Ромейската армия през 680-681
Родната историография е изписала доста за борбата при Онгъла и основаването на Дунавска България през 681. Има забележителен брой публикации и монографии, които отделят съществено внимание на съвсем всеки подробност свързван с българите, в това число на нейната войска и измененията, които търпи в идващите епохи. От друга страна, съперникът против, който се изправят българите в борбата при Онгъла през 680 година е демонизиран до краен лимит и единствено в обособени публикации, се отделя внимание на Източната Римска империя. А тя колкото и да не ни харесва е главен фактор в Европа за няколко века. Сякаш ромеите или византийци както ги назовава историографията, тънат в неясноти, заблуди и легенди. За да се гордеем повече със успеха ни против ромеите и основаването на Дунавска България, би трябвало да знаем против какъв съперник се изправят българи и славяни. Какво съставлява ромейската войска в края на VII век и за какво тази победа е значима. Когато се спуснем дълбоко и разгледаме конструкция, екипировка и жанр на пердах в ромейската войска в края на VII, ще разберем какво в действителност е реализирано при Онгъла. Но за тази цел би трябвало да познаваш своите врагове/противници за можеш да ги уважаваш повече. Ние не познаваме задоволително добре ромеите и в онлайн пространството не престават да циркулират легенди или остарели разбирания. А те не са нищо, с изключение на наследници на Римската империя, която се е гърцизирала при Ираклий.
Битката при Онгъла, проект
Какво съставлява ромейското военно тяло по принцип? Ромейската или римската армия се развива от самата поява на градът Рим. Тя е плод на дълга еволюция и сполучливо нововъдения, които я вършат най-хубавата военна машина в Европа за няколко века. Никой различен народ не съумява да доближи до такива високи и триумфи армията през Античността с дребни изключения като Ахененидската и Сасанидската империи. Римляните копират от тези нации доста оръжия, защитно облекло и тактики. Но да се върнем в края на VII век, когато Европа е доста по-различна от интервала на принципата. Балканският полуостров е центъра на Източната Римска империя и затова провинциите в него са едни от най-важните откъм човешки капацитет. Какво съставлява ромейската войска в края на VII век директно преди борбата при Онгъла? За да доближи до визията си от VII век, ромейската войска извървява дълъг път не от времето на принципата както обобщихме по-нагоре, а от началото на Късна древност или при Диоклециан (края на III-началото на IV век).
През VII век, а и по-рано римският боец е надалеч от натрапената визия, която ни показват по игралните филми, тъй като римската армия не е статична, тя търпи дълъг и муден развой на промяна. В последните десетилетия на VII век империята е отпред с император Константин IV, член на Ираклиевата династия. Нейната конструкция и бройка е доста по-различна от ранноимперският интервал. Това се дължи да коренната смяна на римската войска от нападателна в отбранителна. От 30-те години на VII век след мъчно извоюваната последна война със сасанидите, стартира арабското настъпление. За да отговори на този съперник ромейската войска претърпява още една транформация – тя губи сериозен човешки капацитет с завладяването на източните провинции, Египет, Сирия, Палестина. Те са едни от най-богатите стопански, само че също по този начин загубата им се отразява в попълването на армията. За да отговори за провокациите, ромейската войска основава една доста особена военна и административна единица позната като „ Тема “. Първите тематики се основават на полуостров Мала Азия, наследявайки значително остарялото административно деления на диоцези. Първите тематики са Опсикон, Армениакон, Буцеларион, Тракезион, морската тематика на Карасаванците. В идващите епохи, тези тематики се раздробяват, с цел да станат нови, като това деления обгръща и Балканският полуостров. Темната организация се явява ядрото на ромейската войска от VII до към XI век. Тя се образува от свободни бойци земеделци, отпред с т.нар пълководец. При поход или война стратега е длъжен да повика всички войски на негова територия. Разбира се има наемни войски, които се образуват от народите живеещи директно до империята. Има имперска армия, която в предходните епохи е формирана от готи, след това при Зенон исаврийци и други безчовечен нации. Освен темната войска, имперската армия, има и тагма, която станува покрай столицата. Военният етюд на Маврикий „ Стратегион “ има цяла глава за тагмите и там в детайли се споделя за бойният им ред, конструкция и численост. През IX-X век смисъла на тагмите нараства.
През VII век продължава да нараства смисъла на конницата като значим детайл от войската на империята. Ако при Маврикий в края на VI век конницата е към момента едва застъпена за сметка на пехотата, след гражданската война сред Фока и Ираклий и най-много войната със Сасанидски Иран, трансформира радикално разпоредбите на войната. Започват да навлизат от ден на ден тежковъоръжени конници, само че и лека. Всъщност тежка кавалерия се употребява от римляните още от IV век имитирайки до някъде сасанидската кавалерия. Последната и най-тежка война със персите демонстрира, че се постанова коренна реформация на армията най-много конницата, както се и случва. Въпреки това се случва нещо необичайно на пръв взор – империята взема решение да заложи повече на леката кавалерия за сметката на тежката. Те несъмнено не се отхвърлят напълно от тежката, само че стартират да имитират леката си кавалерия и тежката по сходство на аварската или хунската, а не толкоз на сасанидската. Степното въздействие при ромеите се усеща мощно, по тази причина те избират да употребяват за лека кавалерия безчовечен степни нации. Така можем да забележим, хуни, българи, авари, арменци и други. Леката кавалерия залага на потреблението на пукотевица с лък при офанзива и оттегляне, чиято цел е да нервират безусловно съперника и да го обсипват със стрели, назовава се хипотоксити. Тежката кавалерия се употребява за разпространяване на пехота, която се явява античният вид на танка. Стратегикона (главният боен извор за VI-VII век), загатва за тежковъоръжени конници наречени забати, името идва от дългата броня, която покрива и краката, заба.
Преди появяването на исляма, империята употребява буферни арабски страни, които служат на империята или Сасанидски Иран. Такива са гасанидите, които са значим съдружник на Източната Римска империя и по-късно страната им е унищожена от Праведният халифат. Персите употребяват услугите на васална арабска страна отпред с ръководеща династия Лахмиди. Освен сухопътни войски империята разполага с доста мощен флот, който както видяхме при пехота и кавалерия още веднъж наследява римската традиция. През 80-те години на VII век ромейският флот се състои главно от нов транспортен съд – дромони, които превъзхождат старите римски триреми. Бързо потвърждават успеваемостта си остават главен военен транспортен съд до XIII век. Ромеите съумяват да включат в армията нации известни със своите мореплавателни умения като карасивианците, сирийците и други. Не бива да забравяме и обсадните машини и оръжия, които са страшна мощ в ръцете на ромеите. Но за какво при победа на българите при Онгъла се гледа толкоз едностранчиво без да се схваща против какъв исполин се изправят българите и за какво го вършат? Всъщност българите са остарели съдружници на империята още от времето на Кубрат, който даже има купата патриций. В някаква степен, те са осведомени с ромейските порядки и въоръжение.
Много значим аспект, който не би трябвало да забравяме е престижа, който има империята в навечерието на борбата при Онгъла, единствено няколко години по-рано (674-678). Ромеите съумяват да отхвърлен арабите, които обсаждат столицата, за първи път ромеите употребяват едно страховито оръжие познато като „ гръцки огън “ с което скоро са снабдени кораби на империята. Славяните на Балканският полуостров също са принудени да се преценяват с империята. Тези победи са решаващи са бъдещите дейности на ромейската империя, подценява българската заплаха. Те също са осведомени с техният метод на водене на пердах още от Юстиниан и считат, че няма да имат проблем да се оправят с едни варвари. Знаем какво се случва в действителност.
Макар да съставлява мозайка от територии през VII век, Източната Римска империя съумява да респектира и да побеждава с лекост своите съперници. Нека разгледаме по-подробно оборудването и въоръжението на главните бойни ромейски единици и в какво превъзхождат съперниците, а не съумяват при Онгъла? С какво са облечени, въоръжени и предпазени ромейските леки и тежковъоръжени пехотинци? Информацията още веднъж идва от към този момент упоменатият Стратегикон, както и археологически доказателства. Леката пехота разумно би трябвало да е мобилна и да може да реагира бързо при потребност, по тази причина, тя би трябвало да е въоръжена с леки оръжия и съвсем без никаква защитна екипировка. Информация по какъв начин би трябвало да е облечен един пехотинец намираме отново в Стратегиона: „ Войниците в пехотата би трябвало да носят готско туники, които се спускат до коленете или са къси разграничени в профил. Трябва да носят готски обувки с дебели подметки, необятна предница с елементарни шевове, подметките би трябвало да със шипове (цинти), ботуши или наколенки не са нужни, защото не са подобаващи за маршируване, а в случай че се носят ще забавят. Плащовете би трябвало да са елементарни (има се поради класическият римски боен плащ сагум), а не като българските. Косите би трябвало да са къси, а не дълги. “ Какво можем да разберем от написаното? Този откъс ни изяснява някои елементи, само че има други, които пропуща. Лекият пехотинец е облечен с две туники, долна и горна. Горната нормално като военна, би трябвало да е къса (това е туника маниката, а долната се назовава камисион). Туниката е пристегната с боен колан, боецът носи и панталон, който от VI век, не е класическият Тоурсберг панталон, тъй като отпадат чорапчетата, а панталоните стават сходни на персийските или скитски. Отново от VI век навлизат ботушите, само че в съответният случай носят открити обувки познати като калцеи или военни кампаги. Те са по-подходящи за маршируване и дълги преходи както се загатна в цитата. Като защитно облекло имат само платнена ризница, позната на гръцки като торакомах, а на латински субермалис. Това съставлява дреха от няколко пласта вълна, лен и филц, напълнена със заряд, който отново може да е плат. В по-ранните интервали няма ръкави, а линии, познати като птеруги, които също пазят. Археологически находки от надгробни плочи, демонстрират, че има субермалиси с ръкави достигащи до лактите. Долната част приключва също с тези линии птеруги. Субермалиса защищава при мраз и горещина, пази сносно, както е опция на същинските ризници и брони, тъй като те са скъпи. Вероятно са напоявани с ланолин с цел да не пропущат вода при превалявания и мъгла. Отгоре се носят военни плащове наречени сагум (прост вълнен плащ, който защищава от неприятни климатични условия, само че се употребява и като одеало при сън. Закрепва се с фибула, която може да бъде кръгла или арбалетна. Почти несъмнено е,че няма шлем, макар, че има благоприятни условия, носи се шапка, която към момента наподобява на панонската. Въоръжени са със лъкове и стрели, дребни щитове и „ арбалети “ с дребни стрели. Тези арбалети в действителност е соленарион, приспособление за изстрелване на къси стрелички. Стратегикона поучава неопитните пехотинци да носят къси копия. Те също употребяват оловни стрелички (плумбати) и прашки.
Тежковъоръжените пехотинци имат същото облекло, само че върху субермалиса носят броня или ризница. Ризницата е задоволително дълга, която стига до под колената. Но в Стратекикона написа палто, което може да се интерпретира като кафтаните по персийска мода покрити със халки или пластини, които стигат под коленете. Около шията се носи и над гърдите едно изключително защитно облекло като яка, което се създава от вълна и лен върху което се закрепват халки. Това е спомагателна отбрана при бойни дейности. Войникът носи ленен шал, а върху главата откриваме, че с изключение на общоприетият подшлемник направен от плат, може да носи качулка направена от халки позната към този момент през Средновековието с името коиф. Основна отбрана за главата се явява класическият шлем вид шпангелхелм. Този шлем се употребява всеобщо от римляни, варвари до към края на VII век. Той пази лицето с наносник, има набузници и надтилник, защищават врата откъм гърба. Ръцете са предпазени от железен ръкав наименуван маника Въоръжен е с класическият късноантичен меч спата “, която на гръцко стартира да се назовава спатион. Носят дълги копия – контус. Тежковъоръжените пехотинци се защищават в гъст строй с огромни дървени овални щитове, украсени с частта в, която служи боецът. От IX-X век овалният щит е сменен с капковиден.
Тежката ромейска кавалерия е позната като катафракти, името, което се употребява още от сасанидите. Старото название на този вид тежка кавалерия е клибанарий, което е съвсем идентичното. Облеклото на конника се състои от необятна и дълга туника от лен или вълнен плат, по аварска мода. Тя би трябвало да е задоволително дълга да покрива коленете, когато язди. Върху дългата туника, конниците носят кафтан, който е особено за езда за, който се счита, че идва от Сасанидски Иран. Този вид облекло навлиза в Източната Римска империя от VI век. Целта на тази връхна дреха е да защищава от неприятното време и даже от вражи офанзиви, тъй като се употребява много дебела материя. Тези „ палта “ са снабдени с дълги ръкави. Носят панталони за езда, които още веднъж са по иранска мода и ботуши, които се разграничават от тези носени от пехотата. Защитени са от дълги ризници или ламеларна ризница, носят шлем, който може да се идентицифира като шпангелхелм, конниците имат и предпазители за врата. Имат отбрана защитни ръкави за ръцете сходно на маниката, въоръжени са с голямо копие – контус, спата, нож и дребен щит. Използват и лъкове със стрели, този лък е типичен хунски лък допускащ точна пукотевица на далечна отдалеченост. В по-късният интервал, копието е сменено с боздуган. Конете също са предпазени напълно с ламеларна ризница. Това трансформира катафрактите в непробиваеми отряди. Този вид войски са скъпи и даже ромеите не си разрешават огромен брой. Техният строй нормално е в триъгълник, подсилени с тежковъоръжени пехотинци.
Но кои вид войски се изправят против българите при Онгъла? Император Константин IV разчита на главно на тежковъоръжена пехота и флот, който плава около пехотата с цел да ги доставя с хранителни запаси и в случай че се наложи да помогне. Липсва обсадна техника, която след това ще се окаже нужна за блокада на българският лагер. Ромеите чакат открита борба, въпреки, че заблатеният регион на Дунавската делта не разрешава разрастване на тежка кавалерия. Въпреки това българите употребяват, което е още една тактическа неточност от страна на ромеите. Така или другояче до неотдавна победоносните ромеи позволяват сериозна тактическа неточност, която внася сериозен ужас в по-голямата войска. Всички знаем доста добре крайният резултат от борбата, която е крайъгълният камък при образуването на България. Българската успеха при Онгъла основава вековното българо-ромейско противоборство, което постоянно в родната историография се показва с пренасищане на „ византийският конфронтация “. А той не е нищо повече от опит за отбрана на териториалната целокупност на досегашният съдружник. Въпреки пагубната загуба на Константин IV при Онгъла през 680 година, той е считан за надарен император, който от висок сан и се оправя много по-добре в ръководството, в сравнение с своят наследник Юстиниан II или някой от предшествениците си. Победата над един мощен съперник като армията на Източната Римска империя е мотив за огромна горделивост, само че това не значи, че през 680 година, войската ѝ позволява тактическа неточност. Оттеглянето на ромейският василевс също безусловно унищожава морала на войската, който улеснява българската победа. В идващите десетилетия ромеите ще опитат да си върнат изтласкат българите от изгубените провинции.
