Битката при Мидуей – хубава битка, но преувеличена
Картината на смели американски моряци, които унищожават японския Голиат, е най-често представяният облик на една от най-почетните борби на Съединени американски щати в Тихия океан – тази при Мидуей. Предстоящият филм „ The Battle of Midway “ още веднъж ни кара да си спомним този изящен дуел. Както и за митовете към него.
Една от основните цели на Япония през Втората международна война е да изгони Съединени американски щати от Тихия океан и по този начин да завладее повече територия в източна Азия и югозападните тихоокеански острови. Тя не съумява да завърши дефинитивно флота на Съединени американски щати в океана с офанзивата на Пърл Харбър на 7 декември 1941 година (въпреки количествата щети) и да си обезпечи по този начин мечтаното превъзходство в региона.
За осъществяване на интервенцията при Мидуей са образувани няколко военноморски съединения с общо към 200 кораба под главнокомандването на адмирал Исоруко Ямамото
Японците са подготвили 11 линейни кораба, 8 самолетоносача, 22 крайцера, 65 миноносеца, 21 подводници и 15 транспортни кораби с 5000 десантчици. Рано сутринта на 4 юни самолети от четири японски самолетоносача нападат и нанасят тежки провали на американската база в Мидуей. Японците обаче не знаят, че американските самолетоносачи са в източната част на острова подготвени за пердах. те считат, че изобщо ги няма. След първите си офанзиви, японските самолети потеглят назад към корабите си, с цел да се превъоръжат и да заредят гориво. Докато се прибират обаче, морските им сили виждат флота на Съединени американски щати да наближава.
При офанзивата са запалени варели с гориво, които пушат ужасно доста. Птичетата на напред във времето са лайзенски албатроси
Бомбардировачи TBD Devastator и SBD Dauntless от самолетоносачите Ентърпрайз, Хорнет и Йорктаун атакуват японския флот. Техните носачи Акаги, Кага и Сорю са ударени и запалени, а екипажът им би трябвало да се изтегля. Хирю, единственият оживял японски носач, дава отговор на контранападението с две талази от офанзиви като и двата пъти бомбардира Йорктаун, нанасяйки му тежки провали. По-късно, на 7 юни, корабът ще бъде нападнат и от японска подводница. След обяд на 4 юни разследващ аероплан от Йорктаун намира Хирю и Ентърпрайз изпраща самолети да го нападат. Тази офанзива го опожарява; корабът към този момент не може да посреща и изпраща самолети и в последна сметка потъва.
През идващите два дни американските сили в морето и на сушата, на остров Мидуей, не престават офанзивите си, изтиквайки Япония от бойното поле. Азиатците губят към 3 057 души, 4 самолетоносача и стотици самолети, до момента в който Америка губи към 362 души, 1 самолетоносач, 1 един военен транспортен съд и 144 самолета.
Един от най-популярните легенди за сражението е, че американският флот има необикновено дребен късмет да завоюва. Това обаче не е тъкмо по този начин. Четирите японски носачи имат единствено малко предимство над трите (по-големи) американски самолетоносача. Освен това японците разполагат с 246 самолета, а американците – с 233.
Една от аргументите за тази илюзия е известното изказване, че Съединени американски щати унищожава флота на Япония, което е изцяло неверно. Шокаку и Цуикаку скоро след борбата още веднъж са разполагаем, както и по-малките носачи. Много от въздушните сили от Битката също оцеляват. Дори в борбата при остров Санта Крус през октомври 1942 японците събират по-силен флот от американците.
Нека не забравяме, че и самите американци претърпяват обилни вреди при започване на Тихоокеанската война. те губят огромен самолетоносач в стълкновение при Коралово море, Йорктаун при Мидуей и още два при Гуадалканал (един от подводница през септември и още един при офанзива на противников кораб). В началото на 1943 адмирал Нимиц има единствено един огромен самолетоносач разполагаем и надлежно Викториъс би трябвало да бъде изпратен за подкрепление в Тихия океан.
Все отново до есента на 1943 нови носачи изпълзяват от американските корабостроителници и точно те ще добутат Съединени американски щати до победа в океана през 1945. Японците може и да оцеляват след шамара в Мидуей, само че нямат ефикасна стратегия за посрещане на вредите върху съдовете си. Така, когато Съединени американски щати впряга индустриалната си мощност, Япония не съумява да смогне. Това е единственото знамение във войната от страна на американците – способността им да създават плавателни съдове с нечувана скорост. И то ще се случи без значение дали бяха били или паднали при Мидуей.
