано придобиваме модели на държание, по този начин и напълно умишлено, с нужната доза предпочитание и повтаряне, можем да си ги построяваме.
След като сме сме съумели да запазим привички, които не желаеме, тъй като да не успеем и в работата над такива, които ни харесват. Малките промени, насъбрани във времето, могат действително да трансформират доста. Разбира се, работата върху тях изисква отдаденост и самообладание.
Промяната не е лесна и не случва нито внезапно нито едновременно. В основата стои волята ни да стартираме да се придържаме към мечтани модели, с които да сменяем нездравословни съгласно нас елементи от ежедневното си държание.
Промените желаят време
Преди да се отхвърляме или да твърдим, че не можем да се оправим, би трябвало да си дадем най-малко един месец, през който да свикнем с какъвто и да е нов модел. Не можем да чакаме за един ден да променим държания, които са били част от нас с години. Най-важното с цел да се затвърди нещо, би трябвало да се упражнява, същински. Както и да се постоянства, без ангажименти.
Желана смяна
Ако измененията, които сме си наложили и желаеме, някак не се вписват в живота ни, значи не ние, а измененията са сбъркани. Това не значи, че сме слаби, а че сме намерили още веднъж, който не е нашият. Новите ни потребни привички сигурно не са нещо, което ни нервира и стресира. Затова би трябвало да открием това, което хем ни приляга, хем ни носи задоволеност и чувство за това, че вървим в вярната посока.
В последна сметка, концепцията, че навиците като мощно оръжие звучи скучно и прекомерно ангажиращо, единствено до момента в който не разберем по какъв начин да ги изполдваме в своя изгода, без да им слугуваме.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ