Когато си помислите за известни борци от Съпротивата от времето

Когато си помислите за известни борци от Съпротивата от времето на Втората международна война, евентуално не се сещате незабавно за Софи Шол – само че би трябвало. 21-годишното момиче се посвещава на подкопаването режима на Фюрера, което в последна сметка води до нейния арест и екзекуция. Саможертвата на Шол, както и на други хора, припомня за това до каква степен са подготвени да стигнат хората, с цел да се опълчват на тиранията и потисничеството.

С брат си Вернер, 1941 година

Родена във Форхтенберг, Германия, през май 1921 година, Софи Шол израства в семейство, което цени свободната мисъл и християнската нравственос. По това време татко ѝ Роберт е кмет на града и през 30-те години на ХХ век е неприкрит критик на Националсоциалистическата немска работническа партия, което оказва въздействие върху щерка му и нейните 5 братя и сестри.

Като дете Шол, сходно на доста млади в страната, в началото е привлечена от юношески организации, като се причислява към Лига на немските девойки (Bund Deutscher Mädel) и се издига в редиците ѝ. Това е нещо, с което татко ѝ не е склонен, което води до разгорещени полемики в фамилния дом.

Именно тези диалози, съчетани с откритото опълчване на Роберт на политиката на нацистката партията, карат щерка му да промени гледната си точка.

Софи и брат ѝ Ханс Шол се включват в различни юношески придвижвания, които възхваляват изкуството, литературата и природата, надалеч от милитаристичните идеологии на режима. Те не престават да вземат участие в тях и откакто групите са неразрешени през 1936 година, а Ханс даже е задържан през идната година поради това.

Ханс Шол след ареста му от Гестапо, 1943 година

След немското навлизане в Полша през септември 1939 година по-големите братя на Софи са изпратени да се бият на фронта. Тя остава в Мюнхен, приключва гимназия и за малко чиракува като учителка в детска градина, след което следва биология и философия в Мюнхенския университет.

Преди да може да учи в образователното заведение обаче, Шол първо би трябвало да премине наложителна държавна работа. Тя намира този интервал от живота си за монотонен, защото ненавижда строгата рутина, която би трябвало да следва всеки ден. Това я кара да се захване с трудовете на Августин от Хипон.

През 1942 година Шол се причислява към Ханс, който учи медицина, в университета. Там се включва в „ Бялата роза “ – група за ненасилствена опозиция, която брат ѝ е основал дружно с други студенти като Вили Граф и Александър Шморел. Групата е надълбоко повлияна от общото им отчаяние от режима и зверствата, които виждат на Източния фронт по време на наложителната си военна работа.

Бялата роза популяризира листовки, които приканват за интензивно опълчване на политиката на фюрера и на края на Втората международна война. Брошурите, в които се цитират философи като Аристотел и Гьоте, имат за цел да разсънят немското население за моралния крах на неговото държавно управление, като в някои от тях има и директни препоръки по какъв начин да се саботира военната машина на страната.

Първоначално напъните на групата за разпространяване са ориентирани към Мюнхенския университет, като листовките се изпращат на другари и професори, само че в последна сметка те уголемяват обсега си, като употребяват телефонни указатели, с цел да събират адреси на необятната общност. Скоро получават огромна поддръжка, което им разрешава скрито да се доставят с нужните материали във време на дажби, когато всичко е ъгъл. Това им дава и спомагателна храброст да стартират да рисуват графити из Мюнхен, заклеймяващи режима.

Участието на Софи Шол е значимо за Бялата роза поради способността ѝ да се движи свободно, без да провокира съмнения, с помощта на пола си. Тя играе значима роля в разпространяването на тези листовки, които в последна сметка доближават до хиляди хора в цяла Германия.

Якоб Шмид, чистач в Мюнхенския университет, 1947 година

На 18 февруари 1943 година Софи и Ханс Шол са хванати с листовките в Мюнхенския университет. Лоялен на Фюрера пазач оповестява за тях на Гестапо, което води до арест и разпит. Съратникът им от Розата Кристоф Пробст също е арестуван, откакто в раницата на Ханс е открит план на листовка.

Въпреки натиска на разпитите триото остава непоколебимо, като всеки от тях поема цялостна отговорност в опит да отбрани своите сътрудници от Бялата роза. Четири дни по-късно те са изправени пред демонстративен правосъден развой, воден от известния арбитър Роланд Фрайслер. Признати са за отговорни в държавна измяна и наказани на гибел.

На 22 февруари 1943 година тримата членове на Съпротивата са екзекутирани на гилотината. Предполагаемите последни думи на Шол – „ Какво значение има моята гибел, в случай че посредством нашите дейности хиляди са предизвестени? “ – са удостоверение за нейната храброст. Макар че в Германия изтезанията не получават огромно медийно внимание, в други елементи на света те попадат на първите страници на вестниците.

„

Софи Шол и Бялата роза въодушевяват бъдещите генерации да се опълчват на тиранията и несправедливостта. Посмъртно тя и нейните съратници се трансформират в икони на Съпротивата в Германия, а учебни заведения и улици са наречени в тяхна чест. Листовките на „ Бялата роза “ са изнесени контрабандно от Германия и са употребявани от съдружниците като агитация, засилвайки посланието им за опозиция.

През десетилетията след изтезанието им историята на Шол е увековечена във филми, книги и пиеси. Известния филм от 2005 година „ Софи Шол: Последни дни “ вдъхва живот на последните й мигове и е номиниран за най-хубав чуждоезичен филм на 78-ите награди „ Оскар “.

Наследството на Шол се затвърждава още повече през 2003 година, когато тя и брат ѝ са определени за двама от най-великите германци на всички времена в общонационална анкета.